EN
Последно

Статии

Максим Бехар: Фалшивата новина трябва да бъде криминализирана

28.04.2020

*Източник: Интервю за PR мениджъра на издателство Ентусиаст - Сияна Колибарова.

 

Водещ: Здравейте, аз съм Сияна от издателство Ентусиаст. Щастлива съм, че в Светлата седмица след Великден и ден след празника на книгата, гост на нашето виртуално студио е Максим Бехар - признат експерт, PR в сферата, бивш президент на Световната PR организация, член на десетки международни бордове и организации, създател и управител на престижната M3 Communications Group. В най-новата си книга, “Световната PR революция”, която Ентусиаст издаде през декември, той говори за това Как световните лидери успяват в света на променящия се PR. Всъщност това е заглавие за всеки в бизнеса, не само за лидерите, и е особено необходимо в ситуацията на извънредно положение. Затова съм много щастлива, че можем да си поговорим. Здравей, Максим.

 

Максим Бехар: Добър ден на Ентусиаст, на всички приятели, на читателите, на приятелите на книгата особено. Честит празник с вчерашна дата, но тъй като вчера беше Международния ден на книгата, днес пък може би продължава. Вероятно ще бъде седмица на книгата, месец на книгата. От два месеца прекарваме с книги, виждате зад гърба ми.

 

Водещ: Да, надявам се да си готов да отговаряш на въпросите на читателите, но първо искам да те попитам: Ти си истински професионалист и човек, който наистина обича работата си и това, което прави и това личи във всичко, което публикуваш и споделяш. Как се случва работния процес в новите условия?

 

Максим Бехар: Свикваме. Според мен бизнеса много ще се промени и една от тези промени всъщност е, че от следващата година вече половината от времето, което ще прекарваме върху проекти ще бъде от вкъщи. Много по-ефективно, с много повече време разполагаме, но разбира се, това изискава много по-голяма вътрешна дисциплина и възможност да реагираш по най-добрия начин. Всичките ми колеги си работят от вкъщи, някои в София, някои в провинцията. Срещаме се всеки ден в различните софтуерни програми за видео връзка и това не може да се случи в реално време. В предишния си живот, ние се срещахме един път на седмица, докато сега всички сме на линия. Работим много по-добре. Аз се чувствам по-пълноценен, имам повече време да мисля и повече време да работя.

 

Водещ: Чудесно, да. Все пак има и някакъв комуникационен проблем сякаш, защото сега има много повече общуваме виртуално. Липсва ли ти контакта наживо с хората, срещите наживо?

 

Максим Бехар: Знаеш ли, аз от години не знам кое е виртуално и кое е реално. Преди 7 години, 2013 година, Ентусиаст издаде оредишната ми книга “Поколението F” и точно, може би, половината от тази книга беше размишление кое е виртуално и кое е реално. Понякога се срещаш с много хора, някои от тях приятели, други колеги, съмишленици, в реална среда и се оказва, че тази връзка не е толкова ефективна или не е толкова истинска, отколкото връзката с много други хора, които без да си ги виждал и срещал, обаче в така наречената виртуална среда, която понякога се оказва много по-реална. От много години за мен няма голямо значение дали се виждам с един човек лице в лице или онлайн. Дори имам чувството, че онлайн хората са малко по-освободени, по-малко се притесняват, могат да задават по-горещи въпроси, по-директни въпроси, може би по-лични понякога. Затова не отдавам голяма тежест на сравнението реално-виртуално, а по-скоро гледам ефекта от това, което правим. Дали в крайна сметка има резултат, дали се е получило нещо интересно, дали хората творят, дали се разбират. Този вид общуване крие своите рискове, особено когато не е с видео, а само с писане, много трудно можеш да доловиш какво се случва в главата на един човек, който пише едно изречение, затова често се получават големи разминавания. Някои е написал едно, а ти си написал друго. След това започват едни обяснения. Но това след година-две-три ще се обезличи. Хората ще започнат да свикват много бързо, ясно и прагматично да общуват онлайн. Знаеш ли, през тези 2 месеца откакто сме си вкъщи, работим в други условия, живеем в други условия. Според мен най-важната дума, която всички ние научихме е прагматизъм. Опитвам се да бъда прагматичен, да бъда директен, конкретен и в крайна сметка да гледам резултата, защото сме във време на криза и то много дълбока криза. Не искам тази криза да се превърне в ментална или в психологическа. Тя е по-скоро въплътена в нашия необичаен живот. Иначе, всички знаем, че икономическа криза все още няма. Имаме всичко, което трябва да имаме. Имаме най-важното, един от най-добрите интернет в Европа, най-бързите broadbands връзки. Така че, ако има криза тя се дължи на това, че живеем по различен начин и затова трябва да бъдем много прагматични, да гледаме единствено и само резултата.

 

Водещ: Задавам въпрос от Миглена: “Господин Бехар, PR не е просто модерно понятие, то е необходимо понятие с гъвкаво определение, то е умение и изкуството да комуникираш в световен мащаб. PR-ът е глобален език, който малцина овладяват. Аз се интересувам от това какъв път ще начертаете днес, за днешния бих го нарекла кризисен PR, защото е много важно по какъв начин се поднася информацията на населението.”

 

Максим Бехар: Знаеш ли, Сияна, в днешно време всеки може да дава акъли, да стои отстрани и да казва това е правилно, това не е правилно, защо толкова много ни пълнят главите с какво ли не по телевизията. Ако примерно няма в 8 часа тези брифинги и конференции, които дават тези хора с пагони, после ще кажат защо не ни информират. Струва ми се, че има твърде много информация от всякакви източници в момента и, слава богу, всеки един има свободата да си избира източниците на информация. Понеже бях на доста добра възраст, когато се случи трагедията в Чернобил, през 1986 година, тогава нямаше никаква информация и ние всички слушахме BBC и най-различни други източници, много трудно хващани в България, за да научим все пак какво се случва. Неволно през тези седмици, месеци, сравнявам с онази 1986 година и си казвам - Слава богу, че има много информация, всеки да си избира която иска, каквато иска. Не знам как бих процедирал, ако трябваше да бъда консултант на тези хора, които говорят от екраните от сутрин до вечер. По-скоро съм привърженик на това да бъдем малко повече наплашени, отколкото да бъдем по-свободни и да не мислим за последствията, които може да донесе пандемията. Лично аз и моето семейство въобще не излизаме от вкъщи, никого не приемаме вкъщи, седим тук, защото смятаме, че така трябва да бъде, ама има други хора, които си казват - Майната му, мен не ме интересува. Знаеш, че работя за една прекрасна държава, която се нарича Сейшели и преди 2-3 седмици, точно преди да спрат полетите и да затворят границите, ми се обади една жена и ми каза - “Пътувам за Сейшели утре. Там какво е положението?”. Аз и казах - “Чакай, как ще пътуваш? Не е въпросът за Сейшелите, защото там ще отидеш на плажа и няма да видиш човек. Въпросът е, че ще пътуваш, ще минеш през летища, самолети, можеш да се заразиш там. Кой знае в тези самолети какви хора са се возили.” Тя ми каза - “Момент, господин Бехар, платила съм си почивката и не ме интересуват никакви болести. Аз тръгвам.” Аз останах с отворена уста, защото тя ми каза - “Аз съм млад човек и мен не ме хващат болестите”. Тоест има и такива хора, но има и хора, които спазват строго мерките. Смятам, че комуникацията и информацията идва от всички страни, така че всеки да си избира какво иска да научи.

 

Водещ: Прескачам малко поредността на въпросите, защото имаме въпрос за фалшивите новини от Каролина Христова - “В книгата си говорите за фалшивите новини и тяхното разпространение. В сегашната ситуация, фалшивите новини могат да бъдат определени като вирус в социалните мрежи. Какви според вас са механизмите, по които да ги ограничим и да се предпазим от тях?”

 

Максим Бехар: От много години обикалям по различни световни форуми в Давос, конгресите на ICCO и говоря на тема фалшиви новини. Ще кажа, това което смятам от доста години, че фалшивата новина трябва да бъде криминализирана, тоест да попадне в Наказателния кодекс на всички държави или на колкото повече държави може. Има няколко американски щата, които вече направиха това. Публикуваш фалшива новина и си понасящ съответните последствия, тоест тя се квалифицира като криминално деяние. Иначе няма как да се преборим, защото трябва да се закрият огромен брой уебсайтове, най-различни новинарски източници. Ще стане проблем, че няма свобода на словото и в общи линии има нещо доста тревожно в това, защото никога не знаеш коя новинарска медия или кой уебсайт с каква логика и причини ще го затвориш. Може да е фалшива новина. Още утре може да дойде на власт някой, който може да си мисли, че може да прави всичко. Тоест една фалшива новина, когато отиде в съда и бъде квалифицирана като криминално деяние, тогава ми се струва, че… това е като кражбата - откраднеш нещо, или прегазиш някой с кола, или направиш нещо друго, което влиза в обсега на Наказателния кодекс… тогава хората ще се замислят какво публикуват. И в книгата си давам този пример - когато преди 120 години Хенри Форд е представил първата, тогава наречена “бензинова каляска”, и е казал ето това е колата, която ще ви води бързо и безопастно от едно място до друго място. Тогава много хора са казали, че това не е възможно, защото тази кола може да сгази човек, може да се спука гума, може да се счупи двигателя, а на всичкото отгоре трябва да се налива бензин. От къде ще го взимаме този бензин? Тоест тогава на всички тези хора се е струвало много опасно една кола да замести тогавашните каруци или каляски с коне. Да, сега каруците с конето можем да видим само в някои крайни квартали с хора, които са ги натоварили само с отпадъци. Всеки кара автомобил и носи съответната отговорност, поради това че кара автомобил и може да причини нещо лошо някому друг. По същия начин, когато имаш в ръцете си медия, всеки един от нас има в ръцете си медия и това е най-важното, което се е случило, за да имаме Световна PR революция - промяната на собствеността на медиите. Когато имаш в ръцете си медия, ти носиш съответната отговорност. Публикуваш фалшива новина е все едно да удариш човек на улицата с колата. По същия начин ги квалифицирам, защото с една фалшива новина можеш да изплашиш хора, да разрушиш бранд, можеш да убиеш човек, да промениш неговото бъдеще, можеш да му нанесеш такива щети. Да, дано не засегнеш здравето на човека, но единствената ефикасна борба срещу фалшивите новини е това те да бъдат сложени на място като едно от престъпленията, които човек може да направи, защото той има медия в ръцете си и може да злоупотреби с тази медия. Да не говорим колко конкуренти публикуват фалшиви новини за свои конкуренти, колко брандове страдат от това нещо, вероятно колко компании, фирми, хора. Не виждам никакъв друг начин, как някой ще публикува нещо и ние ще го опровергаваме.

 

Водещ: И все пак, според теб, може ли обществото и въобще хората, които са със сравнително социален статус, могат да придобият някакъв филтър как да четат новини, особено сега? Може би, ако проверяват източниците на информация? Може би от там тръгва всичко? Трябва винаги да се проверява източника на информация и неговата достоверност.

 

Максим Бехар: Това е почти невъзможно, Сияна. Представи си, че прочетеш интересна информация, трябва да започнеш да проверяваш източника, трябва да провериш дали е публикувана някъде другаде, да я сравняваш… Да, това може да се случи, разбира се, но това не е начинът, защото това по-скоро е реакция към последствията на тази фалшива новина, а не към самия източник. Според мен, всичко което трябва да се случва, трябва да се случва върху потенциалните източници на потенциални фалшиви новини. Има софтуери, Microsoft имат разработен такъв софтуер, който класифицира медиите, според това дали са reliable - дали може да им се вярва и според това дали публикуват фалшиви новини. Обаче, това е лепване на едно петно върху една медия, защото 1, 2 или 3 пъти без да иска или поради недоглеждане е публикувала нещо и веднага и удряш един шамар и казваш, че тази медия е с фалшиви новини. Край. Не, струва ми се, че всеки един от нас проверява по много пъти, особено сега. Последните серии, които бяха с някакъв вятър, който ще донесе нещо от Чернобил и аз гледах някакви публикувани неща. Хората ги сравняваха много пъти, без никой да се сети, че не може да дойде радиация от тази вече затворена централа. Обаче като провериш от 2-3 места виждаш, че е фалшива новина. Загубил си половин час и са ти минали кой знае какви неща през главата. Не, този който е публукувал нещо, не визирам точно този случай, защото не съм го анализирал толкова много, но този който е съобщил нещо, което не е вярно си носи последствията.

 

Водещ: Следващ въпрос от Диана Георгиева: “Господин Бехар, заплашена ли е свободата на словото в момента според вас?”

 

Максим Бехар: Свободата на словото винаги е заплашена, и в България е заплашена. Нямам представа, въпреки половината от живота ми мина в журналистиката и съм бил част в различни асоциации и организации. Навремето основах една асоциация за журналисти в Европейския съюз. С няколко десетки съмишленици искахме колкото се може по-бързо България да влезне в Европейския съюз, да имаме свободен пазар, свободни медии. Смятам, че сега също е заплашена свободата на словото. От една страна, защото има медии, които са под много силна и тежка зависимост. Всеки знае това и не е тайна. От друга страна обаче, всеки един от нас притежава медия и може да каже, това което иска да каже. Да, няма силата на телевизионния екран или силата на печатаното във вестника. Обаче, от друга страна, медийната свобода се определя не само от това, което кажат журналистите или не само от това, което издадат издателите. Знам, че България е на 111-то място в една класация, но не знам тази класация на какво се основава, как се създава, какви са критериите. Отново, свободата на словото е винаги заплашена, по всяко време, във всяка държава. Но всеки един от нас трябва да знае как да оперира с медията, която е в ръцете му. Ако искаш да бъдеш честен и почтен, можеш да бъдеш честен и почтен без никакъв проблем. Ако искаш да пишеш нещо, което е вярно или ти си убеден, че е вярно и аргументирано, можеш да го направиш. Много от хората смятат, че словото това е телевизията, вестниците и в по-малка степен радиото. Не, това не са всички медии. Медия е и Facebook, медия е и Instagram, медията Twitter, е медията е LinkedIn. Всичко това, което може да ни мине през главата и там където искаме да публикуваме и напишем нещо. Да, вярно е, че има вестници и телевизии, които, аз поне си мисля, че са много обрани и предпазливи, когато пишат за един или друг човек. Обаче, в същото време има социални медии и хора, които въобще не са предпазливи, когато пишат за същите тези фирми, хора, случки, явления в обществото и всичко останало. Заплашена е свободата на словото дотогава, докато ние нямаме достъп до свободно слово, а всички ние в крайна сметка имаме достъп. Не знам какво мога да кажа за традиционните медии, които са на изчезване или претърпяват една страхотна трансформация, която ги прави съвсем други вече. Помня, че през 1999 година, тогава една моя приятелка Жюстин Томс, знаете тя пише книги и се занимава с интернет, и тогава издава някакъв вестник, беше в самото начало на интернет и медиите в България и аз бях дал едно интервю, в което бях казал, че според мен около 2025 година в България ще излезе последният напечатан вестник. Знам колко много шамари изядох тогава от много мои приятели, защото съм бил вестникар много години, защото ми звъняха постоянно по телефона и ми казваха - “Ти си предател. Как може да говориш такова нещо? Ти си изкара хляба от вестниците.” Ама то беше очевидно, тогава преди 21 години през 1999 година, беше очевидно, че вестниците си отиват, не защото са лоши, а защото се появиха онлайн медии и рекламодателите започнаха да проявяват огромен интерес към онлайн медиите. Тогава нямаше Facebook, нямаше социални медии, имаше само уебсайтове. Въпреки това, това беше един признак, че целият пазар ще се премести онлайн, което вече очевидно се случва, особено в социалните медии. Много по-добре таргетирана реклама, много по-евтина реклама, много по-видима реклама, интерактивна реклама, тоест може да видиш един линк, да кликнеш върху него и да отидеш там, където искаш да отидеш и най-важното - реклама, която се измерва. Тоест рекламодателят може да влезне и да види колко души са видели неговата реклама, колко души са кликнали, колко души са си купили в последствие. След като рекламодателите от казионните, традиционните медии, които са вестниците, радиата с много малка степен на влияние и телевизиите се изместват онлайн е естествено, че онлайн медиите заповат да стават по-силни. Това сме ние, в онлайн медиите сме ние, всички които сме честни, почтени, достойни, които имаме какво да кажем. В този смисъл, не е чак толкова голяма трагедия, че един вестник или една телевизия могат да имат корпоративно влияние от един или друг човек. Опасно е, не е честно, не е както трябва, но не е трагедия, защото ние вече имаме медии в ръцете си. 7 милиона българи, от които вероятно 5 милиона са онлайн, 5 милиона медии.

 

Водещ: Следващ въпрос от Даниел Господинов: “Забелязвате ли неправилно поведение от страна на държавните лидери в кризисната ситуация, не само българските, но и световните?”

 

Максим Бехар: За това ще ни трябват няколко часа. Разбира се, всички те, мога да говоря и за лидерите в България - за Бойко Борисов, за Румен Радев, за всичко това, което се случва. Тъй като лидерите имат свръхпоявяване, някои от тях, мога да говоря и за Доналд Тръмп, разбира се. Това са хора, които от сутрин до вечер стоят на екрана. Няма как да не допуснат грешка. Няма как да не кажат нещо, което един го е харесал, а друг е казал, че това е абсурд държавник да говори такова нещо. Ако визираме българския Министър-председател, има и съм анализирал негови думи, които като каже нещо, за което някой си каже, включително хора от моето обкръжение - Как може да говори такава простотия? В същото време, от другата страна има хора, които казват, че той е страхотен - “Толкова готин език има”. - за едно и също нещо. Тоест всичко зависи, кой какво възприема и как го разбира. Същото е и с Доналд Тръмп. В YouTube и въобще медиите са пълни с негови изцепки, с неща които не сме виждали досега при нито един Президент, при нито един държавник. Не може да си мислиш, че някой ще каже на един журналист - “Махни се от залата. Напусни. Ти си глупак. Ти не заслужаваш да работиш за CNN” - или всичко останало. Една част от хората си казват, че това е недопустимо и как може един държавник да говори така. Друга част, казват, че много правилно го е казал и добре, че го е изгонил. Тоест има слабо устие, колкото повече един държавник се появява в медиите и в социалните медии, той е толкова по-видим. Колкото повече слабости има, толкова повече ние виждаме неговите слабости. Като се появява в предварително записан разговор или интервю, както беше Тодор Живков, или навремето Леонид Брежнев, и други такива хора, които имаше и ние ги гледахме. Цял ден са го записвали, за да запишат 15 минути в най-добрата му светлина. Никога не можеш да видиш наживо как той ще реагира. Не можеш да си помислиш, че той ще се появи наживо, пред телевизия или сред хора. Не ми се връща и не искам да мисля за този изкуствен живот. Онзи живот беше по-изкуствен, отколко сега животът в онлайн пространството. Това, за което ти казваш, че е виртуалното пространство, а пък аз казвам, че е реалното. Все пак, това са хора, виждаме и Борис Джонсън, виждаме и Макрон, виждаме и Меркел, и всички тези хора, които могат да изпуснат някоя простотия, могат да кажат някоя дума в повече. В крайна сметка, трябва да съдим по това, което се случва във всяка държава и по това, което конкретно правят. Един принцип в телевизионната журналистика е, че камерата увеличава твоите позитивни качества, ако ги има и съответно увеличава твоите негативни прояви, ако ги имаш. Когато тези хора са пред камера по цял ден, не могат да си държат и да си подреждат приказките, не могат да си подреждат  или учат изреченията предварително. Така ще изглеждат като навити пружинени кукли, които след като навиеш си казват нещата. Честно казно, предпочитам хора като Тръмп и Борисов, Джонсън, защото поне можеш да видиш колко струват. Един, ако го харесваш, ще си кажеш браво и супер, но ако не го харесваш, ще си кажеш, че не го харесваш. Въпрос на мнение. Най-важното е това, което се случва в държавите и това, което лидерите правят. Вече, много по-важно е това, което правят, отколкото това, което говорят.

 

Водещ: Тъй като ни остава малко време, предлагам да върнем разговора към книгите. Тъй като има още много въпроси, които са по най-различни теми, хората са се изкушавали да те питат за политика, за медии и е нормално да е така. Но аз искам да поговорим за “Световната PR революция” и според мен едно от най-ценните неща на тази книга е, че всъщност събира мненията на над 100 водещи PR експерти от цял свят, от 65 страни. Какво научи от срещите с тях?

 

Максим Бехар: Аз не съм очаквал и не съм си мислил дори, че книгата може да има такъв успех. Миналата нощ се рових в amazon.com и видях, че е на, мисля, 45 място от 100-те най-добри книги за PR, въобще в цялата история на Amazon. Винаги съм си мислел, че това е книга, която ще бъде по-определен кръг от маргетинг и PR специалисти, включително и в България. Но и в България, получавам всеки ден имейли от най-различни хора, които нямат нищо общо с бизнеса и ми казват, че са я прочели. Една баба от Израел ми писа. Дано не се обиди, че е баба, но тя е на 85 години. Написа ми, че чете книгата.

 

Водещ: Едно момиче от Израел.

 

Максим Бехар: Едно момиче от Израел, точно така. Много съм доволен от това, че всеки намира по нещо в нея. Идеята на книгата беше да е написана, така че да можеш да отвориш на която искаш страница, да прочетеш нещо и да затвориш пак. След това, особено ако пътуваш в самолет или си в хотел, да отвориш на друго място и пак да прочетеш нещо интересно. Тези 100 души всъщност са ми много ценни, защото това прави уникалния привкус на самата книга. Тъй като, след като американските издатели започнаха да я редактират, процес който трае около 1 година може би, аз пък започнах да ровя в Amazon, за да видя какви книги са писани и издадени. Няма такава книга. Просто няма такава книга в цялата история на издателството на книги за PR, която да събира толкова много мнения от толкова много държави. Това, което аз съм написал някой може да го хареса, а друг не. Някой може да каже, че не иска да чете това, което съм написал, а друг може да каже, че харесва предишните ми книги. Плюс това, аз не съм професионален писател. Пиша, за да мога да споделя опита, който имам. Но мнението на тези 100 души от всякакви държави, от малки държави като Боцвана и Албания, до държави като Австралия, Канада, Америка, Бразилия, е нещо което според мен би останало в историята и след време, когато някой иска да разбере какъв е бил нашият бизнес през 2020 година, да отвори тази книга и, оставете написаното моето мнение, да види мнението на хора, някои от тях управляват, например Сър Мартин Сорел, Дейвид Галахар, Джак Мартин, Елиз Митчъл, Франсис Ингам. Това са хора, които управляват милиарди долари, управляват гигантски компании и тяхното мнение е наистина важно.

 

Водещ: Последно, какво четеш ти в момента? Какви са твоите препоръки за филми, сериали, ако щеш музейни експозиции онлайн, на които да обърнем внимание сега? Има ли хоби, което си преоткрил?

 

Максим Бехар: Чета страшно много материали и статии, сврързани с моя бизнес, защото е много важно да мога да анализирам как ще се промени, а той ще се промени наистина, само след 2, 3, 4 месеца. Художествената литература съм я оставил зад гърба ми, не мога да се съсредоточа върху нея. Гледаме всяка вечер различни филми, поради което много трудно бих препоръчал филм. Защото дори когато си говорим всеки ден, когато в 16 часа имам среща с всичките ми колеги от офиса и ми казват - “Кажи някой интересен филм? Кажи някой нов филм?”. Аз започвам да се затруднявам и започвам да ровя в паметта си кой филм сме гледали вчера, кой филм сме гледали миналия ден, за да мога наистина да препоръчам някой стойностен. Толкова много хубави филми има. Толкова много неща могат да се гледат, че просто е огромен рай и малко се притеснявам да препоръчам каквото и да е. Не гледам виртуални изложби, не гледам виртуални музеи. По-скоро се опитвам да използвам времето си. Първо искам да помисля 2-те книги, които имам в лаптопа си и знам, че като ги започна ще ги завърша за седмица-две. Едната, със сигурност, мога да напиша много бързо. Другата искам да напиша по тема, свързана с това, че през всички тези години минах през няколко университета, в които се учих на лидерство. Последният от тях беше Harvard Kennedy School през миналата година и когато се върнах от Harvard бях толкова, извинявайте че ще употребя думата възбуден, бях толкова пълен с енергия, че си казах - “Боже мой, всичко това, което научих в Harvard непременно трябва да го споделя и да напиша една книга”. След това се сетих за единия месец, който прекарах в Yukohama Kenshu Institute, след това се сетих за месеца и половина, който прекарах в Pacific Institute в Сиатъл. Започнах да обединявам всичко и искам да напиша нещо, свързано с лидерството. Всъщност, така завършва и книгата ми “Световната PR революция”. Последното изречение е, че това е бизнес за лидери. Аз мисля, че след целия този миш-маш, наречен “коронавирус”, животът вече става живот за лидери, не само в бизнеса.

 

Водещ: Чудесен завършек. Много ти благодаря за възможността да си поговорим и се надявам скоро отново да го направим.

 

Максим Бехар: Благодаря! Успех! Искрена благодарност на всички издатели и още веднъж Честит празник!

 

Цялото видео може да видите тук.

»Всички статии