Следа в Космоса. Български технологии в изследователските мисии

Подкаст на БНТ - Бизнес БГ

България има дълга, макар и често подценявана, история в космическите изследвания. От участието си в съветската космическа програма и постиженията на първите български космонавти, до днешното включване в европейски и международни научни и технологични инициативи, страната ни постепенно намира своето място в една от най-бързо развиващите се индустрии в света.

Днес космосът вече не е само територия на държавни агенции и научна фантастика, а сложна екосистема от технологии, бизнес модели и иновации, които пряко влияят върху ежедневието ни – от комуникациите и навигацията до данните, с които работят индустрии и правителства. Именно в този контекст все по-актуален става въпросът: къде се намира България в новата космическа надпревара и какъв потенциал може да развие в бъдеще?

Водещ: БНТ Подкаст Добър ден, дами и господа. Вие сте с поредното издание на Бизнес БГ. Аз съм Николай Минков. Следващите минути ще бъдете в компанията и на моя колега и приятел Светльо Костадинов. Темата днес е Следата в космоса. Българските технологии в изследователските мисии по пътя на звездите и туристическите обиколки в космоса.

Светльо: Тема, в която България има десетилетна история и традиции. След това ще разговаряме с Динко Манов, основател на Coding Space и Максим Бехар, собственик на PR-агенция. Здравейте, господа и добре дошли.

Водещ: Добър ден, благодаря, че приехте поканата да участвате в днешното издание на Бизнес БГ. Факт е, че наистина, както каза Светльо, България остави трайна следа в космическите изследвания. Ако се върнем по-назад във времето, страната ни активно участваше в Съветската космическа програма, а в настоящия момент и в Европейската космическа програма и програмата на НАСА. Обаче, къде в момента се намира България, господин Бехар? Вие имате най-пресни впечатления, бяхте на обучение с вашата съпруга в НАСА. Ще ни разкажете след малко и за всички стъпки, които един човек трябва да измине, за да стигне до площадката за изстрелване на космическите кораби, а впоследствие, може би, и в орбита. Здравейте, да започнем.

Максим: България има още много какво да прави, защото нашата стара слава с двамата космонавти до 89 година, която имахме, беше наша вътрешна слава в рамките на бившия СССР и България. Това, че имахме наистина двама достойни представители, които се занимаваха с космическата тема и бяха в открития космос. Сега обаче, през последните много години, като че ли тази тема заглъхна. България все още не е член на Европейската космическа асоциация, което е голяма болка. Това го усетих, когато бяхме в базата на НАСА в Хънтсвил, Алабама. Въпреки че когато пристигнахме със съпругата ми, ни посрещна българското знаме и ние бяхме изключително ентусиазирани от това, че нашето знаме беше наред с много други знамена на космически нации. А ние сме космическа нация. Знаете, че участваме дори и в последната мисия Artemis с камерите, които са изобретени и управлявани от наш сънародник, който живее в Америка. Струва ми се, че сега е времето тази тема да бъде много широко разказвана. Това си говорихме по време на нашата среща с президента Илияна Йотова миналата седмица, която ни прие. Имахме повече от един час разговор. Идеята всъщност беше да може все повече да се говори за това. Когато приключихме и си тръгнахме от базата, аз се обърнах към съпругата ми и казах – единствената цел на нашето пътуване, освен че имахме невероятни преживявания, е да се върнем в България и да кажем: след като ние сме могли да го направим, всеки може да го направи. Наистина всеки може. Тук, като седим в центъра на София и си говорим за космически тренировки, за въртене на машина, за живот в безтегловност – всички тези неща звучат много страшно и недостижимо. Но в същото време имаме правителство, което се надяваме да работи стабилно и една от важните теми е България да стане член на Европейската космическа асоциация и да започнем да подготвяме български астронавт.

Водещ: Господин Манолов, вашето мнение?

Динко: Космосът вече не е мечта и виждаме, че става все по-приложима част от нашия живот. Това е изключително важна инфраструктура, както електричеството и интернет. Това, което реално се случва – ставаме сутрин, пускаме телевизора, информацията идва от сателити. Тръгваме към работа, навигацията – пак сателити. Плащанията през телефона – също. Цялата инфраструктура вече преминава през космоса. Ще дам още един пример. Пространството в космоса става все по-натоварено, има все повече обекти в ниска орбита. Ние разработваме система, която наблюдава и дава космическа осведоменост. Представете си космоса като огромна пътна мрежа без правила, без знаци, без светофари, по която се движат стотици хиляди обекти със скорост над 25 хиляди километра в час. Нашата система анализира тази „пътна мрежа“ и дава информация за опасности,  рискове и отклонения.

Водещ: Понеже влязохте вече в конкретиката, да задълбаем още повече. Малцина може би в България и в нашата зрителска аудитория, която в никакъв случай не е под средното ниво, доста по-елитарна, заради самото естествено на нашето предаване, знаят обаче, че у нас функционира от години космическия клъстър. Какво е това?

Динко: Създадохме космическия клъстър, за да вдигнем тази екосистема, която тепърва започва да се изгражда в България. Ние имаме добра база с учени, с оборудване, което трябва да продължим да развиваме, да надграждаме, но основата я имаме. Имаме таланти, имаме хора, които искат да се занимават в тази област и космическият клъстер е мостът, който ще пренесе талантите към успешна реализация в космоса. Все повече бих искал да виждам младите хора да не излизат от България, за да работят в космически компании и в космоса, а да останат тук и да се случват тези неща в България.

Водещ: Господин Бехар, преди време, години наред, особено и с първите двама наши астронавти, имаше голям интерес, включително от децата, да стават астронавти. Сега каква е представата на днешната младеж за космоса и за това какви са възможностите, които дава той?

Максим: Тази година с Атлантическия клуб правим нашето пето поредно издание на Hello Space фестивала. Според нас това е едно от най-успешните събития, което предизвиква голям интерес сред децата. Това са ученици, дори не са студенти. Близо хиляда деца пристигат в София всяка година. Имаме винаги жив астронавт, който разговаря с тях, те си правят снимки, питат го, задават въпроси и той им отговаря. Освен това винаги имаме пряка връзка с космоса, осигурена от НАСА, за да могат децата да зададат въпроси на астронавтите на живо. И това е едно изключително събитие,  което всъщност прави цялата тази космическа химера, която ние гледаме по филмите и си мислим, че едва ли не е фантастика, тя е реалност, да правим много по-близка до българските деца. Имаме прекрасен планетариум, както всички знаем, в Южния парк.

Водещ: Малко хора знаят обаче.

Максим: Ние правихме снимки там преди две седмици и се оказа, че графикът на планетариума е пълен до края на годината. Това означава, че се чака дълго, за да могат дори деца от град Трън да го посетят. Два-три автобуса бяха дошли. Има планове да се построят нови планетариуми. Така или иначе тази тема в България предстои да бъде още по-популярна, да бъде разработвана и промотирана. Защото космосът има две страни. Едната е така нареченият космически клъстер, в който има много хора, които се занимават с наука – Българската академия на науките, много наши специалисти и практици. От друга страна са младите хора, децата, които имат изключителен интерес към тази тема. Кой от нас, като е бил малък, не е казвал, че иска да стане космонавт? Така беше – всеки. Може би защото това е нещо върхово. Трябва много да се говори за това. Едва след като завършихме нашата тренировка в базата в Хънтсвил, разбрах колко е ценно да се върнем и да казваме на всички, че това е напълно достъпно. Последния ден дори бяхме готови да тръгнем. Толкова много тренировки минахме, че си казахме – какво са петнадесет минути от Земята до космическата станция. Това са петнадесет минути, в които, ако си добре трениран, можеш да стигнеш. Разбира се, животът там е съвсем различен, но ние преминахме през всичко – изпълнявахме командите, гледахме на живо на таблетите изстрелването на Artemis II. Бях шокиран, че тези хора правеха същото, което и ние в базата на НАСА – същите команди, същата последователност, същото разпределение на задачите. Базовата станция, в която прекарахме няколко дни, космическата станция – също. Тоест всичко това вече е достъпно и може да се преживее. Още първия ден един от инженерите ни попита откъде сме. Казахме България. И в момента, в който вече бяхме готови да обясняваме къде е България, защото все пак Алабама, никой не е задължен да знае. Той веднага каза – България, вие имате прекрасни учени, много добри инженери, деца, които печелят олимпиади по математика. Това ни изненада много. Този образ на България сред експертите съществува и ние трябва да го развиваме. Дори по време на лекциите за космическа храна ни казаха, че България е сред големите производители. От друга страна, космосът е наука, космосът е познание. Не е само емоция или не е само, да кажем, предизвикателство, заради което ние отидохме там. Но има много хора, които се занимават с тази наука. Една от успешните български компании има страшно много сателити. Тя е разпознаваема в Америка. Изстрелва ги, създава ги – ЕндуроСат. Много други хора се занимават с този бизнес. Струва ми се, че ако българската държава има малко по-целенасочена програма, за да може да развие космическата наука в България и да изпратим поне един астронавт, поне да започне тренировката си в НАСА и след това да заяви участие в космическа експедиция, това ще бъде много голяма промоция за България и въобще за тази тема в самата България.

Водещ: Как трябва да стане обаче това? Какъв е пътят?

Максим: Миналата година имахме космонавт тук на Hello Space фестивала и когато го попитахме какво трябва да притежава един астронавт, какви качества, той се обърна. Между другото, този астронавт беше започнал от нашия курс, който завършихме, както и Кристина Кох, която беше на Artemis II – единствената жена. Тя е започнала от нашия курс, който завършихме. Нейната снимка е в една от залите, в които се обучавахме. Но когато го попитахме какво трябва да умее един астронавт, той ми каза – да бъде добър разказвач. Нищо повече. Всеки може да стане астронавт, ако мине физическата част на тренировките. Но когато се върне, трябва да умее толкова добре да разказва, че хората да се увлекат по думите му. И затова е много важно всички ние, които по някакъв начин сме се докоснали до тази тема, разбира се ние като аматьори, а тук господата като професионалисти, да разказваме добре. В България трябва да има вероятно финансиране на космическа програма и вероятно някакъв подбор. Едва ли ще стане това с частна компания – трябва да мине през държавата, за да може да изпратим няколко кандидати за астронавти в НАСА. Сигурен съм – бяхме миналата седмица при американския посланик, говорихме много на тази тема. Той ни прие с нашите астронавски костюми, за да ни поздрави. Аз съм сигурен, че Съединените щати и не само те, защото не са единствената космическа държава, могат да ни помогнат много, за да имаме наши астронавти. Това да бъде като втората 1994 година, когато всички българи бяхме много сплотени и ентусиазирани от успеха на световното първенство по футбол в САЩ – да можем в същата тази държава да имаме наши астронавти и да се обединим около една прекрасна тема.

Светльо: Имаше такава идея през 2024 година, когато бившият министър на иновациите Милена Стойчева заяви, че се работи по подготовката на трети български космонавт. До къде обаче стигна тази подготовка и дали не е останала само в рамките на нейния мандат.

Максим: Нямам информация. Аз се познавам добре с Милена и сме говорили многократно, но не съм видял това да се случва публично.

Водещ: Сега имате възможност, като я видите следващия път, да я попитате какво се случи с тази идея и дали тя е завещана на своите приемници, защото те бяха едни къси правителства.

Максим: Тя вече не е министър и да сигурно е искала да направи възможно най-доброто. 

Водещ: Но въпросът е дали можем да очакваме това да стане държавна политика и дали вие, господин Бехар като комуникационен експерт и вие, господин Манолов като представител на бизнеса, сте готови да се срещнете с новата власт.

Максим: Бих се срещнал с господин Радев, ако той бъде министър-председател. Бих му разказал за това, което преживяхме в базата на НАСА, за целия тренировъчен процес, за отношението към България и за желанието тази тема да стане фокус на едно от министерствата, например на Министерството на иновациите. Не знам дали е най-голямата иновация да изпратим астронавт, защото сме имали такива, но темата е важна.

Динко: Имах възможност да говоря с него на едно събитие. Бях част от българската делегация на форума „Три морета“. Говорихме открито. Той има силен интерес към космоса и връзката му с отбраната, защото космосът има двойна употреба – както в цивилния сектор, така и в отбраната. В допълнение към Artemis II, ние успяхме да го наблюдаваме с нашата инфраструктура от Земята – с телескопите, които изграждаме и поддържаме. Наблюдавахме мисията в продължение на около половин час, как преминава. Интересното е, че докато колегите го гледаха на живо в станцията, ние го наблюдавахме чрез нашата система и направихме анализ на траекторията.

Водещ: Тук е момента да ви попитам, освен храните – знаем, че сме водещи в производството на космическа храна – освен търговските сателити и ЕндуроСат, имаме и комуникационни проекти. Къде още е силата на българския бизнес и българския научен потенциал?

Динко: Бизнесът започва да се насочва натам, но космосът все още не е напълно комерсиализиран. Инфраструктурата се развива бързо, но не е достигнала ниво за масово използване. Влизането в космоса и правенето на бизнес там изисква ясна стратегия и ясна посока, връзка с космическите агенции. България е част от ПЕКС програмата, но все още не е асоцииран член на Европейската космическа агенция. Много проекти се случват именно чрез съвместна работа с нея. Това е нещо, върху което работим в Българския космически клъстер – да помогнем на стартъпите  как да прескочат тази първа бариера, която е изключително трудна и повечето пропадат оттам и да влезнат в директно в колаборация, консорциум с други компании да работят по програми за космоса.

Максим: Значи самият космос наистина още не е комерсиализиран. Обаче в подготовката на космическите мисии и в изработката на цялата технология, която ги съпътства, има изключително много бизнес за български компании, защото нашите инженери са много силни и иновативни. Всички знаем за огромното количество млади хора, които работят в Редмънд, в централата на Microsoft. И когато се спомене България, вече навсякъде се знае, че това са едни от най-добрите инженери. Бил съм няколко пъти в ЦЕРН в Швейцария, където българската група учени е отделена в голяма зала с надпис „България“ или „Българският тим“, и името на страната ни се произнася с огромно уважение. Това показва, че в България би могло да има клъстери и бизнеси, които да развиват и промотират реално създаване на стойност и пари от неща, които един ден се превръщат в наука. С Атлантическия клуб и господин Паси бихме искали да направим нещо като мини кемп или лагер, подобен на това, което видяхме в центъра на НАСА в Алабама. В София Тех Парк имаме такава идея. Срещнах се с мениджмънта на центъра на НАСА и те са готови да предоставят ноу-хау. Имат и една единствена подобна практика извън САЩ – в Измир, Турция, където има център по лиценз на NASA и много български деца ходят там. Това е изключително силна програма. Идеята за центъра в София Тех Парк е да не бъде просто място със симулатори, а истинска обучителна среда за деца и младежи. Там дори сме имали няколко часа обучение на F-16 симулатор, което спокойно може да се развие и в България. След фестивала Hello Space на 26 юли планираме да седнем и да започнем разговори както с правителството, така и с частния сектор. Проектът изисква финансиране, но интерес има и може да се превърне в бизнес. Обсъждали сме и София Тех Парк. Има предварителни разговори и достатъчно пространство, което може да се използва. Ако не там – център може да бъде изграден и между София и Пловдив. Локацията не е решаваща. Важно е партньорството, достъпът до ноу-хау и участието на български научни организации и експерти. Финансиране може да се намери, а проектът може да бъде дори печеливш. Вероятно и държавата би участвала. Когато се върнахме от обучението в NASA, се чух с българския космонавт Георги Иванов. Той ми каза, че сме направили всичко, което той е правил в космоса, но на Земята. Това беше най-високата оценка на програмата. Това че астронавт, който го е направил в орбита, изведнъж го е видял как ние сме го направили в същото на Земята. Всеки може да го направи след като Максим и Венета успяха да го направят. Всеки един човек във България  може да премине през подобно обучение. Достатъчно е човек да има интерес и да се включи.  И аз апелирам, който има интерес да влезе в сайта на нас,  както аз направих. Мислех си какъв подарък за мой рожден ден да имам. И не исках да ми донесат 30 бутилки вино,  или 15 картини,  и примерно 60 сервиза за уиски, или някакви такива подаръци. И си казах, къде, какво, какво, какво. Някой от моите деца каза, (25:35) ти сега искаш и до космоса да отидеш. И аз казах, чакай, чакай, не е лоша идея. И от мобилния си телефон, намерих базата на НАСА, кандидатствахме, попълнихме всички въпросници, пратихме всички наши изследвания медицински, и всичко останало. И накрая те ни казаха, идвайте. 

Водещ: Отваряте въпроса за космическия туризъм.Да поговорим и за тази търговска ниша. Да, ние не сме лидери в тази област. Американците са огромната сила, с трите им проекта. Но все пак България може ли да се включи някъде в космически туризъм?

Динко: В технологиите, размера на страната няма значение. Има много компании, които се реализирали от малки държави. Израел, Люксембург, Норвегия. Това са малки държави, които работеха последователно и с изградена стратегия за космоса и са реализирали доста успешни неща. И като цяло, не само в космоса. Определено имаме път и имаме място във всяка една ария, във всяка една сфера в космоса. България също може да бъде част и в спейс туризъма и в другите посоки. Ние като наблюдавайки космоса и това, което идват хората в клъстера, обсъждаме, има различни посоки. Космосът е изграден от технологии, компании и сфери, които са инженерни, които се занимават повече с инфраструктурата. Но вече все повече се вижда и софтуерната визия на космоса и как софтуера се адаптира и как софтуерните науки се прилагат за реални неща в космоса. Такъв пример са изображенията, които се снимат от сателитите върху Земята. Тези изображения дават изключително важна информация за земеделието, за инфраструктурата в градовете, за пристанищата, за транспорта, за много различни сценарии, които могат да се покриват по този начин. Анализът и информацията, която се изследва от спътниците към Земята, в днешно време е изключително развита сфера в космоса. И България вече има няколко компании, които се занимават в тази област. Анализират се данните и се добавя доста интензивна информация.

Светльо: Споменахте Люксембург, което ми напомни, че в крайна сметка те там са концентрирани върху това да извличат редки метали от други космически обекти. Нужно ли България да има подобна стратегическа цел, когато говорим за развитие на космически технологии, космическа наука, индустрия и така нататък?

Динко: Определено е важно да имаме посока, защото, както казах, да работиш в космоса изисква помощ от колаборации. В космоса няма как да оперираш самостоятелно като една отделна единица. Това е свързана верига. Ако изстрелваш сателити или ако разработваш оборудване за сателити, което да стои в орбитата, има изключително дълъг процес да се изгради тази технология, да се тества, да се направят няколко мисии и пробни. Едва след време това ще се случва. Колаборацията е изключително важна, както и поддръжка от национално ниво.

Водещ: Вие казахте, че с вашите телескопи наблюдавате, анализирате разположението на сателитите, техните траектории, менажирате трафика. Все по-обаче актуален става въпросът за космическото замърсяване. От стотиците, хиляди изстрелвания, близкото пространство около орбитата все повече се замърсява с отпадъци. Виждате ли тук ниша, в която също български компании, включително и вашите, може да участвате, за да идентифицирате областите с най-голямо замърсяване? Може ли да предложите някакви решения за този проблем?

Динко: Факт е, че само 4% от всички обекти в космоса са добре определени. Останалите 96% от космическите обекти в космоса не са толкова ясни. Поле за изява има много в тази област. И освен телескопите, които ние използваме от Земята, за да наблюдаваме и да направим анализа на информацията, телескопите могат да са оптични, могат да са радарни и други различни технологии също имат приложение. Виждали сме, че българските учени и талантите, които имаме в България, разработват от ниско ниво доста интересни решения. Така че факт е и българската компания с камерите, които бяха разположени на Artemis-2, това също е един много добър пример. Така че в нашата област с космическото наблюдение има доста голямо поле за изява. Освен оборудването от Земята и телескопите, идва моментът, в който софтуерът трябва да анализира цялата информация, да разпознае обектите и да даде важната информация, за да имаме една среда, която да е гарантирана и да се предпазва. Ние плануваме да обогатим тази мрежа. До момента имаме около 20 телескопа на различни места по света. България още няма такъв телескоп и нашата визия и нашата посока, в която искаме да се движим, е да оборудваме България с такава инфраструктура, за да можем и ние да се включим като част от европейската система за наблюдение и да поемем вече посоки в тази инициатива на национално ниво. Пътят ни към Европа е отворен, програмите са отворени.

Максим: Участието на България в подобни проекти може да става не само чрез сътрудничество с други държави. И всъщност това е основната теза на цялата космическа наука, че нито една държава не може сама да се справи. Нито Съединените щати, нито Япония, нито Китай, нито Израел, нито която и да е от другите държави, които имат много сериозни постижения. В момента има двама руски астронавти на Американската космическа станция, които стоят вече 2 или 3 месеца. Тук на Земята не можем да се гледаме понякога. Светът е пълен с войни в момента, за голямо съжаление. Обаче там горе в космоса има сътрудничество, има партньорство, хората живеят добре и обменят знания, обменят опит. И е много важно, ако може България да не може сама да развие своята космическа наука, но ако може да се присъедини или към европейски, или към световни сили, които го правят това нещо, и да бъдем част от няколко проекта, това може да дръпне българската космическа наука много мощно напред. И всъщност не е чак толкова необходимо ние да кажем да изсипем 100 милиона евро, за да можем да направим няколко учебни центъра и да имаме много учени, които да бъдат добре подготвени. Това може да стане постепенно, единствено само с партньорство с други държави. И наистина в тази наука няма малки и големи държави. Човек като отиде на световно хай-тек изложение, каквото е CES в Лас Вегас, като влезе в залата за стартъпи, там е 50% израелски компании, 30% швейцарски компании и 20% всичко останало. Това са малки държави, които са изключително гъвкави и полагат страхотни усилия в иновацията. Ние, Република България, имаме всички дадености да бъдем една от тези държави – млади, интелигентни, добре образовани, кадърни, амбициозни хора. Никъде по света не съм виждал толкова огромно количество от тези хора, нахъсани да успеят, както в България, и то интелигентни европейци. Трябва малко да има и политика в това отношение.

Водещ: Вие постоянно говорите, че българската научна мисъл, българското образование отдавна е преминало пределите на нашите граници. Казахте за българския тим в ЦЕРН, където се правят изключително високотехнологични изследвания. Търсихме преди време Божията искра там, нека да напомним, с разбиването на атома, ако не се лъжа. И все пак, длъжник ли е българското образование на високотехнологичните специалности? Защото виждаме, че все по-малко инженери завършват висшите ни технически училища. Ако слезем на по-ниско ниво, все по-малко хора има в металургията, в металообработването, където вече металообработващите машини са високотехнологични, които могат да разчетат един технологичен чертеж.

Максим: Смятам, че отдавна образованието не е само в университетите. В България като се каже образование, и ние веднага го свързваме или с училище, или с университет. Само че вече образованието е далеч извън тези учебни заведения. Без значение дали са начално, средно или висше образование. Хората се учат от дигиталните продукти, хората се учат в социалните медии, учат се в различните подкасти, учат се, защото информацията идва от всякъде. Образованието не съм чак толкова голям експерт. Въпреки че съм председател на съвета на настоятелите на УНСС, прекрасно учебно заведение, което през последните години изключително много дръпна. Смятам, че образованието във висшите училища колкото се може повече трябва да върви към бизнеса. Защото във всеки един от тези бизнеси проблемът е, че теорията се движи с 20 км в час, практиката се движи с 100 км в час. И не е драма, това е навсякъде по света. Но тъй като са на една магистрала, от различните скорости между теория и образование започва да става все по-голяма пропаст. Единственото решение на този казус е бизнесът да се свърже много добре с учебните заведения, включително гимназиите, включително средното образование, където доста често ходя и се срещам с ученици, за да може още от тази възраст те да имат в главата си това, което искат да постигнат. Как ще го постигнат? Дали ще отидат в Технически университет, дали в Софийския, дали по-навън. Дали просто ще отидат някъде да работят или ще направят свой стартъп без да имат дори образование. Това е техен избор, но е много важно тази искра да бъде запалена някъде на петнайсет-шестнайсет-седемнайсет години. Оттам нататък вече самото образование, самите университети трябва да имат този рефлекс да могат да промотират тези хора, които се отличават от другите. И да могат да ги мотивират те да успяват.

Водещ: Господин Манов и господин Бехар, един последен въпрос, тъй като сме на финал на нашия разговор. Но от гледна точка на геополитическото противопоставяне, което виждаме тук на планетата Земя, и господин Бехар, вие сами казахте как в космоса нещата стоят по различен начин. Как космическата индустрия ще се развие предвид това, което виждаме тук на Земята? Знайте добре, че и по време на Студената война идеите са били да си разменят ракети с развитието на ядреното оръжие. Така че как гледате на тази тема?

Динко: Европа е на кръстопът. Дали да използва външни системи и да зависи от външни геополитически интереси, или да започне да внедрява собствени решения и да се разкачи все повече от външната зависимост. Това видяхме на едно събитие, което посетих в Лондон в началото на март. Обединеното кралство все повече гледа към Европа като партньорство, отколкото към Америка. Виждаме една насока, в която Европа започва в следващите години изграждане на вътрешни системи на такива решения, които да изградят суверенитет на европейската зона. Аз виждам така тенденция и следващите години да се насочат по-скоро към изграждане на вътрешни решения, да отпаднат зависимостите от външните системи и все повече да се премине към внедряване на нашите и укрепване на държавите, колаборацията между тях. Дори в нашето решение, това което ние предлагаме с наблюдението на космоса, ние го правим за Министерство на отбраната в Обединеното кралство. Нашата система работи и пази сателитите на Обединеното кралство и наблюдаваме тяхната инфраструктура. Това е още един пример за това, че имаме посока, имаме поле за изява от България, отдалечено, ние сме част от Европа, можем да колаборираме с държавите добре, вече се изгражда тази екосистема и геополитическата ситуация, която се случва в момента, е един добър шанс за нас и трябва да се възползваме в момента от тази ситуация. Европа ще премине към изграждане на суверенитетни решения и ще намали зависимостта си от външните фактори.

Водещ: Господин Бехар, милитаризацията на космос?

Максим: Не е тайна, че на практика самата космическа наука от 50-те години започва да се развива с идеята да има по-голяма военна сигурност с наблюдение от космоса. Когато ние бяхме в базата на НАСА, всяка сутрин имахме закуска с едни възрастни хора, наричаха ги доценти, по някаква тяхна терминология, които бяха всичките над 85 години и това бяха бивши служители на НАСА. Имаше хора от космическия екип на президента Клинтън при нас, преди това разбира се инженери от НАСА. Имаше един човек, който беше един от хората, изобретили първия компютър на първата космическа ракета Аполо и много други хора. И всички те ни разказваха истории буквално от времето на президента Кенеди, който е първия така инициатор на това Америка да стъпи на Луната един ден. И темата милитаризация и темата военни приключения или военна наука или военна информация винаги е била на първо място. Защото това са огромни инвестиции. Дори и за космическия туризъм. Да, в България няма космически туризъм, защото това са милиони, за да може някой да си позволи за подготовка и след това да излети, само едва ни не, за да види отгоре космос и да си направи две селфита. Но разбира се, военната цел на развитието на тази наука е винаги била водеща. В нея смятам, че всички държави трябва да си сътрудничат, без значение дали е само Европа, Американските президенти се сменят. Американската политика се сменя. Оставя Американския народ. Оставя Американската наука, която е по-важното. И затова си мислят, че тези сложни времена, в които Европа и Америка чак толкова много не се разбират, както в предишни години, би трябвало учените, инженерите, в никакъв случай да не прекъсват своите отношения, точно обратното, да се опитват да ги разширяват, защото ще дойде време, в което всички ние ще работим, колкото се може повече заедно. Дано българските учени, дано българската държава, дано българския опит успеят да влезе в това сътрудничество, за да можем и ние да развием нашата наука.

Водещ: Господа, благодаря ви за тази тема, която така проведохме за индустрията с голям потенциал, космическата индустрия. Ние ще се видим отново и в други издания.

Максим: Чакаме в вашето предаване интервю с първия кандидат, български астронавт.

Водещ: Обещаваме ви, че ако сме все още на ефир и си го пожелаваме, разбира се, да го изпълним това много благородно ваше поръчение. Благодаря ви още един път, че приехте поканата да участвате в предното издание на Бизнес БГ. Надяваме се, че сме били полезни с тази информация през тези 45 минути. Ориентирали сте се в необятният свят на космоса и мястото на България, българската индустрия, българската научна мисъл. Довиждане и до нови срещи!

Целият подкаст можете да гледате тук: https://www.maximbehar.com/bg/video/439/sleda-v-kosmosa-balgarski-tehnologii-v-izsledovatelskite-misii