ШОКЪТ В ЛИТВА ОТМИНАВА, ОСТАВА НАПРЕЖЕНИЕТО

Вестник „Дума“, 21 януари 1991 г., Вилнюс Максим Бехар предава от първо лице единствено число.

Вилнюс, 21 януари - През нощта в литовската столица отново бе напрегнато. Всички пътища към нея – според парламентарния говорител. Аудриус Ажубалис са били блокирани от десантчици. Няколко инцидента са станали след полунощ, два от тях – с употреба на оръжие. При спор между шофьор и случайни цивилни ,,стопаджии‘‘ единият от тях извадил пистолет и изпразнил пълнителя му в автомобила. При другия случай, преди да доближи поста за проверка шофьорът на градския автобус е спрял и наредил на младежите, прибиращи се от дискотека да слязат, за да предотврати евентуални сблъсъци. Десантчиците забелязали тази ,,маневра‘‘, започнали да стрелят във въздуха, задържали всички младежи, които по-късно обаче били освободени. Докато в един друг инцидент трима литовски милиционери са били задържани цяла нощ в едно поделение, след като от тях поради превишена скорост автомобил слязъл въоръжен с автомат армейски полковник и ги арестувал. Тези случаи доказват, че спокойствието в Литва сега се крепи на косъм.

Късно снощи тук, в сградата на парламента, войници от литовската армия – службата за охрана на републиката, тържествено положиха клетва пред техния генерален директор Аудриус Буткявичюс. Преди два дни парламентът прие закон за създаването на тази служба, включващ разрешението нейните членове да носят оръжие.

В декларация, разпространена от ТАСС, Комитетът за национално спасение на Литва обаче остро протестира срещу гласувания от парламента закон. Неговите все още неназовали се членове смятат, че целта му е ,,да легализира дейността на националистическите въоръжени формирования‘‘. Според декларацията ,,законът е насочен срещу интересите на жителите на Литва, той води до братоубийства в републиката‘‘. В тази насока бе снощи и изказването на генерал Валентин Варенников, командуващ сухопътните войски и заместник-министър на отбраната на СССР. От студиото на литовската телевизия той предупреди: ,,Обстановката в Литва се успокои, но опасността от нови тежки събития не е изключена.‘‘ По-късно Варенников повтори, че ако ръководството на републиката не се оттегли от ,,опасния си път‘‘, то ,,литовският народ трябва да очаква още по-тежки последствия‘‘. Това едва ли са думи, казани на вятъра. Но първият ефект от тях бе, че още снощи няколко хиляди души въпреки дебелия сняг дежуриха цяланощ край парламента във Вилнюс.

Днес Ажубалис прочете и официалното опровержение на вчерашните думи по Съветската телевизия на вицепрезидента на СССР Генадий Янаев, според които в Литва народът е разделен на две, а парламентът води дискриминационна политика. ,,Още сега – каза говорителят – представяме на всеки един журналист пълния комплект закони, приети от сегашния парламент, и ако в тях някой открие дори и намек за дискриминация, дори и една дума, то съм готов да се извиня на господин Янаев, когото сега тук наричам публично лъжец.‘‘ Почти като сензация тук бе прието съобщението, че един от най-близките съветници на президента Горбачов Николай Петраков заедно с още 29 души е подписал писмо до своя шеф, протестирайки срещу военната намеса в Литва. Петраков е подал оставка, а от Москва бе съобщено, че това са направили още седем близки сътрудници на Горбачов, между които един от авторите на преустройството Александър Яковлев, както и известният икономист реформатор Станислав Шаталин. Въпреки това в отговор на въпрос говорителят на парламента каза: ,,Едва ли това ще измени нещо тук, при нас. Както във всяка тоталитарна система, всичко минава през ръцете на един или двама, другите са изпълнители.‘‘

Председателят Витаутас Ландсбергис обаче каза на късната си пресконференция снощи, на която той бе заедно с пребиваващия тук външен министър на Исландия Йоун Ханибалсон, че ,,има един-единствен пункт, който трябва да бъде решен, и тогава могат да бъдат започнати преговори – всички окупирани от военните здания да бъдат върнати на литовското правителство‘‘.

Наруши мълчанието си и Демократическата партия на труда, която до миналата пролет бе управляваща, но след като загуби изборите, се отдели от тукашната комунистическа партия и пое по собствен реформаторски път. В декларация на нейния президиум се казва, че които и да са виновните за трагедията в Литва, те ще бъдат вечно презирани от нейния народ. Призовават се ръководителите на Комитета за национално спасение най-после да излязат лице в лице със своя народ.

Сред поредицата от закони Върховният съвет прие и решение, осъждащо дезинформацията и едностранното представяне на събитията в Литва в съветските вестници, по радиото и особено по телевизията. В друго постановление дейността на Комитета за национално спасение се обявява за незаконна, а действията на съветските войски в Литва – за агресия. На семействата на пострадалите от нея – 14 убити и над 300 ранени – според друг гласуван тук закон се предоставя допълнителна социална помощ.

Шокът в Литва постепенно отминава. Но в Прибалтика все още всичко може да се случи.

Сега тук са убедени, че развръзката ще дойде не от постановленията на парламента, а в крайна сметка от Москва. Затова и напрежението остава.