Венета: Привет, Гала!

Гала: Много се радвам. Добре дошли. Колко ми е приятно. Добре дошли.

Максим: Много се радвам да те видя отново.

Гала: Чакай само. Това са дрехите, скоито там ли ходехте или вие си взехте като така спомен?

Максим: Не, не, не, не. Това ни е униформата, с която бяхме през цялото време.

Венета: Това са астронавтските костюми, с които всички астронавти в Алабама тренират.

Гала: Сериозно ли?

Венета: Да, съвсем сериозно. Това са истинските астронавски дрехи. Даже ако погледнеш на снимките на НАСА в интернет, всички космонавти са с тези костюми.

Гала: Сядайте да ви почерпя по едно кафе. Пили сте ли кафе там?

Максим: Не [смях], американско кафе.

Гала: Не казвай такова нещо.

Венета: То беше американско кафе.

Гала: А да, то не е за пиене, разбирам. Не, реших да не е имало и някакви ограничения.

Венета: Не, не.

Гала: Това нещо признавам, тук към Максим ще се обърна, защото знам всички готини смислени неща, които си правил и сме говорили за това, но правиш и много щури неща, но такова нещо честно казано ме изненада.

Максим: Не е чак толкова щуро. Да права си, Гала, че особено с Венета минахме пътя Камино, написахме книга, пеех с Мишо Шамара, направихме няколко много прекрасни песни.

Гала: Готини, нощури.

Максим: Това е, което аз наричам излизане от зоната на комфорт, защото когато излезеш от тази зона на комфорт, от всекидневния живот в офиса, комуникацията с клиенти, с колеги, тогава се чувстваш по различен начин, виждаш живота отстрани. Декември имах рожден ден и се събрахме у дома в неделя с децата да мислим какво предизвикателство да имаме за рождения ден. И в поканата, която изпратих домоите гости, пишеше: "Моля ви, не ми носете подаръци." И наистина всички знаем, обикновено след всеки рожден ден имаме 50 бутилки вино, четири сервиза за уиски.

Гала: Вие имате и толкова приятели, че има с кого да се изпият тези 50 бутилки вино.

Максим: И просто казах „Моля ви, не ми носете подаръци. Ето един QR-код, ако искате да ме подкрепите в следващото ми предизвикателство. С Венета заминаваме на космическа тренировка.“

Гала: Бяхте ли говорили преди това за за такова нещо и ти въобще фен ли си на подобни неща, Венета?

Венета: Аз съм супер фен на подобни неща. Даже донякъде ги предизвиквам. Не, не бяхме говорили за такова нещо преди това. Роди се идеята в  една неделя вкъщи с децата, когато се чудехме какво да измислим за рождения ден на Максим този път. И тя си дойде абсолютно спонтанно тази идея,

Гала: Прегърнал си я, нямал си никаква съпротива.

Максим: Вени предложи да съберем пари, за да спонсорираме един млад човек от България от проекта Hello Space, който правим с Атлантическия клуб да отиде евентуално на обучение в Америка. И аз тогава казах, просто подхванах темата космос. Казах, чакай малко, защо да не отидем ние? Ние лесно ще изпратим млад човек. И докато си говорихме, просто почнах да търся в телефона си. Открих този Space and Rocket център в Хънтсвил, едно малко градче в щата Алабама. Веднага кандидатствахме, казаха ми, че няма места. Това е обучение, което се прави само веднъж годишно.

Гала: И доколкото разбрах, много малкохора, така че е логично.

Венета: Това е програма, която се прави един път в годината. Най-дългата възможна програма, която този център предлага и е само за възрастни.

Максим: И така, открих ги, нямаше свободни места, написах едно нещо като есе, в което им казах колко е важно, че аз имам рожден ден.

Гала: Ти можеш да ги накараш да намерят места.

Максим: [Казах]че това е супер важно за нас и след като е веднъж в годината или поне в програмата нямаше друго подобно обучение. Иначе всеки ден имат деца, ходяттам за един ден. И тогава ми отговорих и казах: "Окей, щом е такъв случай, отваряме още две места." И така с Вени попаднахме в Алабама.

Гала: Какво представлява този център?

Венета: Уф, този център представлява едно огромно пространство с музеи, ракети, наземни станции, с които се вижда какво се случва в космоса в момента. Има инсценировка на станция, в която се отглеждат в космоса салати, зеленчуци, храна. Има двигатели на ракети истински. Има макети на ракети, които са летяли вкосмоса досега. Има истински ракети, които са строени. Има примерно целия контролен панел на една от първите мисии на Аполо, а която е строена от IBM навремето. На която обаче паметта ѝ е само 64 GB и човек се чуди как това нещо е летяло в космоса изобщо.

Максим: Сега много важно е, че това всъщност е мястото, в което се тренират и се подготвят всички космонавти, летящи с американски кораби, включително и руснаци. В момента има двама руснаци, които са в американскастанция. 21 от възпитаниците, които са завършили нашия курс, са станали космонавти и техните снимки ги има там с един голям надпис: "Ти можеш да бъдеш един от тях." И това е нещо уникално, тъй като ние за десетина дни преминахме през това обучение, през което минават истинските космонавти. С тази разлика, че ние след това си взехме самолета и се върнахме в София.

Гала: Другите взимат ракетата и отиват…

Максим: Те продължават това да го повтарят с по няколкогодини вероятно. Тъй като ние всяка сутрин имахме закуски с едни интересни хора, които ги наричаха доценти. Някаква си тяхна терминология. Това са хора на по 80 плюс години, които са работили в НАСА, инженери, софтуеристии са пенсионирани и те са им намерили такава работа. Като идват хора за обучение, те закустват с тях и им разказват интересни истории. И един от тези доценти, който имахме, Чарли, всъщност ни разказваше за грешките и казваше:"Тук може да допускате грешка, там не можете горе в космоса, тъй като в космоса няма грешка,има черно и бяло.

Гала: От кои страни бяха хората, защото знам, че е международен центъра.

Максим: Само американци и двама българи.

Венета: Не, имаше едно момче от Холандия.

Максим: От Нидерландия.

Венета: Да, от Нидерландия. И едно момиче от Тайланд.

Максим: Но те бяха в съседни групи.

Венета: Те бяха в съседни групи, но интересното тука беше, че момичетоотТайланд и едно друго момиче от Америка, те завършваха, учеха в момента, завършваха Space Management Operations, тоест има вече такава специалност. Учи се в училище. Хората могат да се научат как да оперират на ground stations, как да оправят, да направят логистиката на кораба и да организират цялата операция.

Гала: Е сега, Венета, тъй като ние с теб живеем в много хубаво време за нас жените, защото светът отвори вратите си много за жените. Там как беше? Колко бяха мъжете и колко бяха жените?

Венета: Ами може би, аз бих казала поравно, май, че.

Максим: Да, почти поравно. Имаше примерно може би пет жени и 10 мъже или шест жени и девет мъже.

Венета: Те са различни, те в двете групи бяха по бяха различна различна.

Гала: Тоест нямаше превест на мъжете горе-долу еднакво. Добре. 10 дни как беше? На някакви модули ли беше разделено цялото време?

Максим: Преминахме през всички възможни обучения. Работа в космическа станция, работа на пулт, за да командвамекосмическата станция. Ходихме на Марс последния ден. Това ни беше най-уморителната, на мене специално ми беше най-уморителната мисия, защото ние тренирахме предишния ден четири или пет часа за тази мисия, а след това целия ден бяхме на Марс, като излязохме в открита…

Гала: Ама чакай, какво се прави? Какво значи тренирахме, а после бяхме? Каквопредставлява това нещо?

Максим: Влизаме в космическия кораб, почваме да го управляваме. На този кораб всеки си има мисия. Ние бяхме пет души.

Венета: Ние бяхме пет души на щаба в кораба. кораба. Имаше седем човека на станцията, на земната станция и още двама човека, които имаха за мисия да поправят космическия кораб, защото се беше развалило нещо в космоса.

Гала: Реални ситуации. Тоест ти трябва ли да приземиш това чудо реално и разбираш ли кога?

Венета: Трябва да излетиш, да го приземиш на Марс, това беше нашата мисия. Да го приземиш на Марс, да инсталираш там станцията, да включиш комуникация, да инсталираш тока, да дадеш въздух, да построиш цялото нещо. Имахме и и форсмажорна ситуация, защото ръководителя на станцията трябваше да инсценира припадък.

Гала: Вие трябва и първа помощ да дадете?

Венета: Трябваше и първа помощ да му дадем

Гала: На мен ми се счупи ръката. Трябваше да падна на земята със счупена ръка.

Венета: И ние трябваше да го спасим.

Максим: Трябваше колегите да питат медицинския персонал на земятакак да процедираме, да бием ли обезболяващаинжекция, да го вържем ли? Дойдоха, вързаха ме. Въобще всичко е едно към едно.

Гала: А изморителното при излизането кое беше, Максим, защото каза „Беше изморителна тази част.“

Максим: Защото ние излизаме през едни…първо излизаме през един много малък отвор, тъй като всичко е едно към едно. Ти пълзиш през този отвор.

Венета: Ти си със скафандър. Ти си ти си облечен със скафандър. Минаваш през тези малки дупки кораба.

Максим: Имахме големи скафандри на главата и освен това допълнителни бели дрехивърху нас, които много не позволяваха.

Венета: И седиш съответно в самата капсула, както при излитането космонавтите седят, което е съвсем малко място. Дори се зачудих как ще изкарат следващата мисия как ще изкарат 10 дена четирима човека в това място. То наистина е много малко

Гала: Кажи ми усещането при безтегловност! Чувстваш ли се много слаб, леккато перце, фин? Готино ли е или не?

Венета: Знаеш ли как ни накараха да се почувстваме в безтегловност? Има някаква, под водата на 7-8 м, подводатастигаш до състояние на безтегловност. И всъщност нас, за да ни накарат, да влезем в такова състояние ни вкараха под водата в съответните дрехи и трябваше да играем баскетбол и да построим някакъв шестоъгълник строяхме, но това го правиш под водата, нали, което всичко е много забавено, трябва да си подаваш, нали, да уцелиш човека до теб, да си кооперираш с човека.

Максим: Това, което виждате в момента, което прави Венета, всъщност също е  симулация на безтегловност, защото това са едни пружини, това се казва ходене на луната. Това са едни пружини, които те дърпат нагоре и ти се чувстваш като в безтегловно всъщности в същото време трябва да ходиш, за да можеш да имаш досег  до луната. И това също беше нещо, което това беше много лекичко и доста развлекателно, въпреки че ние се притеснихме.

Венета: Абе лекичко, лекичко. не е толкова лекичко, защото тези пружини те дърпат във всички посоки всъщност трябва полагаш големи усилия, за да можеш да вървиш напред. То изглежда лекичко.

Максим: Едно от предизвикателствата беше начинът, по който живяхме. Ние живяхме в едни малки стаички, с по няколко души в стая. Мъже отделно, жени отделно.

Гала: А така ли? Не сте били заедно?

Максим: Не, не, не. Мъжете бяха на втория етаж, жените на третия. И тези стаички нямаха прозорци.

Гала: Може би пак за да имаш усещането, че си в…

Максим: Да. И леглата бяха такива като койки, дървени на практика. Легла ние, слава богу, си бяхме донесли от София, взехме си спални чували. Значи влизаш в спалния чувал и си спиш. И първия ден

Гала: От Камино сте свикнали да спите така. >>

Венета: А не Камино ни беше много по-луксозна версия спрямо това, което живяхме тука.

Максим: Но знаеш ли, най-важното в това предизвикателство, първо ние искахме да го изживеем наистина, но и това, коетоискахме беше да покажем на много млади хора и не само млади хора в България, че това е възможно. Ако си мечтаеш да бъдеш космонавт, със сигурност всяко второ дете или всяко дете си мечтае да бъде, може да се случи. След като Максим и Венета са го направили, може да го направят и Елена, и Иван и който и да е друг. И наистина апелирам и това, което ние правим с Hello Space проекта. Идват 5, 6, 700 деца всяка година, тази година през юли, шесто издание, а имат пряка връзка с космоса всяка година иразговарят с реални космонавти в реално време в рамките на 30-40 минути. Тези деца, тези млади хора, те са супер мотивирани, за да видят какво е там. Могат да отидат до Алабама. Тук има съвсем наблизо в Турция, в Измир има център, в който ходят много деца български.

Гала: Пак подобен център.

Максим: Да. Той е лицензиран център на всъщност на този център, който е в Алабама. Ние бихме искали в България да направим нещо подобно и разговаряме вече с хората. Срещнахме се, обядвахме с главния маркетингов директор на този център на базата. на лагера, както те го наричат, Space Camp или космическия лагер. Но много е важно хората да видят, че това е възможно.

Гала: Много е готино да се случи тук, защото ние всички сме отправили поглед към космоса. Дали мечтаеш да отидеш там или не, но постоянно се взираме.

Венета: Две неща, две неща ми направиха много силно впечатление. Първо, като отидеш там изведнъж всичко това ти се струва като все едно, че ей сега ще скочиш и ще го направиш.Когато си оттук, някак си го гледаш като в следващ живот, друго време, нали, някакво бъдеще. Като си там, просто се качваш на кораба и го правиш. И второто нещо, което ми направи много, което наистина ме трогна, един от преподавателите, един от инструкторите ни, в момента, в който ние влизаме там, те чуват акцента, разбира се и веднага започват, а вие откъде сте? И аз казвам: "От България" и казват,"Ама вие сте супер добри по математика и физика. Вие имате най-добрите школи поматематика и физика."

Гала: Ех че хубаво, чак аз настъхнах на място. Толкова добре се почувствах и си казах „Да бе наистина имаме супер супер готини деца, които са много добри в това отношение.“ Също си казах „Боже това наистина ти дава възможност, би дало възможност на тези деца да се доближат до тази среда.“

Гала: Ох, направете го. Много е хубаво. Само като си помислим как препуска светът, технологиите. Ами то наистина ще е утре времето, в което ще може да се отскача до космоса.

Максим: То е днеска вече.

Венета: То е днеска. Знаеш ли за какво говорихме? Говорим за това, че ще се инсталира станция на Луната, което ще се случи в рамките на следващите няколко месеца и от Луната да може да се зарежда, за да се стигне до Марс и да се направи и там станция, за да може да се прехвърча от едно място до друго, което звучи, нали, казвайки го оттука, звучи много футуристично, обаче слушайки го на място, то се прави в момента.

Максим: Виж, освен всички тези тренировки, имахме много теория. И един от специализираните курсове беше за правото, юридическата рамка.

Венета: Имахме дебат.

Максим: Всъщност юридическата рамка кой какво притежава в космоса.

Гала: На чия територия?

Максим: Като кацнеп на луната, кацат американци, ама може да кацнат и руснаци, може да кацнат и израелци, което беше аха да се случи. Може да кацнете японци. Чия е тази територия, кой разрешава, кой си я заплюва, каквиса тези граници. Това е много сложна материя, защото вече хората могат да ходят там.

Гала: Боже, това предстои и с това да се сблъскаме.

Максим: Да.

Венета: Да. Но тука имаше едно много силно послание от страна на НАСА, което го чух няколкократно през цялото време, особено в дебата, защото не трябваше да правим дебат на тая тема. И особено в дебата пролича много ясно, че НАСА всъщност е отворена. Те не търсят да да завземат. Те са отворени към всички технологии, които целиятсвят, всички страни могат да предложат и искат да ги интегрират в това нещо, защото всяка страна има някаква някаква специфика и работи по някаква тема, която може да се да се присъедини и присламчи към такива мисии.

Гала: Да, бе Венета, може би сега е виждаме тази красивата, романтичната страна на нещата, на космоса, на звездите. Най-вероятно утрешните войни ще са войни за територии в космоса.

Максим: Ами то първо, ако може да решим, да решим териториите на земята,ще е далеч по-разумно, защото разбира се космоса,както и Вени каза, трябва да има все пак някакво сътрудничество. Но знаеш ли, има и един дълбоколичен момент. Закусвахме една сутрин там, нашата група 15 души, закусвахме една дълга маса. Всичко беше много аскетски.

Гала: Какво закусвахте? Извинявай, само се вмъквам. Хубав хляб, Венета, имаше ли?

Венета: Космически. Космически, да кажем.

Максим: Е, не, не, не, не.

Венета: Бейгълс имаше бегъли.

Максим: Такива гевреци. Да. Всичко беше многоаскетски, беше много семпло, много мъничко. И докато закусвахме, един от нашите колеги от Америка ни каза: "Абе вие двамата познавате ли се?" Ние казахме: "Ние сме женени." Той каза, "О, жена ми никога няма да дойда с мене на такова нещо." И аз тогава си казах, виж какво нещо е. Двама души, които си предаваме енергия един на друг и не само от Камино, ами всичко, което правим, всъщност го правим по този начин, че имаме тази химия да се разбираме и да искаме да правиминтересни неща. Този личен момент всъщност е много важен в нещата, които правим заедно.

Гала: Сигурна съм, че е така.

Максим: Космос е нещо сега. Кой знае какво ще е следващото?

Гала: Кой знае какво ще е следващото? Ти със Сейшелите, Индийския океан. Световният океан е най-малко проучен. 80% от него не е проучен. За космоса знаем повече. Мисли тогава в тая посока.

Максим: Еми нашите приятели Стефан и Максим Иванов нали преплуваха Атлантическия океан с гребане. Направиха го миналатагодина с Индийския океан всъщност от Австралия до Африка.

Гала: Ама не гребане, друго измисли.

Максим: Гребането е много много тежко предизвиканството.

Гала: Сигурна съм. Като ми разказвате за тея неща и каза преди мъничко, че е имало много теории. Има ли нещо като изпити или не? Имате ли някакъв документ, че сте били там, че тоя курс е изкаран?

Венета: Имаме сертификат за това, че сме го изкарали тоя курс, но то цялото нещо няма изпит, но ти всъщност за да приложиш тая теория, презкоято минаваш, ти трябва ти правиш една симулация и ако не си я усвоил тая теория, ти няма да си направиш симулацията и корабът ще крашне, нали? Няма да може да излети, нещо друго ще се случи.

Максим: Управлявахме F16.

Венета: Да, в симулатор управлявахме F16.

Максим: Тези изтребители, които нали, които България си купи. Чакаме още седем-осем да дойдат и последния ден всъщност управлявахме, освен че бяхме в самия F16, проследихме цялата история на американската авиация на място, което е може би е част отнашия лагер, но не беше вътре в самото сърце. Ходихме по-далече, минахме през цялата история на американската авиация. Спряхме на F16, разгледахме го, чухме всички истории около него, след това влязохме вътре. Всеки си имаше реален пулт.

Венета: Да, симулатор.

Максим: Реален пулт, както е самия самия пулт. Трябваше да излетиш, след това да кацнеш, стреляш в ракети. Тоест, всичко е направено така, че ти да се почувстваш наистина авиатор.

Гала: Като част от всичко това.

Максим: И не напразно, наистина. А всички казваха: "Учете добре, защото вие утре ще станете космонавти. Ние ще ви наблюдаваме." Самата церемония по връчването на нашите дипломи беше изключителна, точно както в Америка се правис много блясък, с мастъра церемонии, с модератор, на български се казва конферансие. И беше страхотно. Нашият екип беше отличен като outstanding team, което означава изключителен тийм.

Гала: Е, браво, браво.

Максим: Получихме тези емблеми за outstanding team.

Гала: Знам, че предстои пресконференция днеска.

Максим: Днеска следобед всъщност в Атлантическия клуб представяме това, което сме научили, това, което сме преживяли и това ще бъде нашият апел именно към тези млади хора, които са идвали пет години на Hello Space, че могат да го направят и ние сме на разположение да им разкажем всичко. Аз се върнах с 4000 снимки, с много часове видео, с екшън камера, цялата мисия на Марс.

Гала: Направете това, което сте замислили, защото наистина много ми харесва. Но сега един последен въпрос извън това, тъй като и двамата сте бохем и знаете как да се радвате, да се наслаждавате на живота, аскетски сте живяли там. Остана ли време да отидете някъде нещо да видите там, да отидете на една хубава вечеря с хубаво вино, нещо?

Максим: Сега там алкохолът е забранен. Алкохолът и цигарите са забранени. Подписваме декларация при влизане. Една от няколкото неща, които подписваме, декларация, че нямаме право. Последната вечер след като получихме дипломитеотидохме с Вени в самия град да го видим Хънтсвил. То едно малко симпатично, много добре подредено градце и пихме по една чаша италианско вино и си разделихме една пица.

Гала: Това ли беше?

Максим: Това беше. Но преди това бяхме в Нeшвил.

Венета: Ние отидохме два дена по-рано, защото трябваше да се аклиматизираме малко, да обърнем времето и прекарахме два дена в Нешвил. И също се озовахме в центъра на един огромен купон. 14 февруари в Нешвил беше феноменално преживяване. Феноменално преживяване.

Максим: Цяла Америка беше там.

Венета: Концерти имаше 24/7. Във всички барове танцувах, танцувахме кънтри, пяхме. Беше беше феноменално преживява.

Гала: Чудесни сте. И аз ви благодаря, че сте такива, че правите всичките тези неща, с дами идвате да ги разказвате.

Максим: Ние ти благодарим. И аз наистина искам да се обърна към толкова много зрители. Имаш. Не е толкова трудно,опитайте го.Космосът си струва, всички тези изпитания си струват, защото това е наука. Това не е само физическо изпитание, това е наука. И колкото повече знаем, колкото повече виждаме, пробваме, тестваме, ставаме по-добри, по повече енергия получаваме. И ние се върнахме оттам с три пъти повече енергия, отколкото сме имали. Е, да знаеш, никой не ни е питал на колко сме години. Никой не ни е питал: "Абе, що сте тука?“ Донесли сме ти подарък, Гала. Това е наша снимка с българското знаме в саматабаза.

Гала: Оха! И ток ли носиш оттам?

Максим: Да, нося ти и ток. Има посвещение към тебе и към твоя екип:„Космосът е по-близо, отколкото много хора се мислят“

Венета: Което е факт.

Максим: Уважаваме те и те обичаме.

Гала: Много ви благодаря. Много ви благодаря. Ще си я сложа там и ще ѝ се наслаждавам.

Гледайте цялото интервю тук: https://www.maximbehar.com/bg/video/431/nova-tv-na-kafe-s-maksim-behar-i-saprugata-mu-veneta

Максим: Добро утро и честит празник на Вас и на всички!

Диана: Честит празник!

Венета: Честита Баба Марта!

Диана: Цяла сутрин сме в такава динамика, че забравяме да си честитим този толкова хубав празник, пролетен. Вече се усеща пролетта.

Максим: Много се радваме, че сме в любиматателевизия точно на този празник.

Диана: И аз ви благодаря, че сте тук. Всъщност това приключение ви беше подарък за рождения ден, нали така, г-н Бехар? Как изобщо тръгнахте на тази космическа мисия?

Максим: Аз си го подарих за рождения ден, тъй като исках да е нещо интересно, уникално, което ще запомня и много се радвам, че го измислих. Всъщност Венета подаде топката, че е добре да съберем пари и да спонсорираме един млад човек, който да отиде на такъв тренинг. И аз в един момент казах, "Много по-добре, аконие отидем, защото ще може да кажем на цяла България, че след като Максим и Венета го направиха, може да го направи всеки." Изглежда много необичайно, много странно, като стоиш тук в София и си казваш, нали, „Космическа тренировка, Хънтсвил, Алабама, как се стига до там? Какъв е този лагер? Пък спим по няколко души в една стая, мъже отделно, жени отделно, в едни супер неудобни легла, такива като дървени, като койки, пък на два етажа.“ Всички тези неща като си ги представиш от София, си казваш „Това енещо голямо.“В същото време е нещо супер интересно, нещо, което ни напълни с енергия и ни показа, че можем да постигнем, може да преодолеем и това препятствие.

Диана: Какво виждаме сега на кадрите?

Максим: Това се казва ходене по луната. Това е moon walking. Това е Венета. И това е симулиране всъщност на безтегловност.

Диана: Изглежда лесно. Може би не е толкова лесно, колкото изглежда.

Максим: На мен ми беше лесно, Вени твърди, че не е.

Венета: Не, не е толкова лесно, защото всъщносттези пружини, които те държат отвсякъде, са направени така, че да те поставят в почти в ситуация на безтегловност и ти трябва да се пребориш с това нещо, за да може да ходиш и неслучайно са сложени по по земята, са отпечатани стъпките на Армстронг, който е стъпил на луната и оставил тези отпечатъци и ти виждаш колко големи крачки са направени, които не са човешки крачки, нормални, просто защото е много труднода ходиш по този начин. Не може да правиш нормални крачки, а сезасилваш и вървиш напред. И ние затова се се забавлявахме тука с всякакви такива напред, назад, настрани опитвахме да ходим.

Максим: Имаше по-трудни изпитания, обаче в крайна сметка като вече бяхме на летището в Хънтсвил и аха, да се прибираме обратно, видяхме, че нищо не е било трудно. Точно обратното беше много интересно, много вдъхновяващо. Видяхме интересни хора. Всъщност за тази една седмица, десетина дни минахме през всичко това, което правятистинските космонавти.

Диана: Какво правят, какво ние не знаем?

Максим: Ами ние сме гледали чак толкова толкова много видеа и YouTube е пълен с най-различна информация. Няма нещо, което чак толкова много да ни изненада, но трябва да отидеш и да го направиш. И първите един-два-три дни, пък и jetlag малко, беше леко уморително.

Диана: Ядохте ли космическа храна?

Венета: Тя е толкова минималистична, концентрирана.

Максим: Ние вкъщи имаме космическа храна, защото България е голям производител.

Диана: Точно така.

Максим: Но не, не опитахме. Ядохме много семпла, простичка американска храна, хляб, масло, конфитюр, ето такива бъркани яйца, бургери, разбира се, но храната въобще не беше нещо, което ни стоеше в главата, ама въобще, въпреки че беше закуска, обяд, вечеря. Закуските бяха най-интересни, защото се срещахме с пенсионирани ветерани от НАСА, които на масата, докато ние закусвахме, ни разказваха всъщност истории за Аполо, истории за Challenger, истории, които ние нямаше откъде да прочетем и това бяха много интересни срещи. Плюс това, в този център се намира най-големият космически музей в света.

Диана: Какво има в този музей?

Максим: Всяка свободна минута с Венета бяхме в музея.

Диана: Да, предполагам много интересни експонати. Какво най-много ви впечатли?

Венета: То е огромно пространство. Вътре има всичко, което можеш да си представиш, свързано с космоса, включително макети на ракети. Дори истински ракети. Даже истински двигатели, системи залансиране, за изстрелване на ракети. Пултовете са там. Постоянен streaming с космоса.

Максим: Екрани, на които може да видиш какво се случва в момента в космическата станция на живо.

Диана: Да, представям си аз знаете ли какво се върти в главата ми през цялото време? Защо човечеството, световните лидери и всички ние не вървим в посока, в която да развиваме такива инициативи, в които надграждаме, в които създаваме, вместо да се бием, да водим войни, да се мразим и така. Имате ли отговор на такъв въпрос, защото особено, когато отидеш в такава среда, където можеш да мечтаеш без граница, без хоризонт над себе си и после се потопиш в реалността?

Максим: Първо, е много скъпо и второ, Америка е държава, която страшно много инвестира в това. Вярно е, отложиха мисията до луната за две години. Първо е много скъпо. Второ, изисква огромно огромна концентрация на наука. И трето, сега откакто свят го има, хората са водили някакви войни. Да, разбира се, не бива да загиват хора, не бива да умират хора, но пък от другастрана има диктаторски места, в които режимите са толкова стриктни и толкова консервативни, че ограничават всяка свобода и всяко развитие. И за себе си нямам отговор дали това може да се случи от самите хора, които биха искали да бъдат по-свободни и да се освободят или трябва да се води някаква война. Нямам отговор, въпреки че ние двамата абсолютно сме леко пацифисти. Не бихме искали въобще да въобще да има никакви войни.

Венета: Крайни пацифисти. Значи, то като си там на място, всичко ти изглеждатолкова достижимо, че просто си казваш: "Окей, ще изкарам още един тренинг и ще полетя." То наистина така изглежда там.

Диана: А може ли на базата на тези тренинги да станете космически туристи?

Венета: Да, всъщност това е тренингът, който минават всички космонавти, всички хора, които са излетяли вече. Това е първоначалният стадий и след това кандидатстваш и може да продължиш с това нещо вече в зависимост от твоята физическа подготовка, от познанията ти, тренингът може да продължи от няколко месеца до няколко години, но като цяло е това.

Максим: Всичко е едно към едно. Ние бяхме на космическа мисия в космически кораб. Аз правих такива опити, химически опити на станцията. Венета управляваше станцията. Бяхме трима души в екипаж. След това бяхме един ден на Марс.

Диана: Един ден на Марс. Как е на Марс?

Максим: Ами правихме точно това, което правят и истинските космонавти.Изстрелваме станцията, следваме траектория, пристигаме на Марс. Ние сме тези, които трябва да приземим станцията на Марс. Излизаме от нея през едни тесни тунелчета, в които лазиш. Защото и плюс това имахме допълнителни скафандри върху нас и толкова големи на главата и допълнително дрехи. Супер тежко беше. Излизаш след това стояхме в самата станция, която беше базирана на Марс, където имахме различни упражнения. Садихме, лично аз садих салати и някакви неща, които след това си върнахме на земята. Тоест,правим го всичко едно към едно. Имаме инструкции, имаме връзка с команден център. Един ден бяхме в командния център, за да видим как се случват нещата. Давахме команди.

Венета: Имахме си имахме си роля в командния център.

Максим: Всеки има роля навсякъде. Един отговаря за комуникации, друг отговаря за за излитане, третият отговаря за примерно температурата вътре в станцията. Всеки си има роля. Тоест едно към едно го преживяхме. Разбира се, с някакви отклонения, въпреки че когато те ни инструктираха и ни казаха коя е най-голямата грешка в космоса и ние мълчим и не знаем коя е най-голямата грешка и отговорът беше „ Няма грешка, защото в момент, в който сгрешиш, си аут.“ Тоест там няма грешка. Не може да кажеш „Ало, сгреших.“ нали? Грешка, прошка или там каквото и да е.

Венета: Но пък тренировките са толкова много, толкова интензивни и толкова големи, така че трябва да стане някакъв наистина провал, за да се получи грешка и ти не си сам там.

Диана: Сега изглежда ли ви възможно по някакъв начин да опознаем космоса, след като сте били на тази мисия, защото ние сме много далече от това все още твърде са слаби технологиите за момента. Имаме нужда от много голям чувствителен, драстичен напредък.

Максим: Имахме цял следобед на тема космическо право. И то беше дебат всъщност с различни групи. Бяхме разделени нагрупи. Имахме дебатна тема космическо право, защото кой владее тази територия? Каца някой на Луната и казва, "Тази територия е моя." Как така? Откъде накъде? В същото време американците казваха:"Ами заселниците от Европа преди 250 години, които са дошли в Америка, как са си взели територии?" Тоест нашите инструктори го казваха. Имахме половин ден сглобявахме ракети. Ние самички сглобявахме истинска ракета. След това ги изстрелвахме. С двигателя, с крилата, с всичко. Единден имахме посветен на авиацията и в симулатор след това управлявахме F16. Ние освен че минахме през всички през всички самолети от тези, които са били във Виетнамската война до F16 с пълни характеристики, с инструктори, с всичко. Аз самия съм виждал и съм влизал в F16 тук на граф Игнатиево преди години и след това обаче управлявахме на симулатор истински пулт, истински ръкохватки, команди и всичко. Не е лесно. Трябва много, много репетиция трябва, защото това са многочувствителни уреди.

Диана: Една малка грешка може на такъв бърз самолет…

Венета: И се завърташ няколко пъти във въздуха.

Максим: И ето, а това беше едно изключително интересно изпитание, което ние не знаехме къде отиваме. Когато попитахме да ни изпратят програма, те ни казаха: "Ние програми не изпращаме.“

Венета: То нямакак да ти да изпратят програма, защото самото преживяване е преживяване. То няма как да го опишеш като програма, защото всяка всяка мисия, която ни възлагаха, всъщност имаше еднаподготовка в началото, която ти обяснява теория, обяснява ти какво трябва да правиш, дават ти начин да четеш инструкциите, къде са, посняват и кое какво е и след това те пускат да правиш тази мисия. И всъщност цялото нещо е свързано хем с теория, хем с много практика вътре, хем с много физически упражнения и то няма как да се опише това нещо в една програма. Така че ние наистина не знаехме къде отиваме, не знаехме какво ще правим.

Максим: Първата вечер имахме вечеря за добре дошли и беше една от вицепрезиденткитена центъра на НАСА и тя още в първите си думи ни каза „Да знаете това ще бъдат едни от най-интересните дни във вашия живот.“

Диана: И така ли се оказа?

Максим: Абсолютно беше права. Да не кажа най-интересните. Беше абсолютно права. И когато първия ден отидохме с Венета, още нямахме дрехите дори и решихме да обиколим, видяхме българското знаме.

Диана: Къде го видяхте?

Максим: Вцентъра на НАСА.

Венета: В музея са закачени. Има един цял таван с всички държави, които са участвали снещо някога.

Максим: Толкова хубаво ми стана, че видяхме българското знаме и затова освен, че нашето преживяване, освен, че нашите емоции, спомени, а и всичко останало, идеята беше много хора в България да си кажат:"Абе тези щом могат това да го правят, и аз мога.“ тъй като много често читатели, зрители, слушатели, те се отъждествяват с хората, които виждат. И аз се обръщам тук към всички, особено младите хора в България. Можете да го направите. Можете. Мисията, на която ние бяхме, се случва един път вгодината с тази продължителност, с толкова хора. Бяхме 15 души в групата, от които 13 бяха американци и имаше двама чужденци, които бяха българи. Но има тридневни програми, има еднодневни програми. Има в Измир училище, което е под лиценз на нашата база в Хънтсвил, Алабама. Искаме да я видим български космонавт колкото се може по-бързо, за да може и България да влезе в тази колода от карти на интересни хора.

Венета: Много е достижимо.

Диана: Много ви благодаря най-вече, че ни дадохте възможност малко да погледаме отвъд и да си помечтаем. Благодаря, Максим и Венета Бехар!
Максим: И ние благодарим! С този костюм ви чакаме в базата съвсем скоро.

Диана: Благодаря ви. Благодаря и на вас, дами и господа, че бяхме заедно и тази сутрин. Живот и здраве, ще се видим следващата събота, точно 7:00. Хубава неделя и хубава седмица от екипа ни. Довиждане.

Цялото интервю гледайте тук: https://www.maximbehar.com/bg/video/430/euronews-maksim-i-veneta-behar-za-odiseyata-v-kosmosa

Виктор: Какво научиха и готови ли са за предизвикателствата в следващите космически туристически пътешествания? При нас трябва да е вече Макс Бехар, но Мария аз не го виждам дали не е останал с Венета на това обучение

Мария: и аз не го виждам.

Виктор: Трябваше да бъде тук да ни гостува специално първо при нас. Не знам къде е г-н Бехар.

Максим: Ето ме.

Мария: Много ни е драго. Здравейте!

Максим: Добро утро!

Виктор: Добро утро! Директно от обучителния център, виждаме с такова страхотно облекло.

Максим: Почти почти. Добра събота сутрин, идвам си с банана. Ще ви разкажа за него. Много се радвам, че сме заедно.

Виктор: Благодаря, че сте първо при нас да разказвате.

Максим: Благодаря за поканата. Знаете вашето предаване наистина ми е любимо. Особено събота сутрин, когато трябва да внесем малко свежест в няколко милиона домове, български. Пристигаме заедно със съпругата ми от Хънтсвил, Алабама. Това е центърът за обучение на космонавти, най-големия, единствен в Америка. Оттам са минали и там се обучават всички космонавти, американски и чуждестранни, коитослед това летят в космоса. 21 души от завършилите курса, който ние завършихме, всъщност след това са станали истински космонавти. Тоест са открили са ги по време на самия курс и техните снимки ги има навсякъде.

Виктор: Предложение имате ли вече да сте следващия космонавт?

Максим: Нямам още предложения. Това е много интересна идея, защото много се запалихна тази тема. Когато пристигнахме един следобед и след това имахме обучение, инструктаж, какво да правим, как да правим. На първата вечеря една от вицепрезидентките на космическия център още при влизането си на вечерята каза: "Това ще бъдат най-интересните дни от вашия живот да знаете.“ Беше абсолютно права. Това са най-интересните дни, които аз съм имал.

Мария: Виждаме кадри, загатваме.

Виктор: Да виждаме наистина си истинско обучение и предизвикателство.

Максим: Това, което минахме в рамките на десетина дни, е всъщност истинскотообучение за космонавти. С тази разлика естествено, че космонавтите го правят в продължение на година, две или три след това, всеки ден, за да могат така да се обучат, че да няма грешка в космоса. А всяка грешка в космоса не се плаща дори. Дорине, че се плаща скъпо, въобще не се плаща, защото всички знаем какво какво може да се случи. Преминахме през много теория и много практика, през много физически упражнения, скуба дайвинг, където бяхме в безтегловност и всички тези възможни неща, които могатда се случат в космоса. Бяхме цял ден на мисия до Марс, която беше много уморително, защото вече беше съвсем накрая. Правихме химически опити. Бяхме в един ден също в космическа станция, един ден на пулта, от когото се управлява космическата станция. Има много, много, много, много сложни неща, които ние въобще не може да си ги представим, които не са чак толкова физическо натоварване, обаче изискват мигновена реакция и много интересни моменти, в които наистина трябва да съобразяваш бързо, трябва да знаеш кое копче къде е,да си го научил добре и така пълен съм с енергия.

Мария: Виждаме, че така сте много ентусиазира от всичко това, което сте преживяли там, но кажете ни за този костюм, с който Ви виждаме сега.

Максим: Това са нашите костюми, които ни дават още при пристигането. Имаме си отличителни белези. Тук всеки знае името на всеки един от хората. Знаете ли, ние бяхме 15 души. Това е тренинг, който се прави специално в тази база в Хънтсвил, Алабама. Той се прави само веднъж годишно. Там се намира най-големиятмузей на космонавтиката в света. Всеки ден има групи от деца, има студенти, има хора, семейства, които идват с децата си или пък сами те да разглеждат музея. Има обучения специално за деца през лятото за един ден, за два дни, за три дни, но тази програма, която се казва Advance Adults Train или програма за напреднали, се прави само веднъж в годината за 15 души. Ние с Венета бяхме единствените неамериканци, Срещнахме фантастични хора. Направихме си група в WhatsApp, говоримси всеки ден, разменяме си снимки, но най-важното беше цялата, бих казал леко аскетска програма, която имахме, защото живеехме в едни малки помещения, в които нямаше на леглото нямаше дюшек, имаше само просто дърво.

Виктор: Да е близко може би до реалната ситуация, в която бихте изпаднали.

Максим: По-скоро да, защото имаше осем легла в стаята на два етажа и нямаше прозорци в стаята, там където спяхме и когато първи ден ни раздадоха програмата, аз исках през цялото време исках от тях програма, зада знам какво ще правим и те ни казваха: "Програмата ще получите, като дойдете. Ние програми не пращаме на никого. “

Виктор: Някой да не вземе да се откаже, сигурно.

Максим: А може би или пък някой, не знам, да я разпространи, не знам. И когато отворихме и аз си казах: "Чакай, това не е възможно. 18:00 вечеря, 19:00 последно занятие с обобщение какво се е случило през деня и 20:00 всички в леглата.

Мария: Строг режим, г-н Бехар.

Максим: Да, 20:00 обикновено е времето, в което аз си тръгвам от офиса ми. Обаче спазихме този режим, тази програма, защото ние ставахме в 6 сутринта. В 7 и нещо трябваше да бъдем на едно място всички събрани за първо кафе и след това да отидем на закуска. Имахме всяка сутрин закуски с едни хора, които те ги наричат доценти. И това е официалната им длъжност. Тук на тяхните табелки пише „доцент“, които са пенсионирани инженери, софтуеристи от НАСА, ама всички бяха 80 плюс години и те стояха с нас и ни разказваха фантастични истории за Аполо, за Чаленджър, за спейс шътълите, заDiscoverу. Тоест всички тези хора бяха участвали в подготовката както на космонавти, така и на самите летателни апарати. И след това вече тръгнахме по програма. Последния ден дори управлявахме F16. Тези самолети, които част от тях имаме в България и все още ги чакаме останалите седем или осем да дойдат.

Виктор: Ами ние чакаме още няколко. Може да докарате някой, ако се наложи, като саготови.

Максим: Имахме последния ден управление на симулатор с всички възможни а електроники и пултове, които са абсолютно истински като в самолета. Разминавахме се с колегите, състезавахме се дори. А наистина бяха супер. Знаете ли, вие ме познавате, аз обичам да правя неща, които да ме извадят извън моя облак или да ме извадят извън зоната ми на комфорт. С Венета минахме пътя Камино. Написахме книга за това. След това пях с Мишо Шамара. Много пъти тук сме представили нашите песни.

Виктор: Сигурно някоя космическа песен щесъздадете сега с Мишо.

Максим: Ами още не съм мислил по този въпрос, но самото излизане от зоната на комфорт е изключително здравословно. Когато декември имах рожден ден, имах юбилей и с моите деца се събрахме една неделя на обяд да обсъждаме какъв да бъде подаръкът ми за рождения ден. И аз казах, моля ви, не искам никакъв подарък. Това написах и в поканата на моите гости, на партито. Вие получихте такава. А не носете подаръци, не ми носете бутилки вино, не ми носете картини, не ми носете а сервизи за уискиили резачки за пури или неща, които обикновено се носят. Ако искате да ми помогнете, искам да отида в космическата база в Алабама на подготовка. Ето QR код. Заповядайте. Реших го, защото беше изключително интересно предизвикателство, което ние преодоляхме много успешно. Преди два дни само имахме церемонията по връчване на дипломите и беше изключително вълнуващо. Точно по американски със сцената, с подиумите, с имената, с хвалбите. И сега смятам, че вече е време за български космонав. Знаете за тозипроект, който имаме в атлантическия клуб, който се казва HelloSpace. Колегите от HelloSpace, г-н Паси и целия негов екип много ни помогнаха и аз нямам търпение през юли, когато направим нашето шесто издание на HelloSpace в София да споделя всички тези впечатления заедно със снимки, с видеа пред учениците. Много често ме питаха защо какво го защо го правиш това предизвикателство? Нали тука в София може да си намериш 1 милион предизвикателства, да минеш по някоя улица с дупки или какви ли недруги неща има. И аз казвах „Не, това е нещо свързано с космоса, с бъдещето.“ Искам много хора и които ни гледат и които знаят за това наше пътуване да си кажат: "Аха, щом Максим може, и аз мога." Това е моето послание към младите хора. Тези, които са ученици, които са студенти, можете да го направите.

Мария: Но, г-н Бехар, кое от очакванията, които имахте преди да заминете за този курс, се размина с това, което видяхте там на място?

Максим: Нито едно. Това, което беше в Хънствил, всъщност надмина всичките ми очаквания ивсичко това, което аз очаквах, беше по 10 умножено като атмосфера, като изживяване, като разговори с хората. като работа в екип, като предизвикателства наистина, защото ти трябва да си страшно подготвен, за да може да влезеш в космическа станция. Примерно преди нашата мисия за Марс ние имахме шест часа подготовка предишния ден. Точно какво трябва да направиш, има инструктажи в едни големи папки, които не знам дали в реалния живот ги има, обаче според мене ги има, защото папката не може да изгори. Няма някое съпротивление или екранът да загасне или нещо да не може да си справиш. Папката си е папката и я носиш със себе си.

Виктор: Аналоговото остава. Но понеже сме към финала, г-н Бехар, две неща са ми много интересни. Първо в тази симулация за безтегловност какво е усещането и второто е банана, с който дойдохте. Защо?

Максим: Ще ви кажа. Първо в центъра за космическа подготковка в Хънтсвил се намира гроба на първата маймуна летяла в космоса мис Бейкър, която е летяла 1959та година в разстояние на16 минути само с ракетата Юпитер, заедно с друга маймуна, която е починала четири дни след това. Идеята е било мис Бейкър да ѝ се следят параметрите, защото 59-та година е нямало човек в космоса, разбира се. Тя се е върнала, живяла е до 84-та година и там има ритуал. Всеки, който влезе в космическия център, трябва да отиде да остави един банан на гроба на мис Бейкър, който е почти на входа на самия център. Ние не знаехме за това, но веднага отидохме с Венета, купихме банан, направихме си снимки, разбира се, сложихме го. Обаче по време на истинския, на реалния космически полет, банана има и друго значение. Нямам представа откъде и защо. Когато имаш проблем, какъвто и да е той, трябва да кажеш „банана“. Космонавтите, когато имат проблем, казват „банана“ и след това казват своя проблем. И думата е ключова, ние я използвахме често. Дори по време на този поход до Марспоследния ден, аз получих бележка, че трябва да падна на земята и да кажа, че ми е счупена ръкатаи веднага да кажа „Банана, имам

проблем, счупена ми е ръката“ за да могат пък другите мои колеги, които бяха в станцията, това вече вече извън извън космическия кораб, беше в станцията, да могат да ми помогнат, след като чуят, че съм казал банана.

Виктор: Ето „Банана, лалетата паднаха.“

Максим: Тези цветя вероятно са вече в безтеглобвност.

Мария: Точно така. Вие се доближихте до тях, г-н Бехар. Но кое е следващото предизвикателство, което което сте си отправили? Има ли вече нещо, на коетосте си намислили?
Максим: Не, още не. При всички случаи знам, че ще имам още нови предизвикателства и отново, ако ние с Венета сме го направили и сме толкова въодушевени и сме толкова мотивирани и сме пълни с енергия след всичко това, което видяхме, желая всеки един млад човек в България да го опита това нещо, включително и на вас ви го желая, разбира се. Най-важното е много скоро ние да имаме български космонавт в някои от американските а космически програми. Много ще се радвам да се срещна с тези хора. Много ще се радвам да се видя, с които ученици желаят да се видят с нас, да им разкажем за всичко това. Няма нищо страшно, а по-скоро това е интересно, предизвикателно и космосът е бъдещето.

Виктор: Да следваме мечтите си. Много ви благодарим, г-н Бехар, за този позитивизъм и за това, че заредихте и нас, въпреки че не сме ходили на това обучение.

Мария: Но сега и ние сме вдъхновени, може би един ден може да се случи и на нас.

Максим: Очаквам да ви срещна след завръщането ви.

Виктор: Добре. Банана, времето ни свърши. Това е проблемът. Така че до нови срещи.

Мария: България сутрин продължава.

Цялото интервю гледайте тук: https://www.maximbehar.com/bg/video/429/bulgaria-on-air-v-obuvkite-na-astronavta

Семейство Бехар успешно премина пълния курс на тренировки за космонавти в NASA U.S. Space & Rocket Center – aмериканският космически и ракетен център център на НАСА в град Хънтсвил, щата Алабама, и вече от два дни са отново в България. Те са първите българи, завършили с отличие тази подготовка в центъра, който подготвя космонавти и участници в американски космически мисии и е сред най-авторитетните тренировъчни бази в света.

Тяхното участие бе част от проекта „АЛО, КОСМОС!“ на Атлантическия клуб в България – уникална програма, провеждана веднъж годишно и достъпна само за 16 участници от целия свят.

„Щастлив съм, че нашата програма „Здравей Космос“ успя за първи път за си партнира с центъра на НАСА в Хънтсвил и оценката ни е, че семейство Бехар се справиха отлично. Казваме им сърдечно „добре дошли“ и ще ги очакваме да разказват много подробно по време на нашия космически фестивал в края на юни в София“, каза при посрещането председателят на клуба Соломон Паси.

Максим и Венета споделиха, че програмата включва интензивни симулации на космически полет, упражнения за работа в безтегловност и специализирани EVA тренировки (излизане в открития космос). Участниците преминават през сценарии, максимално близки до реалните условия на космически мисии, под ръководството на инструктори с опит в американската космическа програма.

Това, което правехме преди 30–31 години, няма нищо общо с това, което правим сега. С една дума: всичко се е променило.
Останали са няколко постоянни неща – честността, почтеността, нуждата да бъдеш креативен и иновативен. Но днес тези качества имат съвсем друго измерение.

През 1995 г. беше важно да си честен към обществото, към служителите си, към семейството. Сега е стотици пъти по-важно да си честен със себе си, с бизнеса си и с хората, с които говориш в социалните медии.

В света днес има около четири милиарда „собственици на медии“ – всеки с профил в социалните мрежи. Всички те са издатели, редактори и репортери едновременно. Това променя вида човек, с който работим – може би вече не сме homo sapiens, а някакъв homo socialicus, хора, които живеят в постоянно споделяне и комуникация.

„Днес изкуственият интелект повече помага или повече обърква хората?“

И двете – и помага, и обърква.

Когато за пръв път се появи генеративният AI, реакцията на мнозина беше близка до шок: „Как така една машина ще ми казва неща, които никой досега не ми е казвал?“ Първо го сравнявахме с по-умен Google.

Но развитието върви не просто с геометрична прогресия, а с прогресия по десет. За две–три години видяхме феноменална промяна. Днес вече не можем да изкараме и час, без поне веднъж да се допитаме до изкуствен интелект – да ни помогне с текст, пътуване, идея, анализ.

Разликата е, че това не е просто търсачка. Това е партньор – продължение на мозъка ни. Не някой, който само ни дава информация, а нещо, с което разговаряме и заедно стигаме до решения.

„Ако сега бяхте на 25 години, от какво бихте се пазили най-много в света на AI?“

От нищо не бих се пазил – и днес не се пазя от нищо. Единственото ми притеснение би било да не успея да го овладея добре, да не мога да „си говоря“ с него.

Днешните 25-годишни живеят в съвсем друг свят – свят на постоянна комуникация и огромно количество информация. Колегите ми на 20–25 години са многократно по-образовани и по-амбициозни от моите връстници преди години.

Опасността не е в изкуствения интелект, а в съпротивата към него. В това да кажеш: „Не, това е опасно, не искам да знам нищо за AI“. Точно обратното е нужно – партньорство. Когато се научим да си партнираме с изкуствения интелект, той ще ни помогне да разпознаваме фалшивото, да се предпазваме и да бъдем още по-оригинални и автентични.

„Днес виждаме все повече фалшиви новини и deepfake-ове. Как ще се справим с това?“

Да, всеки ден виждаме фейкове във всички социални медии. Но е по-добре да ги виждаме, да можем да сигнализираме и да разбираме какво се случва, отколкото да се правим, че ги няма.

Сигурен съм, че един ден ще бъдем „програмирани“ така, че на секундата да разбираме кое е фалшиво. Сега ни трябват 5–15 секунди, според майсторлъка, с който е направено фалшивото видео или новина.

Ключът е да нямаме страх и отхвърляне, а любопитство и желание да разбираме как работи технологията. Тогава AI ще е този, който ни помага да разпознаваме fake-овете, а не обратното.

„Как използвате изкуствения интелект в ежедневието си?“

Използвам го до нивото, до което са развити технологиите в момента. Много често го питам как би решил сложен казус – за мой клиент или за моята компания M3 Communications Group, Inc..

Но никога не приемам 100% от това, което ми дава AI. Обикновено използвам около 30% от неговите предложения и 70% от собствения си опит – повече от 30 години в PR и 10–15 години преди това в журналистиката.

Голямото предимство е, че ми спестява време. Там, където преди търсех с часове в различни търсачки и YouTube, сега изкуственият интелект ми подрежда суровата информация на един екран, а аз надграждам.

В момента аз „пипвам“ и доизчиствам това, което той предлага. Но денят, в който пропорцията стане 70% AI и 30% мой финален щрих, ще бъде много интересен – тогава ще оценим още повече силата на това партньорство.

„Учите ли се повече от грешките си или от успехите си?“

Често се казва „учи се от грешките си, за да не ги повтаряш“. Аз не го вярвам. От грешките какво да се учиш? Направил си ги вече – ако ги повториш два–три пъти, значи може би не си за този бизнес, а може би и за комуникации изобщо.

Аз се уча от успехите си. Всеки успех е като връх, който изкачваш – било 100, 300 или 1000 метра. Когато стигнеш горе, няма смисъл да гледаш надолу – там вече си бил. Трябва да погледнеш нагоре – към следващия връх.

Истинските уроци са: защо успях, какво направих правилно и как следващият проект да бъде още по-успешен.

„Каква роля ще има AI в политиката и изборите на бъдещето?“

Вярвам, че един ден изкуственият интелект ще гласува вместо нас – и това не бива да ни плаши.

Нашата роля ще бъде да кажем какво искаме: по-чисти улици, по-добри доходи, по-честни политици, по-подредена държава. AI ще сравни нашите желания с програмите на партиите и кандидатите и ще каже: „Този човек трябва да гласува за еди-кое-си“.

Тогава няма да има купен вот, няма да има манипулирани протоколи. Ако един министър не изпълни обещанията си, след определен срок картата му за достъп до министерството просто няма да работи – системата ще му каже: „Вече не сте министър“.

Това не е научна фантастика, а логична посока на развитие. Технологиите ще ни позволят да контролираме политиците много по-строго, отколкото днес.

„Какъв съвет бихте дали на 16-годишен, който иска да започне онлайн бизнес?“

Първо – да намери ниша. В България има изключително много ниши, които още не са заети. Постоянно пътувам и виждам какво има в други държави – има бизнес модели, които тук още не са пристигнали.

Днес почти не ти трябват пари, за да започнеш. Телефон, лаптоп, добра интернет връзка – това е. Всичко останало е въпрос на идеи и работа.

Краткият ми отговор е: да имаш блясък в очите. Да бъдеш мотивиран да успееш. Да искаш да направиш нещо, което носи стойност на хората и, разбира се, да спечелиш пари – това е прекрасно качество.

Късметът също е фактор, но късметът без работа не означава нищо. Ако главата ти е празна, той просто ще мине и ще си тръгне. Ако обаче работиш, учиш, любознателен си и искаш да бъдеш различен – тогава и късметът, и успехът идват при теб.

Може да гледате цялото интервю тук.

Максим подчертава, че няма съществена разлика между регионален, национален или международен бранд. Според него принципите са едни и същи, но най-важното условие е наличието на качествен продукт. „Самоков е прекрасен продукт“, отбелязва той. Градът разполага с потенциал, който трябва да бъде по-добре представен и структуриран, както за българската публика, така и за международната аудитория.

Близостта до София и Боровец е сериозно конкурентно предимство, което обаче все още не е използвано пълноценно. Самоков дълго време остава в сянката на курорта, въпреки че притежава собствена история, култура и идентичност.

Ролята на комуникацията в развитието на регионите

Дори най-добрият продукт остава незабелязан, ако не бъде разказан по правилния начин. Журналистът подчертава, че успешното брандиране изисква постоянна и целенасочена комуникация, а не единични кампании. Историите за града, хората и бизнеса трябва да се разказват ежедневно и последователно, за да се изгради разпознаваем и устойчив образ.

Бизнесът като основен двигател

Според Максима брандирането не може да бъде задача единствено на общината. Държавните и общинските структури имат важна роля, но истинската движеща сила трябва да бъде бизнесът. Именно предприемачите са тези, които могат да бъдат по-иновативни, по-гъвкави и по-активни в комуникацията с външния свят.

Общината, от своя страна, трябва да бъде стабилен партньор, който създава условия и подкрепя инициативите. Успешното развитие идва тогава, когато институциите и бизнесът работят в синхрон и се доверяват на експерти в областта на комуникациите.

Хората – най-ценният капитал

Сред основните акценти в разговора е ролята на хората. Природни дадености и туристически ресурси има навсякъде по света, но това, което отличава Самоков и България като цяло, са хората – образовани, мотивирани и с огромен потенциал. Именно те трябва да бъдат в центъра на всяка комуникационна стратегия.

Историите за местния бизнес, за младите професионалисти, за културния и социалния живот създават емоционална връзка и правят едно място разпознаваемо и привлекателно.

Дигиталните канали като основен инструмент

Максим Бехар обръща внимание и на променената роля на медиите. Днес дигиталните платформи и социалните мрежи са основният инструмент за достигане до аудиторията. Те позволяват прецизно таргетиране, измеримост и ефективност, което ги прави незаменима част от всяка съвременна стратегия за брандиране.

Самоков – повече от туристическа дестинация

Според него Самоков не бива да се възприема единствено като туристически град. Много по-важно е да се промотират възможностите за правене на бизнес и инвестиции. Когато има активна икономическа среда, това естествено води и до по-голям интерес от страна на туристи и международни партньори.

Липсващата идентичност

В момента градът няма ясно разпознаваемо лого, слоган и ключово послание. Това, по думите на експерта, е една от първите задачи, които трябва да бъдат решени. Добрата визуална идентичност трябва да бъде модерна, разбираема и припозната от самите жители.

Той предлага организирането на открит конкурс за лого и слоган, с участие на млади творци и местната общност – процес, който не изисква големи ресурси, но може да даде силен старт на цялостната стратегия.

Живата реклама и международният интерес

Сред конкретните идеи са покани към чуждестранни посланици, инвестиционни форуми и културни събития, които да превърнат Самоков в място за срещи и обмен. Личните впечатления и препоръките остават един от най-силните инструменти за изграждане на доверие и интерес.

Ясна стратегия и постоянство

В заключение Максим подчертава, че успехът идва с ясна визия, експертен подход и постоянство. Самоков има всички предпоставки да се утвърди като силен регионален бранд – необходимо е само тези предимства да бъдат ясно формулирани и последователно представяни пред света.

Максим Бехар споделя, че не вярва в една-единствена определяща история. За него животът е поредица от преживявания, които се натрупват и с времето се превръщат в истинско богатство. Започнал да работи още на 13 години, минал през тежки лични моменти, заводи, журналистика, международна политика и бизнес, той е убеден, че именно тези ранни и често трудни стъпки изграждат характера.

Историите, казва той, не винаги се осъзнават в момента, в който се случват. Често разбираме тяхната стойност много по-късно, когато ни помагат да вземем по-добро решение или да продължим напред в труден момент. Истински богат е не човекът с притежания, а човекът с натрупан опит и смислени истории.

Какво означава за вас да си „млад“ днес?

Според Максим Бехар възрастта няма нищо общо с годините. Тя е пряко свързана със способността да взимаш решения. Колкото по-бързо и по-уверено решаваш, толкова по-млад си. Той подчертава, че в съвременния свят отлагането е равносилно на изоставане.

Грешките са неизбежни, но не са проблем – проблем е бездействието. Човек, който се страхува да поеме отговорност и да вземе решение, постепенно губи енергията си, независимо на колко години е. Истинската младост е в действието, в смелостта да поемеш риск и да носиш последствията.

Имало ли е моменти на съмнение в себе си?

Бехар е категоричен, че съмнението в себе си рядко води до нещо положително. Вместо да се пита „дали ще успея“, той предпочита да си задава въпроса „как да го направя“. Всеки човек има различна мярка за успех и няма универсална формула.

Според него е важно човек да следва собствените си мечти, независимо дали те са свързани с бизнес, професия или начин на живот. Успехът не се измерва с титли или позиции, а с това дали си постигнал онова, което сам си си поставил като цел.

Какъв е най-важният риск, който сте поемали?

За Максим Бехар рискът не е еднократен акт, а ежедневие. От създаването на собствен бизнес в началото на 90-те години до днес, той вижда риска като естествена част от развитието. Най-голямата грешка, според него, е да се вторачваш в провалите.

Вместо да анализираш безкрайно грешките си, много по-полезно е да се учиш от успехите си. Когато постигнеш нещо, погледът ти трябва да е напред – към следващия връх, а не назад.

Каква трябва да бъде една истинска мечта?

Мечтата, казва Бехар, трябва да плаши. Ако е прекалено удобна и сигурна, значи не е достатъчно голяма. Истинските мечти изискват усилие, смелост и готовност да минеш по път, който още не съществува.

Този път не е предварително очертан. Човек сам го създава, стъпка по стъпка. Именно процесът между точка А и точка Б е най-ценното – там се случва истинското израстване.

Каква е ролята на вдъхновението?

Вдъхновението, според Максим Бехар, не се търси – то идва само. Но най-важното е човек да не бяга от него. В момента, в който усетиш вдъхновение, трябва да го хванеш и да го превърнеш в действие.

Без вдъхновение няма щастие, няма мотивация и няма смисъл. То е нещо крехко, за което трябва да се грижим, особено в ежедневието си – в работата, в проектите, в отношенията с хората.

Може да гледате цялото интервю тук.

Максим Бехар е сред най-изявените български комуникационни експерти с международна кариера, дългогодишен общественик и дипломат. През годините той последователно работи за развитието на модерните комуникации, за насърчаване на диалога между бизнеса, институциите и обществото, както и за изграждането на устойчиви международни партньорства.

Командирският кръст на ордена „Св. Александър“ е едно от най-високите отличия на Царския династичен орден и се присъжда за особени заслуги към обществото и държавата.

„За мен е изключителна чест и дълбоко лично признание да бъда удостоен с това високо отличие от Н.В. Цар Симеон II. Приемам го с огромно уважение и благодарност – не само като оценка за изминатия път, но и като морален ангажимент да продължа да работя със същата отдаденост за обществото, за България и за каузите, в които вярвам“,  заяви Максим Бехар.

Отличието беше прието от Максим Бехар с признателност и като символ на доверие и отговорност към бъдещите му обществени и професионални ангажименти.

Водещ:
Максим, как сте и как успявате да работите с такъв заряд толкова години?

Максим Бехар:
„Супер съм. Работя много и изпитвам огромно удоволствие от това – това за мен е щастие. Животът не е чак толкова дълъг, за да го прекараш на работа, която не ти носи радост. Ако не харесваш какво правиш – смени посоката, започни нещо, което ще те кара да ставаш сутрин с желание.“

Той подчертава, че свободният пазар дава шанс на всеки: „Имаме океан от информация и безгранични комуникации. Всеки може да успее – но трябва да знае къде иска да стигне от своята точка А до точка Б и сам да изгради пътя между тях.“

Поколението Z – предизвикателство и шанс

Водещ:
Младите хора често сменят работа, обичат „бързото“ съдържание и кратките формати. Проблем ли е това?

Максим Бехар:
„Не виждам нищо лошо в това някой да влезе във фирма, да види, че това не е неговото място и да пробва другаде. Важното е, че опитва. Огромното предимство на нашето време е изборът.“

Той разказва, че наблюдава внимателно поколението Z:
„Те са нетърпеливи и искат бързи успехи, но знаят какво искат и го преследват. Ние, по-възрастните, няма да ги променим – ние трябва да се променим и да се учим от тях. Затова дори планирам книга за това поколение.“

От заводското менгеме до глобалния PR бизнес

Водещ:
Как започна пътят ви в PR?

Максим Бехар:
Той връща историята назад – към 13-годишния Максим, който започва работа в млекопреработвателен завод, после пет години във машиностроителен завод:
„Менгемето, на което работех, днес е в кабинета ми. То ми напомня откъде съм тръгнал. Това също е PR – опит, реален живот, дисциплина.“

След журналистика и съосноваване на вестник „Стандарт“, Бехар решава да излезе от медиите и да създаде агенция:
„Започнахме като рекламна агенция – химикалки, тефтери, календари. Постепенно пазарът поиска медийна експертиза, а аз имах зад гърба си 12-13 години журналистика. Отидох в САЩ, видях как изглежда този бизнес там и се върнах да го развивам тук.“

Днес вече повече от 30 години той управлява M3 CommunicationsGroup, Inc. и казва:
„Смятам, че съм реализирал не повече от 40–50% от това, което искам да постигна в PR.“

PR срещу реклама – и защо истината е „основният продукт“

Водещ:
Каква е разликата между PR и реклама?

Максим Бехар:
„Рекламата купува медии, PR-ът печели медии. В нашата професия ние не продаваме кампании и събития – продаваме доверие.“

Той формулира своя любима дефиниция:
„PR-ът е да кажеш истината така, че да я разберат. Истината е задължителна. Творческата част е как ще я разкажеш – дали с текст, видео, рилс, подкаст и в коя платформа.“

По думите му, така нареченият „черен PR“ всъщност е просто лъжа:
„Ако информацията е вярна – това не е черен PR, а реалност, която трябва да приемеш и да промениш поведението си. Ако е лъжа – тя няма нищо общо с нашия бизнес.“

България – държава с огромни възможности за бизнес

Водещ:
Вие често сравнявате България с Чехия, Полша и Унгария. Какво е различното?

Максим Бехар:
„Пазарите там са развити от 200 години – със силна индустриална традиция. В България много ниши още са свободни. Да, имаме бюрокрация, корупция и тежка администрация, но въпреки това тук можеш да започнеш бизнес, да работиш 20 часа на ден и да постигнеш световен успех.“

Той дава пример с успешните IT компании и производители на високотехнологични продукти:
„Тези хора са между 25 и 35 години, започнали са от нулата и правят конкурентни продукти за целия свят. Щом те го могат – значи е възможно.“

Бехар говори и за предстоящото приемане на еврото:
„Влизането в еврозоната няма просто да ни смени валутата. То ще даде на инвеститорите усещане за стабилност и разпознаваемост – ще дойдат в държава, която е пълноправна част от общия финансов пазар.“

Брандът „България“ – болната тема

Водещ:
Какво трябва да направим, за да привличаме повече туристи и инвеститори?

Максим Бехар:
„Най-големият капитал на България са хората – интелигентни, мотивирани, спокойни. София е един от най-сигурните градове в Европа, а това почти никой не го комуникира.“

Той критикува настоящия национален бранд:
„България няма истинско лого и смислен слоган. Трябва отворен конкурс за ново лого, силна идея и модерни видеа, които да показват хората, бизнеса, сигурността, а не само плажове и спа. Туризмът е важен, но е само част от образа на държавата.“

Социалните мрежи и „революцията на прозрачността“

Водещ:
Социалните мрежи – шанс или заплаха?

Максим Бехар:
„Социалните медии направиха света по-добър. Те премахнаха скритите истории – който лъже, краде или прави поразии, рано или късно ще се появи онлайн. Това е огромен морален контрол.“

Той дава пример как хората вече се страхуват да паркират върху пешеходна пътека:
„Казват ми: ‘Само не го пускай във Facebook, местя колата веднага’. Тази отговорност ги прави по-добри, макар и постепенно.“

Бехар защитава и младите, които прекарват време в TikTok и Instagram:
„Невъзможно е да ги ограничиш. По-добре да ги научим кое е стойностно съдържание и кое е глупост, отколкото да им забраняваме устройствата.“

Изкуственият интелект – съюзник, а не враг

Водещ:
Какво е мнението ви за изкуствения интелект и ползвате ли го?

Максим Бехар:
„Ползвам го постоянно – най-вече, за да проверя дали уменията ми да пиша текстове са все още конкурентни.“

Той е убеден, че AI ще улесни бизнеса:
„Изкуственият интелект няма да вземе вашата работа. Но новите хора, които умеят да работят с него, ще ви я вземат. Той е супер помощник и съветник, стига да не забравяме, че разговор като този – с емоция, опит и човешка история – не може да бъде заместен.“

„Блясъкът в очите“ – единственото изискване към новите хора в екипа

Водещ:
Какво търсите в младите кандидати за работа?

Максим Бехар:
„Имам само едно изискване – блясък в очите. Това означава мотивация, желание за успех и готовност да работиш в екип.“

Той нарочно не пита нито „От къде си?“, нито „Какво си завършил?“:
„Мога да направя от лекар страхотен PR експерт, но по-важно е човек да е почтен, дисциплиниран и амбициозен. Спазваме трите П: почтеност, прецизност, проактивност.“

Да се учим от успехите – не от провалите

В края на подкаста водещият задава ключовия въпрос – от какво се учим повече: от успехите или от неуспехите?

Максим Бехар:
„Всички повтарят, че трябва да се учим от неуспехите. Аз категорично вярвам в обратното – трябва да се учим от успехите си. От неуспеха знаеш едно – не си успял. Но когато изкачиш връх, трябва да анализираш как си го направил.“

Той използва любимата си метафора:
„Качваш се на връх, правиш си селфи и отгоре няма смисъл да гледаш надолу – ти знаеш какво има там. Поглеждаш към следващия връх. Но преди това трябва да разбереш как си стигнал дотук – с каква подготовка, с кои решения, с какви хора до теб. Тогава можеш да планираш следващия успех.“

Финално послание

В края на разговора Максим отправя пожелание към зрителите и слушателите:

„Всички имаме проблеми. Но гледайте малките позитивни неща – от тях ще научите много повече, отколкото ако се вторачвате в трудностите. Гледайте нагоре, към следващия връх.“

Може да гледате цялото интервю тук.

Президентът Румен Радев, вицепрезидента Илияна Йотова и британският посланик Натаниел Копси изпратиха специални послания, а зам. кметицата на Шумен Даниела Русева връчи от името на кмета на града златен плакет „Мадарски конник“, Поли Генова изпя специална песен за рожденика и всички гости пожелаха успех на Максим в следващата му мисия – през февруари заминава на специални тренировки в космическия център на НАСА Space & Rocket Center в Алабама. 

В навечерието на 70-ата годишнина на д-р Максим Бехар Н.В. Цар Симеон II, в качеството му на Велик магистър на Царския династичен орден „Св. Александър“, го удостои с Командирския кръст на ордена и му пожела многая и благая лета.

Максим Бехар е роден на 10 декември 1955 г. в Шумен. Той е единственият експерт от Източна Европа, вписан в Световната PR Зала на славата в Лондон. До 2017 година е президент на Световната PR организация ICCO, сега е президент на Световния комуникационен форум в Давос, Швейцария. Завършил е международна икономика в Икономическия университет в Прага, Чехия, и лидерски умения в Harvard Kennedy School. През 2024 г. защитава доктортура по публични комуникации в Софийския университет „Климент Охридски“. От 2004 г. е почетен генерален консул на Република Сейшели в България.

- Една от най-важните функции на пиара е да спасява от кризи, а у нас обществото ни не само днес, а от години е с усещането, че живеем в непрекъсната криза – политическа, икономическа, духовна, битова. Къде е спасението, г-н Бехар?

– Не се заблуждавайте, че живеем в криза. Това не е криза, това ще е животът ни оттук нататък. До безкрай. И трябва да свикваме. Светът се променя пред очите ни драстично – няколко войни, рязка промяна на възприятията ни за това, което доскоро наричаме „демокрация“, достъпът на няколко милиарда души до (социалните) медии и възможността всеки да си произвежда новини и съдържание, рискът голяма част от него да е фалшиво, агресивно, непримиримо...

Всички тези фактори ще ни изпращат всяка минута пред „кризи“, докато престанем да ги забелязваме и това се превърне във всекидневие. И тук ролята на професията започва да става все по-важна както от обществените, така и от бизнес отношенията. Вече не сме консултанти, а сме хора, които вземаме решения, светвачки дори, от името на своите клиенти, екипи или партньори. Вече никой няма време ние да го консултираме, пък той да мисли ден-два и едва тогава да вземе решение. Ние, PR експертите, трябва да ги вземаме. И това вече изисква съвсем друг тип подготовка, образование, познания и професионални умения.

- Колко важен е политическият пиар и има ли нужда от нов „Клуб на сеньорите“? Под това име навремето се бяхте обединили с видни ваши колеги – все пиари на различни политически сили, за да обсъждате добрите практики.

– Тогава бяхме шестима души – Нери Терзиева, Диана Дамянова, Джими Найденов, Мisho Михайлов, Юрий Асланов и аз. Двама вече отлетяха – Нери и Джими не са сред нас. Но тогава нас не ни обединяваше само политическият маркетинг, а желанието да изпратим послание към политиците да се държат интелигентно и професионално към своите опоненти.

Нито един „клуб“ вече не може да обърне нещата в България – грубият хъшлашки тон, агресията, невъздържаните епитети доминират не само в социалните мрежи и от телевизионните студиа, но и главно на парламента. Когато един ден там влезе ново поколение от хора, които искат България да бъде обединена и вежлива, сърдечна и работеща, тогава нещата ще се успокоят и хората ще започнат да се усмихват все по-често и да се поздравяват вежливо.

- Цялата ви професионална кариера – и като журналист, и като пиар, е свързана с разказването на истории. Коя е добрата история за България?

По време на една от срещите ми със сегашния британски крал Чарлз III той се обърна към мен и ме помоли да му кажа кое е най-голямото предимство, което страната ни може да представи пред света. Контрирах го със същия въпрос с аргумента, че аз знам, но бих искал да знам какво мисли той, защото това е далеч по-важно.

Принц (тогава) Чарлз помисли малко и отговори, че според него това са нашите прекрасни високи планини. Веднага му отговорих, че наистина са прекрасни, но планини има и в Швейцария, Австрия, Испания, Германия... С това трудно ще учудим света. Тогава той предложи плажовете, морето... „Е – казах му, – прекрасни плажове имат и Гърция, и Италия, Адриатика, по островите.“

Чарлз ме изгледа въпросително в очакване аз все пак да му отговоря.

Погледнах го право в очите и му казах само една дума. Хората. И после един час му разказвах за Джон Атанасов, за Гена Димитрова, Ралица Василева, Соня Йончева, Веско Ешкенази, Бербатов, Стоичков, за историята със спасяването на българските евреи, в която роля има и роднината му цар Борис Трети... За мен това е добрата история на България – нейните хора, успели или не, богати или бедни, млади и стари.

Пътувал съм къде ли не – безброй пъти съм го казвал – и никъде не съм виждал толкова много млади, интелигентни, добре образовани и мотивирани да успеят хора като в България. Това са хората по улиците, моите колеги в M3 Communications Group, Inc., стотиците хиляди, които се върнаха в България по време на пандемията и останаха тук, техните бащи и майки, които изнесоха на гърба си най-трудните години на прехода.

Всички тези хора имат нужда от лидери с модерно мислене, които да управляват държавата напълно прозрачно, интелигентно, свежо. Само те могат да извадят България от безкрайните избори и отчаяващата негативна реторика.

- Сам казвате, че сте пътували къде ли не. Колко дълъг обаче е пътят от Шумен до Космоса? За 70-ия си рожден ден сам си направихте невероятен подарък – една седмица в тренировъчния космически център на NASA в Алабама US Space and Rocket Center. Благородно завиждам на енергията ви. Кога ще се случи това и какво очаквате да научите?

– Този път от прекрасния ми роден град Шумен до Космоса не е чак толкова дълъг, стига да имаш желанието, късмета, упоритостта и щастието да го изминеш. И времето не е важно, важно е да постигнеш целта си. От дълги години основният ми девиз дори и във всекидневната ми работа е „ако мечтите ти не те плашат, значи не са достатъчно големи“.

Естествено, не ме плаши нищо това, че навършвам 70 години, нито „подаръкът“ ми да премина пълна космическа подготовка, но и двете са… предизвикателства!

– Как ви хрумна подобна авантюра (добре, нека е предизвикателство)? Какви бяха условията, за да ви приемат? И какво очаквате след тази космическа седмица?

– Дълго мислих какво да си подаря, защото това, което си подаряваш сам, винаги е най-ценно. Прехвърлих сума ти неща през главата си, имам зашеметяващ брой световни награди за какво ли не, нито в офиса, нито у дома има място къде да ги сложа, скачал съм с парашут от 4200 метра, спуснах с парапланер от най-високия връх в Чехия – Снежка (1603 м), със съпругата ми Венета извървяхме пътя Камино де Сантяго в Испания чак до Сантиаго де Компостела и написахме прекрасна книга, печелих „Черешката на тортата“, издадохтоварска книга със сейшелски ястия и получих голямата награда от световното изложение за кулинарни книги в Абу Даби, единственият източноевропеец съм, вписан в „Световната PR зала на славата“ в Лондон, книган ми “Световната PR революция”, издадена в САЩ, в момента е на второ място в класацията на BookAuthority за “най-добра PR книга за всички времена”, стигнах номер едно в американската рал класация с песен, която изпях с Мишо Шамара и сина му, завърших Harvard Kennedy School, станах доктор по медии и комуникации в Софийския университет…

И тогава си казах: май остана само Космосът! Нямах търпение да сложа скафандъра и да започна истински тренировки още през февруари следващата година. Попълних дълъг въпросник, имах интервю онлайн, поех ангажимент за пълни медицински прегледи още при пристигането си и се съгласих да живея в една стая с около десетина души на двуетажни легла, явно доста близко до действителността в Космоса. Внимателно разгледах и упражненията, има най-различни, много теория и много практика, работа в безтегловна среда, “излизане” извън космическия кораб, за да отстраниш повреда, и много други напълно непознати за мен хора и очаквам да изживея неповторими напрегнати и много натоварени дни.

– Как започна пътят ви в журналистиката? Познавате онези от тоталитарното време, както и демократичната. Какви са разликите и трудностите?

– Професията ме избра, не аз нея. Беше в главата ми през цялото време. Докато работех пет години в един софийски машиностроителен завод като шлосер, четях всички вестници от първата до последната страница, пишех тайно кратки статии по какви ли не въпроси на листа от ученически тетрадки, сам си ги четях и ги криех да не ги види никой. Един ден от завода ме изпратиха на някакъв образователен курс и така попаднах на една професорка от Факултета по журналистика – Весела Табакова, която ме помоли да ѝ изпратя тази тетрадка.

На другия ден ми се обади и ми каза: “Максим, трябва да започнеш да пишеш във вестници, и то веднага”. Няколко години по-късно – вече учех в Прага – случайно, буквално в кафе, попаднах на човек, който управляваше международния отдел на най-четеното тогава списание в Чехословакия “Младий свет”, и той някак си случайно ми спомена, че им трябват материали за България. Оттам започна всичко. Прибрах се в България и веднага започнах като стажант в “Работническо дело”, после кореспондент в Шумен, във Варшава…

След това комунизмът се срути като домино само за ден и цяла Източна Европа и с прекрасния ми приятел Валери Запрянов започнахме да правим истински свободен и красив вестник, такъв, за какъвто си мечтаехме – “Стандарт”. И се радвам, че го има и до днес. Естествено, че разликата е огромна – при доста голямата и разбираема скованост, която имахме в България по времето на комунизма, изведнъж в “Стандарт” отворихме широко вратите за свободната и интелигентна журналистика, давахме трибуна на всички, но проверявахме информацията по три пъти дали е вярна, преди да бъде публикувана. Но нека подчертая – бяха други времена и на други медии, тези времена никога повече няма да се върнат.

– Защо преминахте в пиара?

– Стана някак си логично и от само себе си. Добре помня думите на Уинстън Чърчил, че “с журналистиката можеш да постигнеш много, но трябва да знаеш точно кога да се откажеш от нея”. Започнах в едно много малко апартаментче в центъра на София, без точно да знам накъде отивам, само знаех, че трябва да правя това, което мога – да съветвам бизнеса как да се представя по-добре и по-разбираемо пред медиите. С годините това ме увлече и когато онлайн медиите взеха надмощие над традиционните, бизнесът ни започна да се променя буквално всеки ден, разбрах, че това ще е моят живот завинаги.

– Кои са онези закони на пиара, които следвахте, за да стигнете до международна кариера?

– Не следвах специални закони. Работех всеки ден по 20 часа и за мен нямаше почивка. Седем дни в седмицата. Много четях и много учих. Постоянно. И до ден днешен всяка сутрин ставам в седем часа и една минута (едната минута е символична – винаги искам да съм номер едно), правя си кафе и поне половин час чета нови статии, случаи, интервюта, всичко ново, свързано с моя бизнес. Но това не е някаква наложена дисциплина, просто ми е много интересно и предизвикателно.

Преди няколко години в Давос ми позвъниха към 22 часа вечерта, тъкмо си лягах, и много разтревожено ми казаха, че важен лектор си е изпуснал самолета и ме помолиха да го заместя на другия ден в 9 сутринта с каквато си избера тема. Разсмях се, изпих си чаша вино и направих доста лична презентация на тема “PR експертът никога не остарява”. Вярвам го и до днес. Един от моите най-ценни закони, измислен и прилаган от мен, е: “И най-лошото решение е по-добро от невзетото решение”. Вземам няколко десетки решения на ден, често греша, но не оставям нещата във въздуха, не оставям важни въпроси да “висят”, защото тогава става много по-лошо. Често казвам на колегите ми в компанията – не продаваме услуги, нито комуникации или текстове на нашите клиенти, продаваме… доверие. Днес то е най-ценният капитал и ако често оставяш решенията си дни, тогава губиш доверието първо пред самия теб, а после и пред екипа и клиентите.

– В книгата си “Световната PR революция” предсказахте доста от нещата, които ще се случат в комуникациите. Предстои ли нещо революционно и сега? Какви са прогнозите ви за медиите, рекламата, социалните мрежи?

– То вече се случва – изкуственият интелект! Идва поколение, което не смятам, че ще акцентира занапред върху естествения интелект. И в това не виждам нищо лошо. По-добре да владеят изкуствения интелект до съвършенство, отколкото нищо да не знаят. Преди много години в училище ни даваха някакви много сложни задачи и когато извадих малък калкулатор, за да си помогна, учителката ми го конфискува и ме изгони от час. И до днес не знам защо. Същото е и с изкуствения интелект. Той само ще ни помага и трябва да го използваме максимално. До година-две той ще стане наш основен източник не само на информация, но и на анализи и прогнози, ще формира нашите решения. И това са само добри новини.

– С твърде много и все с мащабни идеи и задачи се занимавате цял живот, но във всяко ваше действие има една тънка линия, която води до родния ви Шумен. Дори основахте преди време сдружение “Шуменци” за всички, които живеят извън родния си град, за да създаде мост между тях и града. Защо толкова обичате Шумен?

– Шумен е изключителен, хората в него са изключителни – интелигентни, свободолюбиви, честни и работливи. И не само поради всички “първи”, с което много се гордеем – първа театрална постановка в България, първи симфоничен оркестър, първа бирена сварка (революционизирана от Лайош Кошут)... Ние сме хора, които много се радваме на града си и толкова сме влюбени в него, че сме готови да работим ден и нощ само за да успява. Днес Шумен е един от най-силно развитите промишлени градове в България и това е благодарение на местния бизнес, на всички шуменци. Да не говорим, че химнът на града се казва “Оттук започва България”.

– Преди години, след като завършвате университета, започвате работа в столичен вестник, но се връщате в Шумен. Защо?

– Стана случайно, освободи се кореспондентско място в града и когато отидох при главния си редактор с молба от София да ме изпратят в Шумен, в първия миг той дори не повярва. Нито за миг те съжалявам, това бяха едни от най-прекрасните години в живота. И сега, да, и сега, пак бих се върнал да живея там.

– Какво беше детството ви? Послушен или палав бяхте?

– Много палав, ама много. Бях на 13 години, когато майка ми загина в автомобилна катастрофа, в която татко ми оцеля. Той беше страхотно зает човек, управляваше легендарния “Балканкар” близо две десетилетия, пътуваше по целия свят, за да продава българските електрокари, и го правеше много добре. Някак си използвах това, че нямах чак толкова силен контрол и в главата ми разцъфнаха един куп идеи за постоянно. Няколко месеца след като си отиде майка, татко ме извика в малката ни кухничка в квартал “Бъкстон” и ми каза: “Максим, това повече не може да продължава, от утре при професорите, за да ми издадат разрешение да работя”. И така, започнах няколко часа в един тъмен коридор в професијата, за да ми издадат разрешение да работя четири часа, и така попаднах в завод “Сердика”, да копая шлака за тогавашните витрините на магазин. После ме преместиха в един машиностроителен завод, където изкарах пет прекрасни години и сега сред легендите в тази огромна индустрия, на което работих всичките тези години, както и първата ми пишеща машина, която татко ми подари за 25-ия ми рожден ден.

– Често публикувате в социалните мрежи снимки от семейни тържества и срещи с ваши роднини. Кой и как ви научи да пазите родовата памет?

– Не можеш да не почиташ и дори да не боготвориш семейството, произхода си, рода… Това са най-важните неща в живота ми. Имам прекрасно семейство, невероятни роднини в Шумен и в Израел, в Америка, в Испания, по целия свят. Подкрепяме се страхотно, понякога с децата ми спорим с часове, не сме съгласни по сума ти неща и това е най-нормалното нещо на света, но точно в тези спорове ставаме още по-сплотени.

Преди две години се опитах да направя, доколкото можах, родова среща на Витоша, събраха се 48 души от България, от Израел и САЩ, надявам се в бъдеще този брой да става все по-голям. Често ходя и до испанския град Бехар, близо до Саламанка, откъдето се предполага, че произлизат моите предци, изгонени от кралицата през 1492 г., защото не са пожелали да приемат католицизма като своя вяра. Освен че съм почетен гражданин на моя роден Шумен, носител съм и на медала за заслуги на град Бехар.

“Посланията на политиците от години звучат еднакво. Изкуственият интелект може да ги напише без грешка, но въпросът е друг — кой ги слуша?”, коментира той.

Харизмата, не текстът, печели избори

Максим обясни, че в политиката най-голяма роля не играе самият текст, а цялостното въздействие на личността. Според него харизмата, поведението, езикът на тялото и начинът, по който политикът общува с хората, са решаващи.

„Има проучване, което казва, че само 7% от въздействието на една реч идва от думите. Останалите 93% са поведение, жестове, тон, емоция. В това изкуственият интелект все още няма как да помогне“, каза той.

Социалните мрежи – арена на монолози, а не на диалог

В разговора Максим обърна внимание и на поведението на българските политици в социалните мрежи. Според него повечето политически профили не използват „социалност“, а единствено публикуват послания без обратна комуникация, със забранени коментари и без участие в дискусии с гражданите.

“Социалната мрежа е силна само ако има диалог. Не познавам български политик, който да влезе в истински спор онлайн, да чуе противоположно мнение и да разговаря. Липсва интерактивност и това прави комуникацията им еднопосочна и куха.”

Той сравни ситуацията с примери от United States, където политическите кампании са силно развити именно чрез модерни инструменти, двупосочен диалог и ясни формати на дебати.

“Политиците си говорят през медиите — това е болката”

Една от най-острите критики, които Максим отправи, беше за липсата на директна комуникация между ключовите политически фигури в България.

“Министър-председателят и президентът си говорят през медиите. Вместо да седнат в една стая, да обсъдят различията си и да се разберат как да работят за стабилна България, те обменят реплики чрез телевизионни студия. Това не създава нито доверие, нито решения.”

По думите му, проблемът не е в честотата на изборите или в политическия цикъл, а в липсата на истинска политическа култура на диалог.

Какво всъщност очакват хората?

Максим разказа и за разговорите си с млади хора, които все по-често поставят на първо място „смисъла“ в работата, а не само заплатата или работните часове.

“9 от 10 млади хора казват: искам смисъл в това, което правя. Това е послание и към политиците — хората очакват реални решения, не просто думи.”

Той подчерта, че България се развива — страната е на път към еврозоната, в Шенген, в стабилен международен контекст — но остава нуждата всичко това да бъде комуникирано по-ясно, честно и по-отговорно.

Нужен ли е министър на изкуствения интелект?

В разговора бе засегната и темата за държавните структури и дали България трябва да има министър на изкуствения интелект. Максим предложи по-практична идея:

“Преди министър на изкуствения интелект, на България ѝ трябва министър на имиджа. Един човек, който да създаде стратегия как страната изглежда пред света, как се комуникира и как се позиционира.”

Интервюто на Максим Бехар в “България сутрин” постави в центъра важни въпроси за бъдещето на политическата комуникация в България — от използването на изкуствен интелект до смисъла на истинския диалог между институциите.

Посланието беше ясно:

качествената политическа комуникация не е въпрос на технология, а на отговорност, искреност и готовност за разговор.

Може да гледате цялото интервю тук.

BBC и границата между мнение и лъжа

По думите на Максим, случаят с BBC е „огромен скандал“, защото монтажът на речта на Тръмп не е индивидуална грешка, а съзнателно решение, минало през редакционен съвет.

“Можеш да градиш имидж 20 години и да го сринеш за 20 секунди. А BBC гради репутация повече от век”, казва той.

Максим Бехар прави ясна граница:
мнение – да, манипулация – не.

Журналистът може да каже, че не харесва даден политик и да го аргументира с факти. Но няма право да „нарежда“ чужди думи така, сякаш човек е казал нещо, което реално не е изричал.

Как социалните мрежи промениха средата

Въпреки токсичността на публичния разговор, Бехар смята, че днес информационната среда е по-добра:

• анонимните форуми се заменят с профили с истински имена и лица;
• хората все по-често проверяват новини в няколко източника;
• самите платформи постепенно въвеждат правила и контрол.

“Преди казвахме: ‘Пише го във вестника – значи е вярно’. После: ‘Видях го във Facebook’. Днес все повече хора имат навик да проверяват информацията втори и трети път”, отбелязва той.

Кризисни комуникации: първо – скорост и честност

Като PR експерт Максим Бехар критикува BBC и за реакцията им:

“При криза първото правило е: веднага излизаш и признаваш грешката. Обясняваш какво се е случило и кой носи отговорност. Забавянето само задълбочава проблема.”

Той подчертава, че в медиите и комуникациите основният “продукт” не е съдържанието, а доверието:

“Журналистите не продават новини, PR-ите не продават прессъобщения. Всички ние продаваме доверие.”

M3 Communications, Gen Z и музиката като послание

Максим накратко разказва и за развитието на M3 Communications Group – компания, която започва „в малка кухничка“, а днес е част от глобалната мрежа Hill+Knowlton и работи с международни и български клиенти. По думите му българският PR пазар вече е напълно сравним с този в Централна Европа.

Необичайната му страна – рап текстове с Мишо Шамара и песни като “PR We Are”, “Run Away” и “Viva Bulgaria” – той определя не като “музика”, а като комуникация:

“Не правя музика, правя маркетинг. Това са послания към Gen Z – да излизат от зоната си на комфорт и да се гордеят с България.”

Защо успехът е равен на щастие

В личен план Бехар признава, че не е „инвестиционен играч“ – не държи акции или криптовалути, а предпочита да инвестира в бизнеса, пътувания и преживявания със съпругата си.

“Успехът не е в милионите, а в това да се чувстваш добре. Можеш да живееш на село и да си много по-успешен от човек със 100 милиона, ако си щастлив.”

Затова и в края на разговора той обобщава:

“Медиите, компаниите и лидерите, които ще оцелеят в ерата на изкуствения интелект и бесния информационен поток, ще бъдат тези, които остават 100% честни. Всичко друго може да бъде заменено от алгоритъм. Доверието – не.”

Може да гледате цялото интервю тук.

Максим внесе своя неподправен стил и настроение в студиото, като в определени моменти се превърна в истински „морален капитан“ на мъжката част от шоуто. Съветите му провокираха смях и бурни реакции - включително и емблематичния момент, в който Христо Пъдев „се качи на банката“, вдъхновен от думите на Максим, за да покаже увереност и енергия, независимо от резултата.

Публиката стана свидетел на динамична игра, пълна с предизвикателства, провокации и рекорден състезателен дух. Епизодът донесе множество обрати и силни емоции, които направиха вечерта незабравима както за участниците, така и за зрителите.

Можете да гледате целия епизод онлайн в платформата на bTV:

1 част
2 част

Максим:
Бях в Камбоджа. И се оказа много по-различна държава от представите, които имаме тук. Хората са невероятно работливи, позитивни, млади – 35% от населението е поколение Z. Държавата подкрепя семействата да имат повече деца, подкрепя бизнеса, а най-впечатляващото е как институциите работят заедно с частния сектор. Всяко министерство има съвет с най-големите компании в сектора, заседават веднъж месечно и веднъж годишно се срещат с премиера – на живо, по телевизията. У нас подобно нещо би било революция.

Соня:
Изглежда си останал силно впечатлен. Какви други неща те изненадаха там?

Максим:
Да, например какво произвеждат. Камбоджа е най-големият производител на кашу в света и на най-качествения черен пипер, който е задължителен във всички „Мишлен“ ресторанти. В Лондон си купих палто – оказа се произведено в Камбоджа. Страната буквално навлиза на глобалните пазари. И виждаш как една държава може да създава условия – спокойствие, мир, партньорства – за да се развива икономиката.

Соня:
А как виждаш ситуацията в България, особено по отношение на комуникацията на политиците?

Максим:
Тук почти няма реален диалог. Лидерите не застават един срещу друг, не спорят, не обсъждат. Те говорят през медиите. Единият прави изявление, тръгва си; другият след него казва друго; третият – трето. Няма сблъсък на аргументи, няма идеи, няма визия. В Европа – също не е идеално, но поне има разговори. А у нас сякаш всички са се затворили в партийни студиа и пропагандни балони. Това убива възможността за икономическа стратегия.

Соня:
Тоест липсва съдържателният разговор, който да движи държавата напред?

Максим:
Точно така. Политиката е важна, но икономиката е това, което определя дали хората могат да живеят добре. Притеснява ме идеята да се увеличават осигуровки в момент на стагнация. Натискът за по-високи заплати е логичен – животът много поскъпна. Но ако един бизнес няма приходи, от къде ще ги даде?
Аз бих дал на младите възможност – например фонд от 100 000 евро за стартъп проекти, безвъзмездно срещу реален план. Да, половината ще фалират, но който успее, ще върне многократно повече в икономиката.

Соня:
Спомена липсата на ясен образ на България. Това ли е другата голяма болка?

Максим:
Да, България няма бранд. Няма лого, няма слоган, няма обща стратегия. Имаме прекрасни хора, умни, талантливи, мотивирани, но светът не знае това. Нашите сънародници в чужбина са два милиона посланици на България, но държавата сама не изгражда своето лице. Необходими са конкурс за национално лого, кампании, дигитално присъствие, цялостна концепция България 2030. Това е по-важно от половината ежедневни политически драми.

Соня:
Разкажи и малко за личния опит. Често говориш за значението на труда.

Максим:
Да, защото е част от характера на човек. Баща ми ме изпрати да работя в завод – пет години там бяха най-добрата школа. Същото дадох и на сина си: бригади в Лас Вегас, в Ню Джърси, после години в McDonald’s. Миналата година и аз самият поисках да работя в McDonald’s – минах обучение, изкарах смени.
Този опит учи на уважение към труда. Днес можеш да управляваш компания, утре да сервираш в ресторант. И в двете неща трябва да можеш да бъдеш човек.

Соня:
Като финал – оптимист ли си за България?

Максим:
Да. Тук има огромна енергия, особено сред младите. Просто трябва някой ден всички да оставят дребните препирни и да кажат: “Как да направим България по-добра държава?” Ако това се случи, ще тръгнем напред много по-бързо, отколкото си представяме.

Максим Бехар завършва с послание, че България има енергия, човешки потенциал и реални шансове за успех, но е необходима обща посока. “Ако за един ден забравим дребните политически спорове и се фокусираме върху бъдещето на страната, България може да стане много по-добро място. Възможноститесатук– простотрябвадагиизползваме.”

Може да гледате цялото интервю тук.

“Аз лично не виждам хаос, защото гледам от гледна точка на бизнеса. Всяка една европейска държава има свои политически турбуленции, но у нас все още може да се прави добър бизнес. Единственото, което ме притеснява, е увеличаването на социалните осигуровки — това би върнало част от плащанията под масата.”

Той допълни, че през последните години заплатите в частния сектор са се повишили с между 40 и 80%, което показва положителна тенденция в икономическата среда.

По време на разговора Бехар подчерта, че липсата на диалог и добър тон между политиците оказва негативно влияние върху обществото и бизнес климата:

“Политиците си говорят през медиите – често арогантно и агресивно. Така хората се настройват и губят доверие. Трябва повече разговор, повече уважение и взаимно разбиране.”

Сред темите в студиото беше и кампанията на Министерството на финансите за популяризиране на еврото, която предизвика критики.

„Поканени са пет компании, за повечето от които дори не съм чувал. Не са включени професионалните организации. Най-притеснителното е, че поръчката е обявена в последния момент – два месеца преди самото въвеждане на еврото. Това е възмутително, защото няма как да се изгради качествена и навременна кампания.“

Максим подчерта, че при такива важни проекти бизнесът трябва да бъде включван от самото начало, за да има прозрачност и по-добри резултати.

Максим Бехар още веднъж напомни, че успехът на една държава зависи от добрата комуникация между политиците, бизнеса и обществото. Само чрез прозрачност, професионализъм и взаимно уважение може да се изгради стабилна среда, в която икономиката расте, а хората имат доверие в институциите.

Може да гледате цялото интервю тук.

Екип, проактивност и устойчивост

Първият основен фактор, според него, е екипът - хората, които споделят еднакви ценности и професионализъм. Максим признава, че неговата компания M3 Communications Group, Inc. е израснала благодарение на силата на екипната работа и взаимната подкрепа.

Вторият ключ е проактивността - готовността да действаш, а не да чакаш. Това е двигателят, който поддържа темпото на развитие и вдъхновява иновациите.

Третият и може би най-съществен елемент са навиците. Те, според Максим, не са просто ежедневие, а система от устойчиви принципи, които оформят характера и поведението ни.

„Имам много обикновени и дори скучни навици - но те ме държат в движение. Всеки ден едно и също, но винаги по-добре.“

Седем правила за успех

В статията си Максим Бехар споделя своите седем лични правила, които следва ежедневно - не само в бизнеса, но и в живота.

1. Стратегически живот

Максим Бехар винаги спазва правилото на трите S - Speed, Simplicity, Self Confidence.
„Не познавам успял мениджър, който да е направил нещо без самочувствие“, споделя той. Скоростта, простотата и увереността са в основата на всяко решение.

2. Оперативност в бизнеса

Той говори за принципа на трите P - Precision, Punctuality, Proactivity.
Навиците за точност, бърза реакция и предвидимост в комуникацията, казва Бехар, са това, което отличава успешните лидери от всички останали.

3. Слушай, за да разбереш, не за да отговориш

Внимателното слушане е ключово умение за всеки лидер. „Често слушаме хората само, за да им отговорим, а не за да ги разберем“, казва Бехар. Истинската комуникация започва, когато умеем да чуем, не просто да говорим.

4. Учи се не от грешките си, а от успехите си

Бехар вярва, че анализът на успеха е по-ценен от анализа на провала. „Грешките са част от пътя, но само успехите могат да бъдат модел за повторение и надграждане“, споделя той.

5. Живей с усещането, че продаваш доверие

„Не продаваме услуги или стоки -  продаваме доверие“, категоричен е Бехар. В съвременния бизнес доверието е най-ценната валута – веднъж загубено, то трудно се връща.

6. Казвай всичко в едно изречение

Този навик се ражда от дългогодишния му опит в комуникацията. „На всеки форум, интервю или среща се старая да изразя най-важното в едно изречение. Краткостта е сила“, казва той.

„Важно е да знаеш откъде тръгваш и къде искаш да отидеш. Нищо повече.“

7. Успяват тези, които си проправят пътя

„Никога не тръгвай по вече направения път“, съветва Бехар. „Важно е да създаваш свои маршрути, да задаваш въпроси и да търсиш нови решения. Само така ще обогатяваш бизнеса и ще развиваш себе си.“

Навиците като философия на живота

В заключение Бехар подчертава, че навиците не са рутина, а стратегия за успех. Те създават структура, ред и увереност, които превръщат ежедневните задачи в стабилна основа за растеж.

“Спрем ли да въртим - падаме. Продължавай, независимо колко малка е стъпката.”

Той подчерта, че комуникацията между политическите лидери е в основата на доверието в държавността и институциите, а липсата ѝ води до несигурност и объркване.

„Преди няколко години чужденците не разбираха какво се случва в България. Сега вече и ние самите не разбираме. Това е тревожно, защото липсата на открит диалог и яснота подкопава усещането, че има държава, която работи за своите граждани“, допълни той.

В хода на разговора Максим Бехар коментира и последните публични изяви на политическите лидери, определяйки ги като „театрални монолози“, които заместват реалния политически диалог.

„Това, което видяхме, беше един монолог, на който биха завидели някои от най-добрите актьори в България. Но политиката не е театър. Тя трябва да е поле за диалог, идеи и решения, а не за представления“, заяви той.

В заключение Максим Бехар обобщи:

„Искам да видя държава с главно Д – добре работеща, с ефективни институции и с политици, които могат да разговарят открито помежду си и с медиите. Защото само така можем да върнем доверието на хората и да направим България по-добро място за живеене и бизнес.“

Може да гледате цялото интервю тук.

„В Шумен детството ми беше сиво, но изведнъж пред очите ми се откриха пазари, хора, шум, цветове. Може би оттам започна моят интерес към света.“

За семейството и масата у дома

„Майка ми беше душата на масата. Всичко започваше и свършваше с нея. Дори и баба ми Матилда, която седеше до нас на миндера, държеше реда. Но най-важното беше – да сме заедно.“

За храната като емоция

„Храната е не повече от 20% от масата. Останалото е компанията, разговорът, химията между хората. Когато тя липсва, и най-вкусната храна губи смисъл.“

За споделянето и личното пространство

„Обичам да споделям всичко, но чинията си я пазя. Това е твоята територия, както и чашата. Най-важното е да се гледаме в очите и да се изслушваме.“

За слушането и комуникацията

„Големият проблем на обществото е, че слушаме, за да отговорим, а не за да разберем. Истинското общуване е, когато влезеш в думите и интонацията на другия.“

За вкусната и чиста храна

„Важно е да имаш вкусна храна, но два пъти по-важно е да имаш чиста храна. Днес имаме изобилие, но истината за произхода на храната става все по-ценна.“

За пътуванията и простичките удоволствия
Максим разказва за „Пътя Камино“ в Испания:

„Всяка вечер ядяхме пан кон томате – филийка хляб с домат и бутилка риоха. Най-простото нещо може да е най-вкусно, когато си на правилното място и с правилния човек.“

За срещите с хора по света
От обяди с президенти и крале до разговори със световни бизнесмени, Максим подчертава:

„Най-важното не е храната или луксът, а общуването. Може да вечеряш с мултимилионер, който носи часовник за 50 долара, и да научиш много повече от него, отколкото от някой, който показва богатство чрез черен хайвер.“

За PR и истината

„Моята дефиниция за PR днес е: да кажеш истината така, че да те разберат. Истината е издигната в култ. Може да градиш бранд 20 години и да го сринеш за 20 секунди, ако излъжеш.“

За позитивизма и живота

„Най-лесно е да кажеш на някого, че не става. Трудното е да намериш това едно нещо, в което е добър, и да го развиеш. Всеки човек е интересен. Всеки е собствена планета.“

Разговорът с Максим Бехар в „Истории от масата“ беше за много повече от храната. Той беше за спомените, за компанията, за истината и за умението да гледаме живота позитивно. Масата, както казва самият Максим, е мястото, което ни прави равни и ни събира да общуваме.

В рубриката „PR лидерите на България“ ще представим професията PR и корпоративни комуникации през погледа на вдъхновяващи PR авторитети, оформящи нейното бъдеще в България.

Запознайте се с д-р Максим Бехар – световнопризнат PR експерт, български бизнесмен, журналист, дипломат и възпитаник на Harvard Kennedy School. Бехар е Основател и Главен Изпълнителен Директор на водещата PR компания M3 Communications Group, Inc., партньор на водещата световна PR компания – Hill & Knowlton. Той е бивш президент на световната PR организация (ICCO), а от 2021 г. и настоящ президент на Асоциацията на Световния комуникационен форум със седалище в Давос, Швейцария.

Бехар е единственият източноевропеец, вписан в световната PR Зала на славата в Лондон и също така е отличен с много титли, сред които „Най-добрият PR специалист в Европа“ за 2020 г. и 2022 г. от PR Week, „Глобален изпълнителен директор на годината“ от The International Stevie Awards. Автор е на световния бестселър „Световната PR революция“, който е класиран сред 100-те най-добри PR книги на всички времена от Book Authority и също така има рекордни продажби сред новите PR книги в Amazon.

Роден и израснал в България, той се смята за глобален гражданин. Председател е на Настоятелството на Университета за национално и световно стопанство, доктор по медии и публични комуникации в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Максим Бехар е почетен генерален консул на Република Сейшели в България. 

Разкажете ни за личната си история и професионалния път до текущата Ви длъжност. Кои са важните моменти, предизвикателства, успехи и грешки, от които научихте ценни уроци?
Започнах работа ненавършил 14 години като дърводелец в тогавашния млекокомбинат „Сердика“, ковях дървени щайги, в които след това слагахме пълните бутилки с прясно мляко. Истинската работа дойде през първото ми лято в гимназията, страшно много  ми се ходеше на море с приятели, тогава баща ми каза: „Няма проблем, можеш да отидеш, но трябва да си изкараш парите сам. Ето там, през улицата и е машиностроителният завод, попитай вземат ли за работа през лятото…“. Така започна моята кариера. Не слагам кавички на тази дума, защото като днес си спомням всеки един от моите дни в завода. Изкарах там близо пет години, след това ме приеха да уча икономика, после продължих следването си в Прага и се запалих страхотно по журналистиката. Тогава това за мен означаваше всъщност комуникация, същото означава и до днес – да увличаш хората край теб с твоите послания, да знаеш как да формулираш мислите си, така че да влияеш… Бях един от създателите на тогавашния всекидневник „Стандарт“. Когато реших да се разделя с журналистиката, опитах да направя компания, която да продължи да ме надгражда и развива постоянно. Точно това се случи с M3 Communications Group, Inc. – постигнах невероятни успехи, за които дори не съм сънувал, борих се с какви ли не трудности, падах, после бързо ставах и продължавах напред.

Най-важното – всеки ден, всеки час дори се учех, уча се и сега, но внимавайте, уча се не от грешките си, както е прието да се казва, а от успехите си. Знам, често чуваме – учи се от грешките си, не се притеснявай… Какво да уча от грешките си, вече съм ги направил, ако ги повторя, значи просто не ставам за бизнеса. Ето защо винаги анализирам внимателно успехите, моите, на компанията… и като вляза в детайли, тогава вече ми е ясно как да постигна нови, още по-големи… Като изкачиш един връх, накъде поглеждаш… надолу?! Това е абсурд, там вече си бил, за какво да гледаш. Винаги поглеждам към следващия връх… и така вече над 30 години в бизнеса!

Какво мислехте за професията в началото на кариерата си, а днес виждате различно?
Ами тя през годините драстично се промени. Направо стана революция в нея и сега комуникационният бизнес е най-динамично развиващият се в света. Не знам дали съм го предполагал, когато започвах, със сигурност нямаше как да предвидя появата на социалните медии, а именно те промениха правилата на играта. В самото начало, PR експертите бяхме посредници между нашите клиенти и техните, най-общо казано, купувачи на услуги или продукти. Бяхме креативни, проактивни, прецизни и всичко останало, но бяхме посредници. Искахме медиите да вземат нашите прессъобщения, нашите новини и всичко останало и да ги публикуват, без да знаят, че ние сме ги създали.  Сега ние имаме тези медии в ръцете си и учим всеки ден съвсем нов занаят – как да ги управляваме, как да решаваме кризи, как да направим така, че нашите клиенти да ни вярват стопроцентово и ние да можем да управляваме техните социални медии. С други думи – как да вземаме решения, бързи и точни. Ето защо е необходима огромна подготовка, супер бързина и много точни решения. А това… е огромна, наистина огромна разлика в сравнение с времето, когато започвах.   

Какво е необходимо, за да си успешен в професията днес – умения, опит, познания, образование, възгледи, ценности, жертви? 
Необходимо е да си ти, нищо повече, да си ти самият, с твоите познания, характер и реакции, да си лидер на твоите проекти, да бъдеш прецизен, етичен, точен и много професионален. В това „ти“ има два основни елемента – познания и точни решения. В познанията слагам добро образование, много практика, всекидневен опит и тази прецизност, наречете го дори безгрешност, към която всички ние се стремим. Естествено, много всеотдайна работа, която не се измерва „от девет до шест“, и която включва много елементи на задълбоченост и всеотдайност. Разбира се, това не е за всеки, но пък който си обича работата, дори не забелязва, че работи..

Какво бихте посъветвали хората, които тепърва стартират или искат да се развиват в професията? Ако можехте да се върнете в първия ден от кариерата си, какъв съвет бихте си дали?
Веднъж на форума в Давос в 9 вечерта ми се обадиха организаторите с молба на другата сутрин в осем часа да заместя като основен говорител лектор, който си беше изпуснал самолета. Нямах идея за какво ще говоря, нямах тема, нямах презентация, но седнах веднага зад лаптопа си и написах „PR експертът никога не се предава“. Това винаги е било в съзнанието ми от първия ден, в който съм в бизнеса, от онази дърводелска работилница, когато бях на тринайсет години и половина. Към това чувство вече има и много други неотменно задължителни неща, като например формулираните от мен в началото на тази година „трите П“ – прецизност, проактивност и почтеност. Без нито едно от тези „П-та“ днес не можеш и да си помислиш да правиш бизнес, камо ли да успееш в него. Често мислено наистина се връщам в първия си ден, когато започвах бизнеса си в една малка кухничка в района на Руски паметник в София и си казвам, че единствената причина да съм все още в бизнеса, е, че нито за миг не си помислих да се огъна пред хилядите трудности и да се предам. Това е според мен – ако искаш да постигнеш нещо и си готов да си всеотдаен и работлив, няма сила, която да те спре.   

Блиц  с Максим Бехар 

Кои бяха любимите Ви детски занимания, какъв искахте да станете и колко близо е това до настоящата Ви професия?
Слушах много радио, главно британското BBC и мечтаех един ден да разказвам истории, мечтата ми се сбъдна. 
 
На какво учите децата си (или смятате, че е важно младите хора да бъдат учени)?
На труд и отговорност. И не ги уча, а само искам да им дам пример. Ако те го харесат, ще го правят. Засега ми се получава.
 
Какво Ви дава енергия (зарежда) и какво Ви изтощава?
Енергия получавам от любовта вкъщи и от прекрасната креативна атмосфера в компанията. Нищо не ме изтощава. Ако се появи ситуация, която да даде подобна заявка, на секундата излизам от нея, ако има човек, който може да предизвика негативизъм у мен, веднага спирам да се виждам с него.  

Кое е най-трудното „Не“, което сте казвали на себе си?
Всеки ден си казвам по няколко „не-та“ и нито едно от тях не ми е трудно. Имам цели, които искам да постигна и фокусът ми е в тях, в нищо друго. 

Кога беше последният път, когато помолихте някого за помощ и за какво?
Оооооо… Ами в компанията постоянно си помагаме, но аз наричам това екипна работа. Иначе днес помолих приятеля на дъщеря ми да ми помогне да рестартирам кафе машината у дома…

Ако AI вършеше Вашата работа, с кое би се справил по-добре и с кое не?
Мисля се, че с всичко би се справил по-добре, но все пак ще трябва да го контролирам. Не съм сигурен обаче, че можеше да отговори на въпросите на това интервю по-добре от мен, наистина.   

Ако можехте да поканите на вечеря трима души от миналото, настоящето или бъдещето, кои биха били те и какво бихте ги попитали?
Ох… от миналото баща ми, моят идол в живота, от настоящето – Илон Мъск, имам да му задам няколко лични въпроса, а от бъдещето… нека първо дойде бъдещето да огледам хората там и тогава ще реша.  

Ако трябва да започнете изцяло отначало, без титла, без пари, без контакти, какво е първото нещо, което ще направите?
Ще си наема точно този малък апартамент, който наех преди повече от 30 години и с първите спестени пари ще си купя компютър на старо, както направих и тогава.

Нещо, което винаги сте искали да направите, но все още не сте, е…?
Те са много. Едното е да отида в Белия дом и да си поговоря с президента на САЩ, който и да е той. На него имам какво да кажа, мисля си, че знам и как.

Успехът за Вас е…?
Път, но не и непременно цел.

Какви са тенденциите и предизвикателствата пред професията? Как се промени тя във времето и как да се подготвим за бъдещето (в ерата на социалните мрежи и AI)? Какъв опит и умения ще бъдат необходими в бъдеще? 
Преди няколко седмици написах на колегите си в компанията имейл, в който имаше само едно изречение: „Не се притеснявайте колеги, изкуственият интелект няма да вземе местата ви, но новите попълнения, които идват в компанията и познават тънкостите на AI и умеят да си служат с него, те ще ви ги вземат…“. И това е точно така! Всеки ден се появява „екстра“ в комуникациите и трябва да я усвояваме буквално веднага. Съвсем скоро цялата тази информация ще бъде получавана в стъклата на очилата ни, трябва да се учим да реагираме бързо и адекватно, но в същото време и да правим това в екипи, да сме диалогични и никога да не отстъпваме от професионализма си. Основното все пак е постоянното учене и следване на най-новите тенденции както в нашия бизнес, така и в отношенията с клиентите и във формирането на екипи. Нещо наистина твърде важно в модерния мениджмънт.       

Какви нови умения или знания бихте искали да усвоите самите Вие?
То е ясно – да мога още по-успешно да влизам „в обувките“ на моите колеги, но и на клиентите ни, да ги разбирам, да им влияя с познания, интелигентно и всеки ден да доказвам професионализма си. Изглежда простичко, ей така, като детска играчка, но всъщност е доста тежък труд, а когато го правиш с удоволствие като мен, с усмивка и с отговорност, тогава е леко и приятно занимание.   

Как следите за новостите в професията? Кои са Вашите източници (онлайн и офлайн издания, книги и публикации, авторитети в професията, подкасти, събития и професионални общности)?
Всяка сутрин като по закон се събуждам в седем часа и една минута, правя си доза силно кафе и винаги прочитам няколко статии, отнасящи се до моя бизнес, които съм получил от Ню Йорк през нощта… и така вече над 30 години. Чета много бизнес книги, имам няколко хиляди от тях в Kindle-а си и те пътуват с мен навсякъде. Гледам подкасти всеки ден, уча се от всеки, който има какво да ми даже. И така всеки ден, 365 дни по 24 часа всяка година.  

Основната цел на проекта е да вдъхновява новото поколение предприемачи, като показва реални примери за изграждане на успешна кариера и бизнес в предизвикателна среда. Част от инициативата е и образователна дейност – създаване на стипендии и подкрепа за млади стартиращи предприемачи.

Номинацията е признание за заслугите на Максим Бехар като комуникационен специалист, който със своята работа и личен пример допринася за развитието на бизнес средата и предприемачеството в България и извън нея.

Официалното връчване на сертификата се състоя на 22 септември 2025 г. - Деня на независимостта на България.

Официалното представяне на книгата „Предприемчивите: Тайни на растежа“ е планирано за 13 ноември 2025 г.

Максим Бехар:
„Всеки вот дава възможност на опозицията да изложи своите аргументи защо иска да свали правителството, а на управляващите – да защитят своите. Но да казваш ‘искаме да свалим правителството, защото не ни харесва’ не е аргумент.“

След уточнението дали мотивите не са слаби, Бехар допълни:
„Никаква аргументация няма. Ако провалът в сигурността или съдебната система е основание, всяко правителство през последните 35 години трябваше да падне след пет дни. Това са общи формулировки. По-важното е, че се използва махленски език. А това е граница, която не трябва да се минава.“

Темата премина и към конкретни личности.

Максим Бехар:
„Делян Пеевски винаги е бил такъв в тази роля, но това не го оправдава. Никой политик няма право да нарушава добрия тон. Вижте британския парламент – при цялата страст в дебатите има уважение. Това е модел за подражание.“

Като бивш поддръжник на „Продължаваме промяната“, Бехар изрази разочарование от промяната в тяхното поведение:
„Влязоха като бизнес хора – прагматични, усмихнати, позитивни. Затова спечелиха. Сега обаче копират агресията на опонентите си и това е грешка. Ако и двете страни изглеждат еднакво гневни, къде е разликата?“

В дискусията се засегна и темата за еврозоната.

Максим Бехар:
„От 1 януари 2026 България влиза в еврозоната. В Прага, където наскоро имах срещи, ни завиждат за това. Чехия, макар силна икономика, няма политическа воля да предприеме тази стъпка. За нас това ще бъде огромно предимство.“

В края на разговора стана дума за доверието в институциите.

Максим Бехар:
„Единственото решение е пълна прозрачност. Ако всички процедури са прозрачни и се включва и опозицията, тогава хората ще имат доверие. Това е пътят напред.“

Участието на Максим Бехар в ефира на NOVA NEWS ясно подчерта неговата позиция – политиката не може да се гради върху агресия и махленски език. България има нужда от цивилизован тон, силни аргументи и пълна прозрачност в управлението. Само така институциите ще върнат доверието на обществото, а страната ще продължи напред с устойчиво развитие и по-голяма увереност в бъдещето.

Може да гледате цялото интервю тук.

„Гордея се, че само година след създаването си Камарата успя да организира подобно мащабно и резултатно събитие. Чешкият бизнес проявява сериозен интерес към България и вярвам, че това е началото на още по-тясно партньорство. Изключително съм благодарен за подкрепата на нашето посолство в Прага и на посолството на Чехия в София, които допринесоха за успеха на тази визита“, коментира Максим Бехар.

По време на престоя си в Прага българската делегация проведе срещи на високо равнище в Министерството на външните работи, Министерството на индустрията и търговията, Конфедерацията на индустрията на Чешката република и централата на застрахователния холдинг Renomia. Максим Бехар имаше и отделна среща с Министъра по европейските въпроси на Чехия г-н Мартин Дворжак, който преди година бе сред официалните гости на създаването на Камарата в София.

„Връщаме се в България с огромен оптимизъм – Камарата вече се утвърждава като надежден партньор и мост за бизнеса между двете страни. Навсякъде, където бяхме приети, усещахме очакването, че можем да допринесем за развитие на двустранното сътрудничество, и именно това е нашата мисия“, подчерта още Бехар.

Българо-чешката търговска камара бе основана през октомври 2024 г. в София по инициатива на десет български компании, а днес вече обединява близо 50 фирми, като броят им продължава да расте всяка седмица.

Ако и вие искате да участвате в подобни събития и да развивате своя бизнес, присъединете се към нашата Камара: www.bulgariaczech.com
За връзка: office@bulgariaczech.com

Колеги от Съвета на Настоятелите и от Академичния съвет,

Скъпи студенти

От името на Съвета на Настоятелите ви пожелавам след 10 години да сте тези, които ще управляват нашата прекрасна България и да я управлявате умно, иновативно, с визия, че управлявате модерна европейска бързо развиващата се държава и да я направите още по-добра и по-успешна.

Това е първото пожелание който мога да ви дам сега, на вашия първи учебен ден!

Искрено се надявам, дори вярвам, че това ще се сбъдне. Няма да ни стигне и цял ден заедно, ако започна да изброявам премиерите, министрите, депутатите, особено успешните предприемачи, които нашият Университет и дал на България. Вие всичките ще допълните този списък, сигурен съм.

Живеем в прекрасно време. Недоволни сме, оплакваме се, мрънкаме постоянно, намираме кусури, но и в това виждам нещо позитивно – означава, че искаме по-добра България и на вас, скъпи мои приятели, се пада честта да я направите такава.

Пазя се да ви давам съвети сега, нямате опита, но със сигурност имате повече знания от нас, тук на тази трибуна.

Само ще си позволя да ви помоля да спазвате правилото на трите S – Speed, Simplicity, SelfConfidence, което измислих още когато започвах бизнеса си, и с всеки изминат ден се убеждавам, че то става все по-актуално.

Взимайте бързи решения, и най-лошото решение е по-добро от невзетото решения, не се колебайте, не се моткайте, не теглете нещата чак толкова много, решавайте, действайте бързо. И това е първото S – Speed.

В този свят на милиони източници на информация, на стотици задачи, които ще имате всеки ден, отсявайте най-важните неща, имайте си своите приоритети, пък другото ще свършите след това. И това е второто S – Simplicity.

И третото – Self Confidence. Не познавам човек, който да е успял да направи нещо свястно без да има самочувствие. И вие имате още една причина за да го имате – част сте от Университета за Национално и Световно Стопанство, един от най-добрите бизнес университети в Европа, част от мрежата наEngage, където са ней-елитните висши училища от континента, Университет с главно У, който има 105 годишна славна история.

И накрая искам да се обърна към г-н ректора, проф. Димитров и да го уверя, че както той, така и Академичния съвет, всички студенти, в лицето на Съвета на Настоятелите  имате мощна 7 дни, 24 часа подкрепа във всички ваши проекти и мечти. Ние сме тук заради вас!

 
Честито, бъдещи министър председатели и бъдещи успешни предприемачи.  

По думите му разнообразието от партии и позиции в опозицията прави невъзможно формирането на реална алтернатива: „Толкова разноцветни играчи, с различни визии – някои дори без визия. Могат да се обединят в дебат, но не и в устойчива опозиция. “

Според Максим, дискусиите около вот на недоверие обаче дават шанс на правителството да изложи своята стратегия за развитието на страната, особено във връзка с присъединяването към еврозоната от 1 януари 2026 г. Той подчерта, че стабилното управление е ключово на фона на международната несигурност: „Светът е в пълен хаос. Ако имаме правителство с относително добро мнозинство и ясна визия, това е благодат за България.“

В разговора Максим коментира и подготовката за въвеждането на еврото, като подчерта, че България на практика отдавна е обвързана с европейската валута: „Не очаквам сътресения. България е в еврото още от 1991 година чрез връзката с германската марка. Най-важното е правителството да задържи инфлацията и да балансира икономическите отношения между производители и потребители.“

По повод стабилността на кабинета той заяви, че не вижда смисъл от предсрочни избори: „Ако има нови избори, резултатът ще е същият. Това би означавало спиране на важните процеси, загуба на време и икономически хаос.“

В заключение Максим Бехар изрази надежда за запазване на стабилно управление поне до пролетта на 2026 г.: „България има нужда от правителство с визия и програма, за да може влизането в еврозоната да бъде неусетно и гражданите да усетят само неговите ползи.“

Може да гледате цялото интервю тук.

След завръщането си в София, екипът на M3 Communications Group организира специална пресконференция, на която българските представители споделиха впечатленията си от посещението. Почетен гост на събитието беше Н. Пр. Олеся Илашчук, посланик на Украйна в България, която подчерта значението на българската подкрепа в този труден за Украйна момент.

„Името на България в Украйна се произнася с огромно уважение. Нашето присъствие там не беше само символичен акт, а ясен знак на солидарност и подкрепа,“ заяви Максим Бехар.

Пресконференцията предизвика силен медиен интерес и показа за пореден път ангажираността на България и нейния бизнес елит към международния диалог и ценностите на демокрацията и свободата.

Instagram – 36,6 хил. последователи
LinkedIn – 31,7 хил. последователи
X (Twitter) – 4,5 хил. последователи
YouTube – 3,1 хил. последователи
Pinterest – 565 последователи

Този престижен рейтинг е признание за дългогодишната му експертиза в областта на публичните комуникации, активното лидерство и влиянието му като авторитетен говорител в международните медии и социални канали. С над 30-годишен опит в PR, преподавателско и дипломатическо участие, както и членство в редица международни организации, Бехар се утвърди като една от най-значимите фигури в сферата на глобалните комуникации.

Повече за класацията “Top 20 Business Influencers in Bulgaria – 2025”

• Рейтингът се основава на авторитетен алгоритъм, отчитащ активност, ангажираност, емоционална връзка със следващите и качество на визуалното присъствие.
• Включените лидери са водещи гласове в предприемачеството, иновациите, дигиталната трансформация и лидерските практики.

Top 20 Business Influencers in Bulgaria in 2025

В отговор на въпроса как биха обяснили добрата работа на парламента, ако трябва да правят пиар за 240-те депутати, Максим Бехар заяви:
„Те свършиха чудесна работа. Задържаха едно редовно правителство – това е голямо предимство за България.“

Той подчерта, че трябва да се отчита приносът на управляващите по теми като еврозоната, външната политика и позицията на страната спрямо войната в Украйна. Дори лятната отпуска на депутатите според него носи известна полза:
„Няма всяка вечер в нашите холове да навлиза омраза, караници и скандали от телевизионния екран.“

Максим беше категоричен, че спорът в парламента не е най-големият проблем. По думите му:
„Споровете в парламентите не са драма. Драмата е, че отдавна българските парламенти не произвеждат закони.“

Той направи и интересна прогноза за бъдещето, в която политиците ще бъдат държани отговорни не само с думи, а и технологично:
„Ако политик обещава и не изпълнява, системата в министерството просто няма да му приеме картата за достъп.“

Коментирайки обърканите послания от различни политически фигури, включително позициите по темата за еврото, Максим подчерта, че живеем в шарен свят, в който е нормално да има различия, но липсата на експертност в политиката остава проблем:
„Тези хора, които решат да се занимават с политика, обикновено са такива, които не могат да правят нищо друго в живота.“

Според него популярността вече не се изгражда с идеи, а със социални мрежи и външен вид. Това поставя демокрацията под въпрос, защото изборът често се свежда до лица без капацитет:
„Не може да се избират хора, които нямат други качества, освен да могат добре да говорят — а някои дори и това не могат.“

По отношение на разделението в обществото и конкретния случай с интерната във Варна, Максим Бехар припомни, че дълги години е работил активно в неправителствения сектор именно с каузи, свързани с децата. Закриването на подобни домове беше негов приоритет още преди години:
„България е оплетена от най-различни проблеми. И не е само корупция, и не е само престъпност. Какво ли не е?“

За него решението минава през личен пример и диалог между институциите:
„Очаквам това лято президентът и премиерът да започнат да си говорят. Лично. Това ще изпрати добро послание към обществото.“

В края на разговора Максим Бехар очерта и своята оптимистична прогноза за политическата есен:
„България за тези 30 години се е променила неузнаваемо. Хората са други. Технологиите са други. Живеем по-богато. Оплакваме се повече — което е ОК. Искаме още — което е още по-добре.“

И завърши с идея, която не е просто мечта, а потенциална инициатива:
„Очаквам да се съберат стотина души от бизнеса и да направят една истинска, сериозна бизнес-политическа партия, която да влезе в парламента и да свърши добри неща за страната.“

Разговорът с Максим Бехар в студиото на „Твоят ден“ подчерта нуждата от ясна визия, отговорност и диалог в българската политика. В свят на ускорена дигитализация, където авторитетът вече не се гради само чрез позиция, а чрез публичност, политиците са длъжни да се адаптират. Обществото също. Според Бехар, България вече е на друго ниво — и само конструктивното мислене може да я изведе още по-напред.

Може да гледате цялото интервю тук.

Максим Бехар:
Не виждам нищо лошо в това вицепрезидентката да направи заявка още от сега, че иска да започне кампания. И аз лично смятам, че тя ще започне съвсем скоро.
Не знам дали са свързани двете неща – помилването на бившата кметица на „Младост“. Не вярвам, тъй като познавам Илияна от много години, и не вярвам тя да се плъзне по така наречената лесна популистка пързалка.
Според мен тя просто е решила, че след като има това право... Отдавна не сме научавали толкова публично за президентско или вицепрезидентско помилване.
Това е еднократен акт, който в крайна сметка се забравя. Да е жива и здрава бившата кметица Иванчева, да си гледа детенцето и да е щастлива.

Хост:
А този ракурс, ако гледаме по този начин на хората осъдени за корупция, като жертви, опасно ли е?

Максим Бехар:
Да, защото знаем всички, че доверието към съдебната система не е в най-високите си проценти. Трябва да бъде далеч по-високо.
Кой от нас може да каже дали бившата кметица на „Младост“ е виновна или не е? Това може да го каже само съдът.
По-безпокоителни са две неща:
Първо – институциите в България от години не си говорят. Дундуков 1 и Дундуков 2 комуникират през медиите, иносказателно, метафорично.
Приветствам това, което премиерът Желязков каза – да се съберат екипи, да седнат да разговарят. Да си ходят на гости, да пият кафе, дори чаша вино или коняк – няма значение. Да си говорят, а не през медиите.

Второ – не ми харесва желанието на правителството да се намеси в пазарната икономика. Това може да бъде голям шамар за България.

Хост:
Ако управляващото мнозинство е под напрежение, особено със заявката на Пеевски за закриване на антикорупционната комисия?

Максим Бехар:
Не вярвам да има риск. Това са някакви вътрешни игри, които лично аз не разбирам.
Струва ми се, че правителството на Росен Желязков ще оцелее. Главно защото той е диалогичен и търпелив човек, който първо мисли, после говори.
Голямото изпитание е влизането на България в еврозоната. Това не трябва да се подценява. Трябва да сме добре консолидирани.

Хост:
Какви са различията между президента и премиера?

Максим Бехар:
Разликите между президента и премиера не са толкова политически, а външнополитически – Украйна и еврозоната.
Всеки политик трябва да се анализира индивидуално – Радев, Желязков, Борисов, Дончев, Пеевски. Виждам положителни неща и при президента, и при премиера.
Не виждам никакъв проблем един от тях да пресече улицата и да каже: „Кое е най-важно?“
Ама България, разбира се, че България е най-важна. Трябва ли България да стане по-добра? Трябва.
Трябва ли да живеем по-добре? Да. Това изглежда невъзможно, но е напълно възможно.

Хост:
Предстоят ли мащабни протести?

Максим Бехар:
Според мен цялата тази енергия вече е загубена. Да протестираш общо срещу корупцията, без конкретика – това няма ефект.
България няма да бъде променена от протести, а от политици. От един добър президент през 2026 година – много европейски, разпознаваем, консервативен. Например Росен Желязков.
Или един добър икономист като Николай Василев – човек, който знае какво прави, може да въведе ред без големи заеми и без хаос.

Хост:
Очаквате ли нов политически играч?

Максим Бехар:
Да, очаквам. Това е моя мечта – нов политически играч от бизнеса. Много разчитах на колегите от Харвард, но не се получи.
Има огромна ниша – трябва нова политическа партия, която да акцентира върху бизнеса. Държавата живее от приходите на бизнеса и работните места, които той създава.

Максим Бехар очертава ясна визия за бъдещето на България: диалог между институциите, стабилност при влизането в еврозоната и поява на нов лидер от бизнеса. Според него именно бизнес практиките могат да вдъхнат нов живот на политическата система и да осигурят устойчиво развитие на страната.

Може да гледате цялото интервю тук.

Максим Бехар с категорична позиция за вота на недоверие, слабостта на опозицията и нуждата от ново поколение лидери с визия за стабилна и бизнес-ориентирана България.

Водещ:
Какво е положението с петия вот на недоверие? Тази инициатива доколко е с предизвестен край или очаквате неочакваното?

Максим Бехар:
Световната политика, включително и българската, всеки ден може да поднесе изненада. Виждаме днес например какво стана с Макрон – призна Палестина, с което се обърна и срещу ЕС, и най-вече срещу САЩ. Виждаме какво се случва в Америка – с Тръмп, с Епстийн… Никой не можеше да го предвиди. Какво остава за България – тук също можем да очакваме изненади. Въпреки това, всички сигнали сочат, че този вот, както и 55-ят след време, няма да минат. Тези, които поддържат правителството, имат интерес да няма избори, да има стабилност, за да може България да върви напред – не само към еврозоната.

Водещ:
Това проблем ли ще е, ако се стигне до служебно правителство, при положение че хората, които могат да го оглавят, вече са част от управляващото мнозинство?

Максим Бехар:
Всяка политическа криза ще е проблем. Настоящото мнозинство не е истинско мнозинство, а групи по интереси. Но и ние като граждани имаме интерес да има редовно правителство. Влизането в еврозоната е историческа цел – по-важна дори от Шенген. Това ще промени начина, по който се прави бизнес у нас, и ще издигне България. Не вярвам, че някой ще се откаже от този път, поне не и до края на годината. А и опозицията е толкова немощна, без визия, без лидерство. Те само повтарят "ще гласуваме вот на недоверие", но никой не казва какво следва след това. Липсва всякаква алтернатива – политическа, икономическа, дори човешка.

Водещ:
Каква е вашата позиция относно служебното правителство като институция?

Максим Бехар:
Категорично – служебното правителство трябва да бъде премахнато. Това е институция, която създава огромна несигурност. Президентът – който и да е той – не трябва да управлява държавата нито политически, нито икономически. Това е вредно за демокрацията. Още през 90-те беше компромис, но сега вече е напълно ясно – служебните премиери и министри подкопават доверието в парламентарния ред. Ако се събере мнозинство да промени конституцията и да премахне тази институция – това ще е огромна крачка напред. България ще поеме въздух.

Водещ:
Протестите – ще променят ли политическия терен?

Максим Бехар:
Кога за последно протест е променил нещо съществено у нас? Може би само при нелепото назначение на Пеевски. Но какво промени протестът от 2020 г.? Нищо. Не вярвам, че в момента каквито и да са протести могат да свалят правителство. Нито има енергия, нито визия, нито лидери. Разбира се, подкрепям правото на протест – всеки може да изрази мнение. Но да се променя управлението през 2025 г. с викове на улицата? Не вярвам.

Имаме далеч по-важен път – през еврозоната, през стабилността, през спокойна бизнес среда. Защото всичко, което България е като имидж навън – идва от бизнеса, а не от политиците.

Водещ:
А как гледате на идеята за нов политически проект – особено след публичната поява на Ахмед Доган с критики към Пеевски?

Максим Бехар:
Ако Доган направи нова партия, това няма да е нещо ново. Ще бъде просто ДПС-2 – същите хора, същата идеология, но с по-малка подкрепа. Сблъсъкът между него и Пеевски е очевиден. Въпросът е дали в България има нужда от нова политическа сила. Отговорът е – да. Но не такава.

Нуждаем се от млади, усмихнати хора, които разбират от бизнес. От лидери. А не от намръщени, изнервени лица, които само мърморят в парламента. Ако такива хора влязат в парламента – техният глас ще бъде логичен и въздействащ. Може и да не спечелят веднага избори, но ще дадат смисъл на политиката. Само така ще изградим по-добре управлявана държава.

Извод:
Вотът на недоверие е обречен на провал – защото няма алтернатива. Опозицията е разединена и без визия. Служебното правителство е опасна институция, която подкопава демокрацията и трябва да бъде премахната. А протестите, колкото и искрени да са, няма да променят реалността. Истинската надежда е в стабилността, влизането в еврозоната и новото поколение лидери – млади, усмихнати и бизнес-ориентирани.

Може да гледате цялото интервю тук.