Максим Бехар пред 7/8 ТВ: Ако мечтите ти не те плашат, значи не са достатъчно големи

От дърводелец на 13 години до най-добър PR експерт в Европа и завършил обучение за астронавт в НАСА – пътят на Максим Бехар е доказателство, че границите съществуват единствено в съзнанието ни. В този откровен разговор той разказва за силата на мечтите, лидерството, доверието и защо най-важното качество в един човек е „блясъкът в очите“.

Днешният ни гост мога да го опиша с една дума. Дума, която всеки иска да притежава, но малко хора имат характера, потенциала и амбицията за да я заслужат. Мотиватор. Неговата история е толкова вдъхновяваща, че съм сигурна дори без да го осъзнава, че той е кумир за поколения хора в най-различни сфери на живота.

Професионалният му път започва едва на 13 годишна възраст като дърводелец в млекокомбинат, след това преминава през машиностроителен завод, журналистика, кореспондентска дейност в различни краища на света, дипломация и бизнес, докато не открива пиар-професията и не се влюбва в нея. А тя от своя страна му се отплаща не само със доволни клиенти, но и с място в пиар-залата на славата, както и с престижното признание за най-добър пиар експерт в Европа за 2020 и 2022 година. Освен с професионализма си, той може да се похвали и с две прекрасни деца, както и с безброй сбъднати мечти. А мечтите му са толкова големи, че излизат отвъд пределите на земята. Именно за това съвсем скоро той завърши обучение в НАСА за космонавт, заедно със своята половинка.

Има още много неща, които мога да кажа за него, но с огромно удоволствие и нетърпение ще дам думата на колоритния, вдъхновяващ и вечно позитивен Максим Бехар.

Максим: Привет! Добре вечер! Много се радвам да видим!

Водещ: И ние много се радваме и благодарим, че приехте нашата покана.

Максим: А как, винаги!

Водещ: Добре дошъл, ви казваме. Аз така, като слушах представянето, си замислих, че това звучи като три човешки живота. Всъщност е само вашия. И затова искам да ви питам, така да започнем, коя е най-скъпата част за вас до този момент?

Максим: Зависи как го живееш този живот. Някой могат да реши, че това е стойност за пет живота. За мен е това един обикновен живот, който съм имал и който ми остави огромно удоволствие. Продължавам да го живее със същата страст и със същата мотивация и интерес, който имам всеки изминат ден. Нямам най-интересна част. Най-интересната част вероятно предстои. Всеки един от тези етапи, които описахте, ми е бил по своему интересен. И винаги съм се опитвал да взема най-доброто от всеки един от тези етапи. Но последните 32 години се занимавам само с Public Relations. Правя милион други неща покрай моята професия. Тоест опитвам се да излизам постоянно от моята зона на комфорт. Но се опитвам да бъда съсредоточен върху моя бизнес и той ми доставя огромно удоволствие. И продължава да ми доставя, защото това е уникален бизнес, той се движи с скоростта на светлината, променя се с скоростта на светлината и всеки ден е различен. И всяка сутрин, когато карам моето малко електрическо автомобилче за двама души, едно мъничко червеничко, което аз наричам трабантче. И когато карам моето трабантче към офиса, съм изпълнен с енергия и с удоволствие, с интерес. Представям си кого ще срещна, какво ще му кажа, за кой клиент ще направим стратегия или ще започнем да работим.

Водещ: Манифестирате си? Малко манифестирате преди това?

Максим: Не знам дали е манифестация, тренирам си. Всъщност започвам от под душа, да си така прехвърлям целия ден през главата и единствената причина, че там го започвам е, че там няма мобилен телефон. Иначе, Вие знаете, като се събудим сутрин всички ние какво правим. Първото нещо е гледаме мобилния телефон.

Водещ: Много ми хареса, че ставате в 7 и 1 минута.

Максим: В 7 и 1 минута, малко да кажем, поверие, искам да бъда номер едно. В същото време, седем часа ми е времето в което да стана, да си взема душ, да си приготвя, да си прочета новините, да пия едно-две кафета и да тръгвам на работа. И затова е в 7 и 1 минута. Понякога я спирам. Когато много ми се спи. Всички го правим. Обаче телефона се включва в 7и 1 минута.

Водещ: А имате ли строг режим вечер за часа на вашето лягане?

Максим: Не, нямам никакъв режим. Ама абсолютно никакъв.

Водещ: Вечерта е отворена?

Максим: Зависи. Може да намерим хубав филм. Гледаме много рок концерти, така се зареждаме. Обикаляме по световни рок концерти.

Водещ: Много хубаво.

Максим: И всъщност това са нашите почивки. Но нямам режим вечер. Преди един-два часа нямам спомен да съм си легнал скоро.

Водещ: И ставате в седим.

Максим: Да. И винаги съм зареден и винаги ми е приятно всеки миг с всичките понякога проблеми, трудности, препятствия са ми винаги много приятни, защото гледам на тях към чашата на половина пълна.

Водещ: Ама как Ви стига това време? Аз така се замислям, като слушам, че всъщност всеки ваш ден е 48 часа, не 24.

Максим: Не, денят ми е към 18-19 часа, в които не спа и правя нещо. Пиша книги, имам няколко книги в компютъра, които чакат да бъдат завършени, направени, издадени. Искаме да напишем книга, сега и сме я почнали, за нашето полу-космическо пътешествие, за нашия тренинг в базата на НАСА в Америка.

Водещ: Тоест тя няма да е във вашата професия тематиката, ще е по-скоро за вашите преживявания?

Максим: То ще е по-скоро за мечти. Защото много често казвам, че ако мечтите ти не те плащат, те не са мечти. Те са пожелания. Мечтите трябва да те плашат. И когато седиш тук в София и някой ти говори за космически тренинг, и за мисия на Марс, и за това, че е безтегловност, и ще ходиш на Луната, и ще правиш тези крачки, хората се шашкат и си казват, че това не е възможно. А ние в тази книга искаме да им кажем, че това е възможно, след като ние сме го направили и сме се върнали успешно, всички тези неща могат да бъдат направени, стига да ги пожелаеш и стига да ги направиш. Всяко едно нещо може да постигнеш, което поискаш на практика. И като се връщахме от Америка, като се връщахме в Вашингтон до Мюнхен, мисля, че беше, или до Франкфурт, самолетът беше препълнен. И с едни такива тесни малки седалки, влизаме вътре и съпругата ми, Венета ми каза -               „Ние как ще пътуваме 10 часа тук?“  И аз се обърнах и казах - Ние бяхме на Марс. Ние ходихме, управлявахме космически кораб. Какво ми говориш за 10 часа до Мюнхен? И така, тази книга ще бъде книга за мечтите. Имам книга за Public Relations, за PR бизнеса, която е много бързо стана бестселър. Тя беше издадена в Америка от едно голямо американско издателство. Беше издадена и в България, от много други държави на различни езици. Имам книга за лидерството и за мениджмънта, която написах по време на COVID – „5 минути до утре“ , имам книга за Сейшелите.

Водещ: Първата ти книга, доколкото аз развирах, си написал във фейсбук.

Максим: Това беше втората.

Водещ: Как се пише книга във фейсбук?

Максим: Много просто. 2008 година започна криза. А в бизнеса е много важно да взимаш решения. Да взимаш бързи решения. Това е една от моите мантри, неща в които вярвам и които правя постоянно. И си спомням, че тогава всички ние бяхме шокирани, защото целия свят беше в криза. За първи път, откакто правим бизнес, всички ние в България, за първи път виждахме пред нас криза, финансова криза. И си спомням, че излязох от душа, който мислех, бях със халат, седнах зад компютъра. Исках да мотивирам моите последователи във Фейсбук да взимат решение. И написах... „И най-лошото решение е по-добро от невзетото решение.“ Тоест взимайте решение. Взимайте, след това ще го оправите. И след това се върнех и написах правило номер 1. Веднага някой написа от долу, а кое е правило номер 2? И аз си казах, чакай сега, трябва да направя номер 2. Номер 2, беше никога не се взимай  насериозно. Защото всички ние и нашите зрители знаят колко много хора крайна се взимат на сериозни, колко бързо и се смятат за много велики, а всъщност всички ние сме хомо-сапиенс. И така се започна.

Водещ: И всеки ден?

Максим: Всеки ден пишех правила, всеки ден. Стигнах до 99.

Водещ: Ама съм сигурна, че не ги помните всичките.

Максим: Не, не ги помня всички, разбира се, но всичките аз съм ги написал. И ми се обади един издател, И ми каза Макс следете във фейсбук, дай да го издадем на книга. И аз му казах, стига бе, кой ще чете книга, написана във фейсбук. Той каза, че ще я издаде. И аз тогава му казах, добре, обаче имаме едно условие, да не стигаме до 100 и поисках да бъде 111, а не 100. И той замълча 20-30 секунди и ме попита защо. Защото 111 това са 3 пъти единици. Това означава, че съм бил 3 пъти номер 1. Номер 1 може да станеш по погрешка веднъж. Втори път може нещо да се случи, ама трети път не може. И това беше историята с тази книга. Иначе първата ми книга беше издадена в 2000-та година. Това бяха мои статии, написани в Полша, в Чехия и в Словакия, в края на 89-та, началото на 90-та година, когато комунизмът падаше. И аз исках да ги запазя като интересни свидетелства за това, което се е случило, какво съм писал, там има интервюта с хора като Олег Валенса, с испанският тогавашен премиер-легендарен Фелипе Гонзалес и различни хора. И това беше първата ми книга. Не съм голям фен на писане на книги.

Водещ: Но пък имате 7 книги. Как да не сте? Вие толкова книги сте написали и още имате 2 книги да чакат.

Максим: Мисля, че това е начин да изпращам послания. Както дали пишеш в фейсбук или в Инстаграм, може да напишеш книга. Знаете, че пея  рап с Мишо Шамара. Даже веднъж ми се обади Поли Генова и ми каза, Макс, много ми харесва последната ти песен, страхотна. И аз казах, чакай, Поли. Аз не съм певец, ти си певица, ти си популярна и това. Аз правя маркетинг. Ти правиш музика, аз правя маркетинг.Разбира се, случайно така стана, че с Мишо сме приятели, той каза, че ми дължи. Аз казах, не ми дължиш нищо, ще направим някой ден песен.И той почна да ми пише през няколко дни запазвал съм студио, правихме песен, правихме вече седма, сега след две седмици излиза нашата следваща песен.

Водещ: Вие сте готови за албум?

Максим: Да, вероятно вече направим албум. Но и с книгите, и с пеенето, и с това предаване, и с всичко това, което правя се опитвам да отправим послания, изпращам послания за тези, които искат да ги разберат.

Водещ: И то се случва успешно. Човек когато слуша и някак в главата му идва идеята - аз наистина мога.

Максим: Много се радвам на това, което казваш, защото бих искал да мотивирам особено млади хора и това го правя. Аз работя с колеги, които са между 22 и 25 години. Наричат ги „джензи“, аз ги наричам лесното поколение. Поколение, което никога не е имало трудности.

Водещ: Това не е ли по-трудно за тях да бъдат пък професионалисти в работата си?

Максим: Зависи от хората. Зависи от възпитанието, зависи от това какво искат да постигнат. Аз мога да направя от аматьора професионалист за няколко месеца. Човек, който не разбира от пиар, идва при мене, В компанията може да стане за 5-6 месеца професионалист. Не мога да направя от мързелив и работлив.

Водещ: Абсолютно е така.

Максим: Не мога да направя от интриганта „тимуъркър“, който да работи в екип и да не завижда и да работи с другите колеги. Така че зависи от хората. Аз много добре се разбирам с моите млади колеги.

Водещ: А предпочитате ли да работите с по-млади? Или просто така някак си живота това предложи?

Максим: Не мога да имам никакви предпочитания. Това е бизнесът. Има много хора, които завършват няколко университета в София. Доста успешно, искат да се реализират. Обикновено идват при нас на стаж. И тези, които проявят интереси, които искат да успеят, оставят в компанията. Но нашите директори, две директорки, които имаме, Кристина и Миглена, ние работим заедно 20 години вече. И това сме екип, който, представете си, това са 20 години за един малък човек целия живот.

И така мисля, че е много подходящо само да кажем за нашите зрители, които не са чули. Всъщност, Вие сте работодател, защото Вие сте създател и собственик директор на тази фирма, но не обичате тази дума. Защо?

Максим: Не, защото не съм работодател. Въпреки, че в закона, мисля, че в Кодекса на труда, пише, че когато подписвам договора, се подписва служител-работодател. Аз съм колега на моят екип. И ние всички сме колеги. Често те ми дават работа, понякога аз им давам съвети, понякога те ме поправят. В една от моите книги „Пет минути до утре“ има цяла глава на тема „Хоризонтален лидершип“. И аз се мисля, че тази история вече с един директор, пък двама заместник директори, пък трима началници на отдели, пък това е, нали, цялата тази администрация. Едно решение докато се вземе, а то трябва да се вземе веднага, може много да пострада. И затова искам, колкото се може повече хоризонтално да работим в нашата компания, когато има нужда аз да взема решение като мениджър, да, ще го взема, разбира се. То касае главно големи клиенти или финанси, но иначе във всекидневието ни не искам да бъда работодател, искам да бъда просто един PR експерт и нищо по-мече.

Водещ: А какво е нещо, което търсите в хората, които наемате във вашата фирма, с които работите? Защото чух в едно интервю как вече до такава степен сте обигран в това, че за 10 секунди може да прецените един човек.

Максим: Имам само едно изискване към кандидатите, с които разговарям. Само едно. И то е блясък в очите. Нищо повече.

Водещ: Е това много хора го имат, ама след това какво се получава?

Максим: Много е важно да го имаш първо него. Защото ако седиш, ако си заспал, ако дремеш по време на интервюто...

Водещ: Е, те на интервюто винаги ще дойдат и плачат с блясъка в очите.

Максим: Не, не винаги. Той един човек, ако е заспал, ти ще го познаеш. Но блясъка в очите за мен е мотивация да успееш. За мен е възможност да бъдеш креативен. Амбиция.  Интерес. И оттам вече имам различни случаи. Имам случаи, в които съм се лъгал, разбира се. Но имам един случай, в когато, и не беше чак толкова отдавна, влязох в една от нашите конферентни зали да си взема нещо. И видях еднаусмивка, която стоеше там. И я поздравих, и тя ме поздрави, и като излязох попитах, кое е това момиче? И те ми казаха, че е тук при нас на интервю за стажантка. И казах, назначавайте я веднага. След две години това момиче беше директор на отдел. Просто видях, видях блясък в очите, видях начинът по който ме погледна, видях изражението на лицето. И още една прекрасна история имам. Една от нашите колежки отива да работи в едно списание, модно списание, някакво от тези списания, които правят класации. И ми звъни и ми казва, господин Бехар, правим конкурс „Жена на годината“. И мога ли ви да препоръчате някой от вашите мениджърки или който вие прецените за Жена на годината? И аз казвам -  Вили. Тя ме попита, коя Вили? Казвам Вили нашата чистачка. Хигиенистката. Или там както и да се нарича. Тя помисли, че се шегувам, може би. Вили работи 20 години с нас. Всяка сутрин идва в 5 часа на работа. Ние идваме към 8-9. Тя е винаги усмихната. Тя винаги прави кафета. За съжаление, аз бях в чужбина тогава. Обаче Вили, стана жена на годината.

Водещ: Браво!

Максим: И бях много щастлив от това. И сега в нашата кухня в офиса, там където колегите ми обядват или пият кафе, има първа страница на това списание със снимката как награждаваме Вили и това ми е една от любимите истории във бизнеса. Тя е вече пенсионерка, винаги ми се обажда на рождения ми ден, аз винаги се обаждам, но каквото и да се случва в бизнеса, каквото и да прави един човек, каквито и пари да има, каквито и коли да кара или колкото и сериозно да се взема, трябва да уважава хората с които работим, да отчита това, което те правят и да бъде с тях така, както  сме със своите деца или със своето семейство. И това много ми помага в работата, защото се опитвам така да се държа с моите колеги и сега.

Водещ: И затова си толкова успешен. Намерили сте правилната формула. Аз искам да попитам. Ти мотивираш много хора, а теб какво те мотивира?

Максим: Неизвестното. Неизвестното и мечтите ми и предизвикателството. Защото много често казвам, когато отидеш някъде и нещо сгрешиш, те ти казват учи се от грешките си. Не се притеснявай, учи се от грешките си. Това е пълна глупост да се учиш от грешките си. Сгрешил си, какво има да се учиш? Ако повториш, то означава, че си абсолютен бунак. Как ще повториш грешка? Трябва да се учим от успехите си. Това ме мотивира. Когато успееш, примерно качваш върхове. Качваме някакъв връх. Качиш се на черни връх. Какво правиш? Гледаш надолу. Там си бил, какво е  да гледаш надолу? Трябва да гледаш следващия връх. Кой е по-висок от Черни връх? Ами Мусала, може би? Дай да отиваме да видим Мусала. Тук говоря с метафори, но съм качвал Черни връх и още няколко. И затова си мисля, че когато ти искаш да постигаш нови интересни неща постоянно, имаш мотивация. Ако търсиш някой филм, както всички ние правим вечер, взимаме дистанционното, това не ми харесва, това не ми харесва, там нищо няма, тия филми не стават. Ако нямаш интерес и само робиш с дистанционното. Това също е начин да си изкараш времето. Обаче малко равно. Пък мен тези равни неща ме притесняват. Искам да има препятствие.

Водещ: Обичаш да ти е трудно?

Максим: Не знам дали думата е трудно, между другото. Обичам да правя неща, които да преодолявам. Понякога го правя лесно.

Водещ: Коя е следващата цел, която си поставил и в личен план след нас имам предвид?

Максим: Знаеш ли, много често ме питат и ми казват, добре бе, ти ходи в НАСА. Взехте там, удостоверения за астронавти. Между другото, минахме пълната подготовка, които минават астронавтите. От а до я.

Водещ: Бяхте ли в безтегловност?

Максим: Да, разбира се. И когато се върнах, два-три дни след това ми звънна нашия космонавт Георги Иванов. И ми каза - Максиме, много се радвам, гледах едно Ваше интервю по телевизията. И аз казах, добре, много искам да се видим. И той ми каза, Вие сте направили всичко това, което аз в космоса съм го направил, вие сте го направили на Земята. И това за мен беше най-релевантната оценка.

Водещ: Абсолютно.

Максим: И сега като сме го изминали, имаме един приятел Стефан Иванов, може би сте чували, със сина си Максим той преплува в Атлантически океан.

Водещ: Да, да.

Максим: С гребане. Стефчо и Максим, само двамата, 90 дни с гребане. От Португалия до Тринидад. През бури и през това. И ние бяхме със съпругата ми от първия ден в този проект.Ние сме приятели с Стефчо, той е много добър банкер.

Един ден ми се обади, за вечеря. Седнахме и аз очаквам той да ми каже нещо. Не знаех какво е да преплуваш Атлантически океан с гребане. И той ми казва. Ще преплувам Атлантически океан. Максим тогава беше на 15 години и половина. Той изкара 16-я си рожден ден в морето. Попита ме далиискам ли да видя лодката? Казах, добре, дай да видя лодката. Слязохме в неговия гараж, където той си правеше лодката от епоксидна смола собственоръчно. И тогава той искаше цялото това пътуване, да има кауза и каузата беше да възбуди интереса към дарителството на органи. Защото има хора, които пострадват при катастрофи, имат нужда от бъбрек или имат нужда от нещо друго, от бял дроп, може би, или от това.

И когато един човек, си отида, да може неговите органи, да бъдат дарени, и защото в България това не е много популярно, той искаше да популяризира тази тема. И помоли да помогна маркетингово, колко ще струя? Аз му казах, че никога пари от такъв проект, от култура и от образование, ние пари никога не взимаме. Работихме с стотици проекти, свързани с култура. Казах му, че никога няма взема пари, но има много условия. С връщането от експедицията, първата вечер, следващата вечер, на вечеря у дома. И той го направи това. И сега, когато ние се върнахме от НАСА, аз му се обадих още от Америка и му казах, прибираме се в неделя, понеделник, вечерта, на вечеря у дома. И те дойдеха с жена си, Жени, седнахме на масата и той ме попита какво е следващото? И аз му казах, че нямам ясна идея. Знам, че трябва нещо по-голямо, нещо от сорта на Северния полюс.

Водещ: Човек е голям, колкото са големи мечтите му, и абсолютно го доказвате.

Максим: И ако не те плащат. Ако не те плащат, не са мечти. По същия начин, когато аз казах на децата ми,  декември месец, да пробваме да се тренирам за космонавт, те ме погледнаха и ми казваха – „Ти нормален ли си? Какъв космос, къде ще ходиш? Моля те недей!“. И така, ето това ме мотивира, връщам се на твоя въпрос, да имам интересни неща, които да преодолявам и да се уча от тях и с всички тези неща да излизам от зоната ми на комфорт. От облака. Защото всички ние живеем в някакъв облак. Семейство, приятели...

Водещ: Работа и до там.

Максим: Обаче ми се иска да има малко време да погледна по-трезво на нещата, които върша. И в същото време да прави живота си по-интересна.

Водещ: Коя е първата ти такава голяма мечта, която успя да я сбъднеш и това те мотивира да се изкачваш?

Максим: Вие споменахте, че на 13 години започнах работа в Млекоцентралата, като дърводелец. И един ден, докато ковях едни щайги, дойде директорът и попита, кой е Бехар? И аз реших, че нещо съм сгрешил. Попита ме дали знам английски. Аз ходех в едно читалище, два пъти седмично да уча английски. Каза ми, че трябва да му помагам. И сега се връщам на първата мечта. Започнах да издавам квартален вестник. На пишещата машина, която беше на бюрото до директора.

Водещ: Сигурно още си ги пазите?

Максим: Някъде сигурно някой ги пази. И това ми беше мечтата. Започнах работа във вестник, след това започнах да издавам вестник„ Стандарт“, който и до ден днешен го има. Тази мечта много се разви, но започна от там. И правих този вестник, там имаше кой, коя мадама е свалил, или коя ухажва, кой, къде излиза, или какви книги е прочел. Оттогава искам да изпращам послания. Нищо повече и това прави и досега.

Водещ: Пожелаваме ви го от сърце, наистина. Много надяваме се отново да дойдете, много ни е интересно. Има още много теми, за които искаме да говорим, но имаме един традиционен въпрос, който сега ще ви задам. Какво е нещото, което най-много ви дразни във вашата професия?

Максим: В моята професия? Когато няма идеи, когато някой не е креативен. Когато трябва да направя нещо за клиент или мой колега да направи нещо за клиент и той го прави, за да отбие номера. Когато няма искри в очите. Ние не продаваме пиар. Ние не продаваме услуги, ние не продаваме маркетинг, ние продаваме доверие. Една от последните ми книги се казва «Силата на доверие», The Power of Trust. Тя е посветена на изкуственият интелект, на хейта, на фалшивите новини. И когато някой няма доверие в мене, това нещо страшно много може да ме заболи. Обаче правя всичко възможно да не се случва.

Водещ: Много благодарим за този разговор. Беше изключително интересен!

Максим: Благодаря. Бъдете винаги така позитивни, усмихнати, свежи, креативни. И ще се радвам да имате все повече зрители.

Водещ: Много благодарим!