Между протокола и популизма: как премина изборната кампания
Интервю по BTV в предавеното COOLt
В сянката на поредните избори, публичното поведение на политиците отново излезе на преден план – от посланията и липсата на дебат до детайлите в излъчването и комуникацията. Кампанията показа, че освен идеи, значение имат и символите, езикът на тялото и умението да се печели доверие в една все по-динамична и критична обществена среда.
Петя: Здравейте отново и след рекламите вие гледате специалното изборно издание на COOLt. Сега в студиото посрещаме експертите по протокол - Милена Хлебарова, Максим Бехар, добре дошли. Имаме излъчване на живо в TikTok, защото така трябва да правим тест в изборния ден, така че зрителите да не се чудат. Да започваме оттам. Гласувахте ли? Как премина вашия вот? Бързо, бавно.
Максим: Тепърва ще гласувам. От сутринта съм по различни срещи. Тук съм с моята астронавски униформа, защото веднага след това отивам в НДК да говоря на един голям образователен форум пред ученици. От друга страна, искам да покажа, че няма мечти, които не могат да бъдат постигнати. И надявам се това да се случи и днес в изборите, всеки с своята си платформа, програма, желание.
Петя: След малко се връщаме към униформата. Госпожо Хлебарова, успяхте ли да дадете своя вот?
Милена: Да, утринта в 8 часа упражних своя вот и съм горда, че успях да го направя. Имаше наплив от хора толкова рано, които искаха да покажат какво мислят за днешния ден.
Петя: И ние показахме, че избирателната активност е осезаемо по-висока. Как оценявате кампанията от професионална пиар гледна точка?
Максим: Според мене три големи разлики или три разлики в сравнение с предишните 7 избора за изминалите 5 години. Първо, нямаше компромати. Или нямаше такива компромати, какви сме свикнали да виждаме. Някой с някой е легнал някъде, направил нещо, далавера и всичко останало.
Милена: Унгарския сценарий? Компромати?
Максим: Да, аз не искам да реферирам към Унгария, защото разликата е много голяма. Но или в предишни избори. Във България също имало силни компромати. Второ, това беше предизборната кампания на подкастите. Всички подкасти, всички възможни 4, 5, 6, 10 души, някои от тях супер известни, някои от тях си мислят, че са известни, но политиците минаха през тях и много разчитаха повече на подкастите, отколкото на телевизионни студия. Видяхме, че нямаше конкретен сблъсък. И третата разлика е, че сега има интрига. Сега си казваме, уау, чакай да видим, сега имаме нови играчи, 2-3, някои по-силни, някои по-незначителни. Да видим след 19 часа, след 20 часа, да видим дали всеки ще има своята си интрига и тя ще се случи. Но са по-интересни.
Петя: Да, да имаме търпение. Госпожо Хлебарова, в контекста на PR кампании и политически кампании, кои са най-честите грешки гафове откровени, които политиците допускат?
Милена: Вербално и невербално комуникация между вътре и вън, между това, което се излъчва и това, което е вътре в политика или в самата организация, в самата партия. За съжаление, едни и същи грешки се повтарят всеки път, не се взима корекция, или пък нарочно се повтарят, за да може да се покажат по-слаби черти на някоя формация.
Петя: Може ли да дадем пример за често допусната грешка или христоматиен гаф на политик?
Милена: Това е, че се използват изрази и отделни думи, които не са приятни. Не само не ли са приятни, но са и обиди. Като че ли това стана практика да се наричат с определени обиди хора, които са в политическото пространство и те не са от вчера, и дори самите те почват вече да ги използват като нещо, което е нормално. И за съжаление не е приятно.
Петя: Нека да покажем няколко снимки, да илюстрираме гафове. А, добре, снимки и колегите показват вашата снимка с посланика на Америка, която никой, никой още не е виждал, защото тя не е публикувана.
Максим: Това беше в петък след обед. Мартин Макдауъл, който е изпълняващ длъжността посланик, заедно със своите колеги от посолството ни приеха официално и получиха от нас, съпругата ми Венета, подарък. Това е наша снимка от космическия център на НАСА с българското знаме, което си носихме навсякъде с нас.
Петя: А какво ни трябва метафорично на нас, българите, за да се изстреляме и ние в космоса?
Максим: Само желание, нищо повече. Когато се виждаш в София и тук ти казват космически тренировки, база на НАСА, трябва да летите вътре в самата ракета, пък след това станцията, пък ходихме на Марс, бяхме на Луната и излизахме от станцията. Всички тези неща, които трябва да се направят. Когато се виждаш тук в София, си казваш, това не е възможно. Отидохме там в Хънтсвил, Алабама и последния ден аз казах на съпругата ми, основното послание, след като Макс и Вени са го направили, всеки може да го направи в България и това е точно така.
Петя: Нека да отидем към снимките, които сме подготвили с нашия екип. Мисля, че да, Джъстин Трюдо и неговите чорапи, които са емблематични, това е погазване на протокола, нали госпожо Хлебарова?
Милена: Да, но винаги имало политици, които са по някакъв начин революционери. Те не искат да бъдат еднакви с останалото, макар че формата на приемане на обществото е костюма, независимо дали е дамски или мъжки. Той излезе от чорапите, които са характерни за неговото облекло и искаше да покаже, че има собствено мнение.
Петя: Да преминем към Меган Маркъл, чорапи към чоропогащник и липсата на такъв. Една фотосесия от обявяването на годежа на двамата и всички ваши колеги по света са скандализирани, че основно правило е било погазвано да няма чоропогащник.
Милена: И гащи също. И бельо, пардон. Така пишеше по... Съжалявам малко разведряване.
Петя: Американска революция. Оставаме на американска вълна с Джо Байдън и неговия гаф пред кралицата, защото той може би често правен гаф. Това е Анна Уинтор, разбира се, след малко ще видим и Джо Байдън, който не си сваля слънчевите очила в присъствието на Елизабет Втора. И си позволява да прегръща крал Чарлз III, с когото вие имате цели две срещи.
Максим: Повече. Пет-четири, може би.
Милена: Максим да кажа дали го е прегръщал.
Максим: Петя. Не, не съм го прегръщал. Това не са гафове. Това са просто попадения на фоторепортерите. Най-големите гафове са когато си кандидат за народен представител, за министър, за президент, за каквото и да е. Обещаваш, обещаваш, обещаваш и не го изпълниш. Няма по-голям гаф от това. Когато управляваш една партия и обещаваш по време на предизборна кампания и след това излъжеш своите гласоподаватели, хората, които са ти повярвали, това е най-големия гаф в политиката. Аз си мисля, че и в живота дори.
Петя: Господин Бахар, това не е ли до морал и ценности, а не до пиар и протокол?
Максим: Да, може би и до факта, че начинът по който се организират тези избори обаче недостатъчно модерен. Даже бих казал, че е много йерархичен. Остарели са? Остарели са начините по които се представят политиците?
Петя: А използваха ли адекватно нашите политици социалните мрежи?
Максим: Не ги използваха. Използваха ги само еднопосочно. Ги използваха след едно и първа страница на работническо дело преди много години. Днес направих това и това. Днес се срещнах след и кой си. Днес си подадох ръката и една възрастна жена ми е това. И тази жена трябва да живее по-добре. Силата на социалните мрежи е в тяхната интерактивност. А нямаше сблъсък. Нямаше политици, които два часа през нощта да седнат зад компютъра и да отговарят на хората, които ги питат. В този смисъл, наистина, трябва да има много по-голямо участие на електрониката. Много по-голямо участие на технологиите в изборите. Защото обещаваш, обещаваш, обещаваш. Много пъти го давам този пример. След три месеца отиваш на работа. Искаш да си влезеш в Министерството на нещо си. И на дисплея си изписва, уважаеми господин министър, не сте изпълнили обещанието си. Вече не сте министър. Съжаляваме много. Тогава да видим кой как ще обещава. Между другото, в тази кампания обещанията бяха много малко. Бяха много предпазливи политиците.
Милена: Просто геополитическата обстановка е различна. И никой не си позволява да надхвърли нивата, които му са позволени. Тоест не излиза от рамката, в която ни е зададена.
Петя: Госпожо Хлебарова, във вашия сайт ми направи огромно впечатление. Колко секунди отнема в делова среда да харесаш или да не харесаш човека срещу себе си? До 10 секунди веднага можеш да разбереш дали приемаш човека срещу себе си или не го възприемаш.
Петя: Каква е ролята на харизмата при политици?
Милена: Харизмата е нещо, което Господ дава, а всеки, който иска да е политик, може да я разнообрази, да я разработи и да я представи на публиката така, както се изисква от времето и от нуждите.
Петя: Казвате, че ръцете са инструмент на доверието. Успяха ли политиците да овладеят този инструмент?
Милена: В някои случаи да, но в повечето... Ние не сме италианци, не го забравяйте. Ние говорим по-малко с ръцете, но жестовете са характерни и възможни, за да могат да направят почвата на сближаването по-полезна, по-плодородна.
Максим: Доста от политиците си ги държаха в джобовете. Или отзад, като старшини. Отзад по-скоро някак си мога да го възприема. Патриархалния стил. Виждам доста хора, включително и днес, с които гласуваха, излизаха с ръце в джобовете. Но това са дреболии. Много е важно. Да, харизмата е важна, аз съм съгласен. Нямаме този тип харизматични политици, каквито имат развитите демокрации, защото те си създават политици с поколения. Неговият баща е бил политик, пък неговият дядо е основал, в еди си коя партия. Но въпреки това, това което ми липсваше, помните на 10 декември, огромният протест? Тези хора, аз не ги видях по време на изборите. Аз не ги видях да дискутират. Не като кандидати, а като хора, които подкрепят или не определена политическа сила, които участват в дискусии, които дори в своите профили в социалните медии вземат позиция. И това най-много ме заболява, тъй като имаше голяма енергия, която би трябвало да бъде използвана, за да се промени България.
Петя: Финални думи.
Милена: Нямаше въобще кампания. Какво имате предвид, че нямаше кампания? Кампанията беше вяла. Нямаше нещо, което да е взривяващо. Посланията липсваха.
Петя: Много ви благодаря. Успехи на вашата лекция в НДК. Благодаря ви, че бяхме заедно.
Цялото интервю можете да гледате тук: https://www.maximbehar.com/bg/video/437/mejdu-protokola-i-populizma-kak-premina-izbornata-kampaniya