EN
Последно

Статии

Максим Бехар пред BG On Air: „Нужни са разумни аргументи за излизане от кризата“

08.09.2020

PR експертът Максим Бехар взе участие в телевизионното предаване „България сутрин“ с Гергана Венкова по телевизионния канал Bulgaria ON AIR. Той сподели впечатленията си от гражданските протести в последните 62 дни и настоящата неуправляема политическа криза у нас, която съвпада с епидемичните условия. Също така изказа експертното си мнение, обвързано с правителството и действията, които трябва да предприемат, за да излезе България от кризисната ситуация.


Водеща: Управлението на кризи като каквато разпознават всъщност политическата ситуация у нас през последните 62 дни. Как се преодоляват такива процеси и най-важното – до къде могат да доведат и от кого зависи прекратяването им, това коментираме в следващите минути заедно с моите следващи гости - Харалан Александров, социален антрополог. Добро утро, г-н Александров. И Максим Бехар PR експерт, добре дошли.

Максим Бехар: Добро утро.

Водеща: Нека първо да кажем категорично и ясно, това което се случва през последните 62 дни, според Вас е криза, нещо което не се е случвало досега, нещо което се нуждае от реакция ли е?

Харалан Александров: Разбира се, но не бих го дефинирал като "улицата срещу властта", защото разделението е вертикално, то разсича както обществото, така и властта. Очевидно е, че една част от властта – президента е властта, пак с аванс, срещу друга част. Очевидно е, че има значително разделение и противопоставяне между различни групи в обществото. Това много си личи точно в социалните мрежи, където градуса е много висок и според мен отдавна е подминат добрия тон. И най-тъжното, според мен е трудността да се води разумен разговор по въпроса, поради встрастяването в съответните гледни точки. Общо взето всяка от страните има много ясна позиция, доста непримирима, доста радикална и яростно отстоява, като не е много склонна да чуе другата, което от гледна точка на науката за управление на конфликти прави тази криза трудно управляема.

Водеща: Но ако говорим за разделение като знак за това, че има криза, ние не сме ли едни 30 години вече в едно разделение, т.е. в една постоянна криза? Как гледате Вие на събитията, г-н Бехар?

Максим Бехар: Те тези кризи се появяват периодично като някакви вълни. Това не беше неочаквана криза, беше очаквана, според мен, от доста време, може би 2-3 години. И се знаеше, че това разделение в обществото го има, просто сега си пролича, съвпадна, разбира се с този голям цирк около пандемията и всичко това, което се случва. Смятам, че тази криза в момента е абсолютно неуправляема, за разлика от предишните, които ние сме преживявали 1996 г., 2013-2014 г. Едва ли има някакъв изход от това, което в момента се случва и според мен този изход ще бъде в близките една-две седмици дори, в една от двете страни, която ще трябва да отстъпи.

Водеща: А от кого зависи това управление, г-н Александров? Улицата ли, гражданите ли трябва да се справят с кризата, за която говорим или пък това е в ръцете на властта и нейните инструменти?

Харалан Александров: Винаги отговорността е във властта, винаги този, който е в по-силна позиция носи по-голямата отговорност. Това е като семейството, когато се сбият децата нещо родителите не са свършили като хората. Когато родителите са се скарали не можем да видим, че децата са подивели и почват да правят пакости.

Максим Бехар: Според мен това е малко по-битово определение, разбира се.

Харалан Александров: Да, но тя е битова ситуацията в това общество – властта се държи битово, патриархална е конструкцията на умовете, имаме много ясно поведение от страна на водещи политици, начело с премиера Борисов като добър баща, който иска децата да са послушни и раздава подаръци и се разстройва когато те не слушат и да, имаме алтернативен патриарх. Така че съжалявам, че използвам фамилни метафори, но ние живеем в дълбоко феминистко общество, за съжаление и точно в криза си проличава. Цялото лустро на нашата привидна цивилизованост, на нашата идеологическа подготвеност, на нашите публични поведения се срива. И ние го видяхме много драматично на това нещо, как беше?

Водеща: Велико Народно Въстание…

Максим Бехар: Велико Народно Въстание. Видяхме как почна и как свършва.

Водеща: … миналата сряда. Очаква се второ издание в четвъртък.

Харалан Александров: Да, ще има втори дубъл, защото първия не беше достатъчно успешен.

Максим Бехар: Това, което за мен е голяма изненада е, че нито една от двете страни няма ясни послания и струва ми се, че моят бизнес, Public Relations, не може по никакъв начин да действа в такава ситуация, тъй като емоциите са взели категорично връх, а там където емоциите надделяват всъщност разумните аргументи и послания много трудно биха могли да бъдат използвани.

Харалан Александров: Точно така.

Водеща: Аз пак искам да попитам – всички искат промяна, говори се за това последните 30 години, може би и на базата на това желаене на тази промяна идва и това разделение, за което вие говорите. Кой обаче трябва да бъде в основата, двигателят за преодоляването на тази криза? Улицата, за да постигне тази промяна ли трябва да поеме управлението на всичко, на кризата, или властта? Г-н Бехар, не чух Вашето мнение по този въпрос.

Максим Бехар: Абсурд е улицата да поеме управлението. Според мене властта, каквото и да означава това в днешно време, правителството, г-н Борисов, хората край него, според мен трябва да направят и това е моето голямо разочарование, защото няма нито едно послание от тяхна страна, освен да вдигаме пенсии, даваме пари на този, даваме пари на онзи. Трябва да има разумни аргументи, трябва да се говори с тези хора и трябва да се предложат конкретни начини за излизане от кризата.

Водеща: Ама улицата дали има този потенциал, г-н Александров? Тъй като тук хора и експерти казват, че по учебник един протест се прави и трябва да има лица, трябва да има ясни послания, ние такова нещо…

Харалан Александров: Не. Много е трудно с тези… За да разберем природата на промяната, не знам дали имаме време, трябва да направим нещо като деконструкция на социалната база на протеста. Значи има три много ясно обособени групи. Едната група е тази, която всички харесваме и обичаме, това е прогресивната висока средна класа, проевропейски ориентирана, това са хората, които искат България да се развива, за които статуквото е неприемливо, защото е твърде консервативно. Тези хора много изтърпяха, между другото, последните години.

Водеща: И голяма част от тях живеят зад граница.

Харалан Александров: Точно така. И сравняват България с това, което виждат в най-развитите страни в Европа. Те са силно превъзбудени и доста агресивни напоследък, защото се чувстват във враждебна културна среда. Сега има такава нагласа да бъдат обвинявани, че са хейтъри, не е така. Те се държат толкова нападателно, защото просто много понесоха. Вълната консервативно-националистическия популизъм, който обзе целия свят им нанесе тежки щети. Тези хора са много важни, защото те са моралният спонсор на протеста.

Водеща: Но те имат ли лице? Имат ли лице, някой който ги представя?

Харалан Александров: Сега ще Ви кажа къде е проблемът с лицето. Проблемът е, че има още две групи, които когато тези в голямата група, за която до сега говорихме, групата на прогреса, групата, която иска развитие, която иска промяна напред и нагоре, когато тя оредее, много си личи втората група и това са политиците. Разните там отломки нищожни от различни други партии и партийки, които очевидно са превъзбудени от властта. Те просто имат еротично отношение към властта.

Водеща: Те са били там, мислят за нея…

Харалан Александров: Те като усещат, че пуска кръв Борисов, когото те страстно ненавиждат по причина, че той обладава властта неуморно и стръвно в продължение на десет и повече години, а те само се навъртат наоколо и чакат да дойде техния час, тези хора са обзети от такава, то много им личи напоследък, хищно желание да отидат да вземат властта.

Водеща: И третата група?

Харалан Александров: Е, третата група е най-проблематичната, това е криминалната класа на прехода. Или поне тази част от нея, която е в немилост. Това са всички тези, които са притиснати, подгонени, които са разследвани, които ги налазиха прокурори и прочие. Защото може да не харесваме политическите речи на Гешев модела "каскет", който той обича да носи, но никой не може да отрече, че е хиперактивна прокуратурата последната година. Тази трета група съсипва, според мене, публичния образ, защото тя някак си не може да бъде контролирана, те изкочиха. Значи тези, които дойдоха да бият полицаи, да крещят, да хвърлят павета…

Водеща: Да хвърлят бомбички.

Харалан Александров: … и да къртят, те са част от протеста. Не можем да кажем, че са просто провокатори.

Водеща: Е, няма ли да съумее тази най-голяма група хора, първата, която очерта г-н Александров, да извади своето лице и да направи алтернатива?

Харалан Александров: Задължително трябва да го направи.

Максим Бехар: Това ще стане. Това ще стане, със сигурност, съвсем скоро. Аз не съм сигурен, че другите две групи обезличават първата, на която ние всички симпатизираме, разбира се, това са младите хора, дошли от чужбина, учени, които искат…

Водеща: Е, не всички са в чужбина, има и хора…

Максим Бехар: Да и в България, разбира се, но тези хора, които искат да видят една малко по-подредена държава и най-важното – по-прозрачна държава, по-прозрачно управление. За да може наистина техният глас да важи.

Водеща: Ама те нямат представители.

Максим Бехар: Ще имат лидер, според мен, съвсем скоро.

Харалан Александров: Много се надявам. Дано.

Максим Бехар: Дано не е политически лидер.

Харалан Александров: Проблемът е не, че обезличава, в никакъв случай. Просто те имат съвършено различни цели. Едните искат да се придвижи напред страната, другите искат статуквото, горе-долу ги устройва такова, каквото е, но просто искат да са на власт. А третите искат регрес, криминалната класа очевидно иска хаос и анархия, защото тогава функционират най-добре, ние помним 90-те години. Тоест те имат много различни цели и това прави страшно трудно да се излъчи общо лидерство. И затова моето предложение, не знам как технически изглежда, просто да се разделят, да има разделно протестиране – да излизат симпатичните…

Водеща: И пак ще говорим за разделение тогава.

Харалан Александров: Защото вижте, в момента като са на едно място и като се съберат става нещо адски противоестествено. Това е все едно орките и елфите да се съюзят срещу хората.

Водеща: Метафора с Властелинът на пръстените.

Харалан Александров: Едните да са от 6:00 до 8:00. Със знаменцата, с песните, да танцуват. Хубави, радостни неща да правят. Да покажат красивото лице, защото те са симпатични много. А другите да си излизат по тъмно, те и без това са си нощни създания орките и да си оркстват. Да си къртят павета, да чупят и ако обичат да не прекаляват с побоищата на полицаи, защото наистина това носи много висок риск.

Максим Бехар: Това е малко в сферата на фантастиката, разбира се, защото не може да се случи.

Харалан Александров: Защо да не може?

Максим Бехар: Тъй като и трите групи – добри, лоши, с различно образование, различен социален статус и трите групи, според мен имат една единствена цел, според мен имат една единствена цел – те искат да съборят това правителство.

Харалан Александров: Да, да. Така е. това ги събира.

Максим Бехар: И те в крайна сметка, техния общ…

Водеща: Ама дали това решава проблемите им? Дали решава проблемите на разделението от години?

Максим Бехар: Не.

Водеща: Липсата на… Те апелират за правосъдие.

Максим Бехар: Не, защото на цялата тази ситуация, която беше описана тук и за която говорим изведнъж правителството последните две седмици се скри и главно премиера.

Водеща: Е, виждаме го, както каза Цвета Караянчева, в лайфове във Фейса.

Максим Бехар: В лайфове във Фейса го виждаме, разбира се. Но от моята си гледна точка, от гледната точка на PR, разбира се без въобще да се бъркам в политиката и без да се намесвам там, според мен това е голяма грешка. Че и Борисов и хората край него изведнъж се скриха. Там също е голяма драма, че няма Номер 2. Там, дори един ден да подаде оставка Борисов, там няма очевиден Номер 2. Това е същата драма, както и…

Водеща: За такъв се определя от обществото Томислав Дончев.

Максим Бехар: Според мен чисто публично няма този образ или не може поне да се характеризира като такъв. Не знам кой го определя, може би той е симпатичен, млад, интелигентен човек, но е доста, според мен антипод на своя началник от това, което изглежда. Струва ми се, че сега е времето, в което Борисов и хората край него, правителството, трябва да имат много ясни, много точни послания, които искат да кажат нещо да ги кажат. Това с джипката и лайфовете по Фейса според мене не е добър подход.

Водеща: Ама как да се случи, как да се случи този диалог? Възможен ли е той?

Максим Бехар: Не говоря за диалог, говоря за ясни и точни послания и за действия.

Водеща: Ами ето, те опитаха с промени и в основния ни държавен закон. Г-н Александров?

Максим Бехар: Вижте интервюто на Даниел Вълчев.

Харалан Александров: Не само Даниел Вълчев. И Георги Марков, който е емблематичен защитник и доста красноречив, да се изразя деликатно, на ГЕРБ, също мисли това, което мисли Даниел Вълчев. Вижте, със сигурност има нужда, аз не съм експерт по конституционалните дела, по конституционните въпроси. Има нужда от такъв разговор, има нужда от промяна най-вероятно, но точно в този момент няма как да се случи, очевидно е това. Съвсем други неща са на дневен ред. Трябва да се възстанови диалога, трябва да започнем да говорим на езика на аргументите, не на езика на страстите, което изисква съвършено различен тип лидерство, което да е над враждуващите групи. То трябва да се издигне отгоре, то трябва да е в мета позиция. Такава мета позиция, като говорим за конституция, е предвидена в сегашната конституция и това е ролята на президента. Не знам защо той я напусна и в момента тя е овакантена. Значи балансиращата, удържащата, структуриращата общото поле роля е празна и не случайно ДПС се засилиха и се нацедиха там, както те обичат. На тях им харесва ролята на балансьор, имат исторически опит в нея. Но това ми се струва много голям проблем, че няма място, няма роля, няма авторитет, няма позиция, няма пространство, в което да могат различните страни да започнат разговор. Така да се каже в момента са заклещени на нивото на конфликта, те не могат да отидат отвъд него. За да се случи това трябва да има някой, който да бъде (…) посредник който да бъде приет и от двете страни, аз такъв не забелязвам.

Водеща: Президента не се ли опитва, г-н Бехар да заема точно с публичния си образ в момента, с юмрука, с присъствието съвсем спокойно и без толкова много охрана на площада?

Максим Бехар: Там конфликта е очевиден. Между президент и премиер. Аз съм съгласен, че отдавна минава границите на… без да коментирам кой от коя страна, къде прекрачва, минава границите на нормалното общуване между президентската институция и правителството. И ако някой някъде трябва да започне нещо да коригира, това са те. Това са двете институции, които трябва да намерят общ език, защото това е България. И трябва да намерят общ език, за да може тези послания да се предадат към народа, към хората, които са на улицата.

Харалан Александров: Да, защото иначе тръгваме към разрушителен конфликт, в който сякаш едната част трябва на всяка цена да смаже другата. Как беше, при два свята единия е излишен, два са много. Това е безумие, това води към революционно разрушение.

Водеща: И ми се струва, че рискуваме да влезем в един сюжет, в който сме били и от който нищо добро не излиза след потушаването му. Съгласни ли сте?

Максим Бехар: Имате предвид?

Водеща: Ами след като не се установи диалог ще продължат…

Максим Бехар: А да. Да.

Харалан Александров: Дори да заглъхне, дори да се изтощи сега този пик на протеста по ред причини...

Водеща: Ще го има отново в годините.

Харалан Александров: Не, напрежението ще остане. То е много разрушително. Когато седи неразрешен конфликт в едно общество, той те разрушава, той те изяжда отвътре. Това е като да живееш с усещането, че си прецакан, че си жертва, че си предаден. Това е много мъчително.

Водеща: Което до нищо добро не води.

Харалан Александров: То на всичкото отгоре разрушава психичното здраве. Между другото дори в този си вид, който е доста радикализиран, може би трябва да го кажем, за да има нещо оптимистично, този протест постига две цели, които са добри. Първата е, че най-накрая тази важна група излъчи нещо като политически лидер в лицето на Христо Иванов, разбира се. Защото техния проблем винаги е, че те накрая се скарват и се разделят и нямат представителство. Това, че тази малка, но много прогресивна и много важна група не е представена в сегашния парламент автоматично го дебалансира.

Водеща: И втората група?

Харалан Александров: Второто важно хубаво нещо е, че има психо-терапевтичен ефект. Аз си говоря с тези хора, както всички ние. Те като отидат, като се навикат, като покрещат…

Водеща: Се успокояват.

Харалан Александров: … им минава. Проблемът е, че на едните им минава просто като повикат "оставка", другите да бият полицаи. И затова аз предлагам да има разделно протестиране наистина. Едните да се успокояват, може да се прави по един хубав, голям протест Велико Народно Въстание на всеки две седмици или месец, за да им олеква и така всички ще са щастливи и доволни.

Водеща: Новото лице, за което Вие говорите и сте оптимист, че ще се появи и ще представи тази голяма група от хора, която искат промяна Христо Иванов ли е или да очакваме нещо ново?

Максим Бехар: Не. Не, не, според мен младите ще се си издигнат…

Водеща: Нов човек?

Максим Бехар: Абсолютно нов човек, който ще говори от тяхно име ще знае как да го прави, ще знае как да отправя послания, но моята голяма надежда е, че и премиера и президента ще си сложат егото в задния джоб през следващите няколко седмици и ще намерят изход от тази криза. Иначе нито една от двете страни няма да отстъпи.

Водеща: Оптимист ли сте, г-н Александров, че това ще се случи?

Максим Бехар: Аз съм оптимист, by the way.

Харалан Александров: Да, да. Защото, не за друго, а защото обществото се стресна. Стигна се до една степен на насилие, която беше провокирана безобразно от част от агитката, част от протестиращите и съответно насилие, което силно разтревожи и уплаши голяма част от българите и мисля, че в момента посланията и към организаторите на протеста и техните политически спонсори, и към правителството са да се потърси някаква форма за помирение.

Водеща: Да видим дали ще се случи така. Много Ви благодаря за този разговор.

Гледайте интервюто тук.

»Всички статии