EN
Последно

Статии

Лешек Балцерович, архитектът на икономическите промени в Полша: „Шоковата терапия“, която извади Източна Европа от шока

Изпълнителният директор на M3 Communications Group, Inc. и водещ PR експерт Максим Бехар разказва една от многобройните си полезни и вълнуващи лични истории в авторската си поредица „(без)Ценни уроци“, която пише за списание BGLOBAL.



„Шоковата терапия“, която извади Източна Европа от шока

Наричат го „бащата“ на икономическите промени в тази част на света след падането на комунизма, но Лешек Балцерович харесва повече думата „архитект“

... Влизането в което и да е министерство по правило не е лесна работа. Не беше така, обаче, в онзи мразовит февруарски ден на незабравимата 1989 година. Трябваше да се акредитирам като журналист в полското Министерство на външните работи и докато плахо отварях тежката дъбова врата на входа, не скрих учудването си, че зад нея нямаше никой, ама абсолютно никой. Обикалях свободно из огромните коридори, постлани с дълбоки и меки червени килими, и усещането ми по-скоро беше, че съм в току-що напуснат от обитателите си средновековен замък. Докато... не чух случайно зад една от вратите лек шум и реших да видя какво се случва. Внимателно отворих и... онемях. Това беше голямата тържествена зала на министерството и в нея имаше няколко стотин души притаили дъх и с погледи вперени в твърде малък за размера на залата съветски цветен телевизор...

Беше денят на знаменитата полска „кръгла маса“, комунизмът се разпадаше по шевовете и поляците наистина трябваше да дадат най-добрия пример как това трябва да стане по-мирен път, без кръв и насилие... От трептящия екран на измъчения стар телевизор говореха легендите на полската съпротива като Лех Валенса, Яцек Курон, Адам Михник, Бронислав Геремек и още дълъг списък от хора, които много добре знаеха как да разглобят политическата система и да направят нова… И все пак от екрана, освен познатите лица, говореше и младеж с очилца като на студент-отличник, и говореше неща, за които никой не се беше замислял до тогава.

- Не става въпрос само за политическата система, тя е ясна и ни знаем какво ще се случи. Но най-голямото предизвикателство сега за Полша, а сигурен съм и за останалия свят, това е смяната на централизираната икономика с пазарна. В цялата човешка история никой не го е правил досега, а за обратното имаме стотици примери...
 
Това беше Лешек Балцерович, млад икономист, на когото се падна трудната задача като първи министър на финансите на пост-комунистическа Полша да направи точно това, до което никой друг дори не смееше да се докосне. Цялата съпротива срещу комунизма в онези години на практика се събираше в една мечта – свободни медии, свободни дискусии, с една дума – свобода, и всеки си я разбираше по своя си начин. Но наистина единици бяха тези, които въобще се сещаха за икономиката, дори и поради това, че нямаше въобще хора, които да разбират от пазарни отношения.

Новата 1990 година всъщност стартира с огромния пакет от икономически реформи в Полша - тогава, пък и все още наречената „шокова терапия“, която на практика върна цяла Източна Европа в нормалната пазарна игра и направи икономиките наистина конкурентни. Стана като с магическа пръчка зя няколко дни – цените вече бяха свободни, държавата оттегли дотациите си за ненужно и обидно евтините стоки, които така или иначе бяха с купони, щандовете на магазините се напълниха и опашките изчезнаха... Беше наистина невероятно!

Само месец по-късно стоях в малкия скромен кабинет на пан Лешек в министерството на финансите, за да даде първото си интервю за източноевропейска преса, пък и наистина да получа първите си уроци по пазарна икономика.

- Не обичам думата „шок“, но пък разбирам и хората, които дори не са и предполагали, че промяната в политическата система ще се отрази така силно на икономиката. Но за всички нас това е най-важното. Всъщност ние, поляците, сме много емоционални хора, а емоциите имат винаги една и съща черта - предизвикват парализа на разумното мислене.  Ами, представете си, че имате болен човек с гангрена на крака... нима не е по-добре той да бъде отрязан, за де не обхване цялото тяло? За минимум време трябваше да свърша три неща – стабилизация на валутата, либерализацията на икономиката и бързо премахване на ненужните ограничения в икономиката. Е, направихме ги за по-малко от месец. Беше болезнено, но от тук насетне всички ще живеят много по-добре. И най-важното – помнете, че с това реформата не свършва. Всъщност тя ще продължава завинаги.  

Правя това малко рязко връщане в историята, защото уроците на онзи преход наистина са доста важни и до днес. Здравото икономическо мислене, основано само и единствено на свободната конкуренция, а днес – добавям специално – на пълната прозрачност и етика в бизнеса. Това вече са единствените фактори, които могат да направят една държава и нейните хора спокойни и свободни. През годините се срещах доста често с Лешек Балцерович – правих с него интервюта през година-две, докато бях в журналистиката. Само пред три години беше в България и имахме доста срещи с него като гост на Асоциация „Банка на годината“, в чийто борд съм от години. И точно тогава, докато вечеряхме и си прехвърляхме стари спомени го попитах дали ако върнем лентата би направил същото в онази бурна и легендарна 1989...
 
- Е, не се съмнявайте в това. Може би от сегашната си гледна точка бих пипнал тук там някой друг закон, но идеята винаги ще е същата...

И забравих всъщност да ви кажа как завърши онзи първи разговор в малкия и скромен министерски кабинет. Беше късно вечерта, тръгнахме с пан Лешек заедно да излизаме от Министерството, когато той спря на външните стълби за секунда, свали си очилата, за да ги почисти, погледна ме приятелски и каза:

- Нали знаете, че точно това ви предстои и в България...

 След това се качи в личната си кола - малко, ама много малко жълто фиатче, и тръгна към крайните квартали на Варшава, където го чакаше пани Ева за вечеря...

»Всички статии