EN
Последно

Статии

Максим Бехар: Доверието е новата валута на комуникацията

В обширно интервю в шест страници за чешкото списание Marketing & Media Максим Бехар, главен изпълнителен директор на M3 Communications Group, Inc. и президент на Световната комуникационна форум асоциация (WCFA), говори за променящата се роля на връзките с обществеността, влиянието на изкуствения интелект и нарастващото значение на доверието в съвременните комуникации. В разговор с журналиста Шимон Хаузер по повод Forum Media 2026 той обяснява защо видимостта сама по себе си вече не е достатъчн

ForumMedia

Доверието е новата валута на комуникацията

Разделянето на рекламата, PR и дигиталните комуникации има смисъл единствено на професионално ниво. Тези дисциплини работят все по-тясно заедно, казва Максим Бехар, който ще бъде лектор на ForumMedia.

Автор: Шимон Хаузер

Можете да изграждате един бранд в продължение на двадесет години, но само двадесет секунди могат да бъдат достатъчни, за да унищожат репутацията му. А във време, когато изкуственият интелект може да създаде практически всякакъв вид съдържание за миг, доверието се превръща в най-ценната валута, смята Максим Бехар. Българският PR експерт, основател и ръководител на M3 Communications Group и бивш президент на международната организация ICCO, е сред водещите фигури в световната комуникационна индустрия.

Завръщате се на ForumMedia след една година. Върху какво ще бъде фокусирана презентацията Ви този път?

Първо трябва да кажа, че бях впечатлен от нивото и организацията на Forum Media миналата година. И го казвам на базата на повече от четиридесет години опит в PR и медиите. Нашата индустрия е толкова динамична, че тема, която е била актуална миналата година, може да бъде напълно остаряла само година по-късно. Затова презентацията ми тази година е озаглавена „От видимост към достоверност: Съвсем новата задача на PR“.

Защо според Вас видимостта сама по себе си вече не е достатъчна за един бранд?

Имаше времена, когато видимостта беше всичко и се опитвахме да убедим журналистите, че нашата история заслужава няколко реда във вестника или минута телевизионно време. Днес всяка компания, нейното ръководство и отделните хора могат да публикуват съдържание незабавно чрез уебсайтове, социални мрежи, подкасти, бюлетини или кратки видеа. Всеки от нас може да се превърне в медия.

Значи предизвикателството се е изместило от привличането на внимание към изграждането на доверие?

Точно така. Днес въпросът вече не е просто дали хората ще ни видят, а дали ще ни повярват. Нашата задача е да гарантираме, че комуникацията е достатъчно достоверна, уместна и уважавана, за да влияе върху начина, по който хората мислят, чувстват и действат.

С навлизането на изкуствения интелект това става още по-важно, защото създаването на съдържание вече е изключително лесно. Основното ми послание е: видимостта ви прави забележими, а достоверността ви дава влияние. Изграждането на тази достоверност според мен е новата задача на PR. То изисква повече знания от всякога, способност за бърза реакция, прецизност, вземане на бързи решения и най-високо ниво на професионализъм.

Защо е така?

Можете да изграждате един бранд в продължение на двадесет години, но днес двадесет секунди може да са достатъчни, за да го унищожат. PR специалистите до голяма степен са пазители на брандовете на своите клиенти. И не бива да забравят и собствените си брандове.

Работите в сферата на комуникациите от няколко десетилетия. Какво според Вас трябва да разберат PR и маркетинг специалистите днес, за да бъдат в крак с промените в индустрията?

Най-съществената промяна според мен е демократизацията на комуникацията. Преди тридесет години сравнително малък брой хора решаваха каква информация ще стане публично достояние. Днес почти всеки, който има смартфон, може да бъде издател, редактор, репортер и коментатор. Това напълно промени баланса на силите.

Изкуственият интелект също навлиза в тази трансформация. Какво означава това за самата стойност на работата на комуникационните специалисти?

Изкуственият интелект ускорява целия процес още повече. Можем да създаваме повече съдържание, да анализираме по-големи обеми информация и да комуникираме по-бързо от всякога. Парадоксално обаче, колкото повече комуникация има, толкова по-трудно става да спечелиш внимание и най-вече доверие. Следователно нашата стойност вече не се състои единствено в създаването на послания.

Тогава в какво според Вас се крие тази стойност?

В преценката. В способността да разпознаем кое е важно, кое е вярно, кое е уместно, какво трябва да бъде казано, как трябва да бъде казано и кога може би изобщо не трябва да бъде казано. Днес практически всеки може да създаде послание, а все по-често това може да направи и машина. Преценката става много по-взискателна задача.

Максим Бехар

Основател и главен изпълнителен директор на българската комуникационна компания M3 Communications Group и бивш президент на ICCO – международната организация, обединяваща PR и комуникационни агенции. През кариерата си е изнасял лекции по целия свят – от Харвард до университети в Южна Африка. Автор е на книгата TheGlobalPRRevolution, посветена на фундаменталната трансформация на комуникациите и PR в дигиталната ера. Завършил е Икономическия университет в Прага.

Отдавна посочвате, че границите между PR, рекламата и дигиталните комуникации изчезват. Все още има ли смисъл тези дисциплини да бъдат разделяни?

Като специализирани умения – да. Като отделни светове – все по-малко. Потребителите със сигурност не ги разграничават. Те не възприемат рекламата, PR или дигиталната комуникация поотделно, а виждат една компания, един бранд и една репутация. Разбира се, все още имаме нужда от специалисти, но стратегията зад тяхната работа трябва да бъде интегрирана.

В същото време твърдите, че PR трябва да има водеща роля в тази нова комуникационна среда. Защо именно PR, а не креативните агенции, технологичните компании или самите платформи?

Защото PR винаги се е занимавал с нещо по-дълбоко от самата комуникация – репутацията. Креативните агенции могат да създават изключителни идеи, технологичните компании могат да разработват инструменти, а платформите могат да разпространяват послания до милиарди хора. Но нищо от това само по себе си не гарантира достоверност.

PR се намира в пресечната точка на отношенията между една компания, нейното ръководство, служителите, медиите, клиентите и обществото. Именно затова има естествената възможност да заеме водеща роля в тази среда – не за да контролира останалите, а за да поставя въпросите дали комуникацията е достоверна, отговорна и съответства на това, което компанията действително представлява.

В новата си книга ThePowerofTrust пишете, че днес компаниите продават не само продукти или услуги, но и доверие. Какво означава изграждането му на практика?

Доверието не е комуникационна кампания. Не можете да стартирате тримесечна кампания за насърчаване на доверието и изведнъж да станете достойни за доверие. То се изгражда чрез стотици малки решения – дали спазвате обещанията си, дали казвате истината, дори когато е неудобна, дали се отнасяте правилно със служителите си и дали действията ви съответстват на думите ви.

Значи решаващият фактор е преди всичко дали комуникацията съответства на реалното преживяване на хората с даден бранд?

Точно така. Основният въпрос е дали хората срещат същата компания, която описвате в комуникацията си. Именно затова в книгата се фокусираме върху етиката, честността, дезинформацията и отговорността.

Една компания може да си мисли, че продава автомобил, банкова сметка или технологии. Но преди хората да купят което и да е от тези неща, те вземат друго решение: Имам ли доверие на тези хора? Ако отговорът е „не“, целият маркетинг на света изведнъж става много по-малко ефективен.

Социалните мрежи направиха ли корпоративните репутации по-уязвими?

Да, много по-уязвими, но и много по-прозрачни. Преди тридесет години един недоволен клиент можеше да сподели преживяването си с десет или двадесет души. Днес същият клиент може да създаде видео, което да достигне до стотици хиляди или милиони хора, преди компанията дори да е приключила обсъждането как да реагира.

Затова ли е важно репутацията да се изгражда още преди да настъпи криза?

Абсолютно. Репутация, изграждана в продължение на двадесет години, може да бъде сериозно накърнена само за няколко часа, защото както вярната, така и невярната информация се разпространява с невероятна скорост. Когато нещо се обърка, хората не ви съдят единствено по конкретния инцидент, а по всичко, което вече знаят за вашата компания. Затова възприемам доверието като репутационен капитал. Една криза много бързо показва с колко от него действително разполагате.

Нека се върнем към изкуствения интелект. Описвате го по-скоро като партньор, отколкото като заплаха. В кои области той вече превъзхожда хората в PR?

Преди всичко в изключително бързата обработка на огромни количества информация.

Той може да анализира данни, да сравнява източници, да разпознава закономерности, да следи разговори, да обобщава стотици страници и да подготвя първоначални варианти на текстове за секунди.

Това има огромна стойност и професионалистите трябва да се научат да работят с изкуствения интелект. Възприемам го като партньор, а не като заплаха.

Какво все пак бихте се колебали да му поверите?

Преценката, етиката и отговорността. Изкуственият интелект не седи срещу клиент, чиято репутация е застрашена. Той не разбира двадесетгодишните отношения, изградени около дадена компания, нито се чувства отговорен за погрешно решение.

И преди съм казвал, че изкуственият интелект вероятно няма да отнеме работните места на PR специалистите. Но онези, които го използват интелигентно, много лесно могат да отнемат работните места на тези, които не го правят. Приемете го, но никога не му делегирайте собственото си мислене.

Къде тогава е границата между интелигентното използване на изкуствения интелект и момента, в който комуникацията на един бранд започва да изглежда шаблонна или недостоверна?

За мен границата е проста: изкуственият интелект може да ви помогне да формулирате мислите си, но не трябва да замества самото мислене. Опасността е, че може да създаде съвършено изпипана, безопасна и граматически правилна комуникация, която въпреки това е напълно незапомняща се.

А клиентите вероятно са чувствителни към това…

Хората имат чувство за хумор, собствени мнения, противоречия, истории, емоции и индивидуални начини на изразяване. Именно това придава индивидуалност на един бранд.

Затова бих използвал изкуствения интелект за проучвания, анализи, генериране на идеи, проверка на информация и подготовка на първоначални варианти на текстове. Преди публикуване обаче бих се запитал: Можеше ли това да бъде написано от когото и да било? Ако отговорът е „да“, брандът вероятно е изчезнал от комуникацията.

Но възможно ли е парадоксално изкуственият интелект в крайна сметка да ни помогне да станем по-човечни?

Точно на това се надявам. Изкуственият интелект може да премахне голяма част от рутинната работа и да ни даде повече време за отношенията с хората, творчеството и собствената ни преценка. Следователно той трябва да ни помага да ставаме по-човечни, а не по-малко човечни.

В същото време се създава все повече синтетично съдържание. Какво означава това за ролята на хората в PR?

Съдържанието става практически неограничено. Съвсем скоро почти няма да съществуват технологични пречки за създаването на поредната статия, изображение, видео или публикация.

Следователно самото съдържание престава да бъде дефицитен ресурс. Това, което е дефицитно, е достоверността. Така PR специалистите стават все по-отговорни не само за създаването на информация, но и за нейната проверка и подбор.

Смятате, че изкуственият интелект достига най-големите си ограничения в кризисната комуникация. Защо?

Защото една криза рядко е просто информационен проблем. Преди всичко тя е проблем на човешката преценка. Изкуственият интелект може да анализира сценарии, да следи реакции или да тества възможни изявления.

Но в определен момент някой трябва да реши кое е правилно, какво ще каже компанията и кой ще поеме отговорността за това. Тази отговорност не може да бъде делегирана на алгоритъм.

Днес компаниите често разполагат само с минути, а не с часове, за да реагират при криза. Възможно ли е бързината да бъде съчетана с необходимостта от проверка на информацията?

Отговорът е подготовка, и то задълбочена подготовка.

Най-лошият момент за разработване на кризисни процедури е, когато кризата вече е започнала. Една компания трябва предварително да знае кой взема решенията, кой говори публично, кой проверява информацията и кой има правомощията да одобри дадена реакция.

Ако всяко изречение трябва да бъде одобрено от девет души в три различни държави, социалните мрежи винаги ще бъдат по-бързи.

Значи бързата реакция не означава непременно незабавен отговор на всичко?

Точно така. Бързината не означава да гадаете. Понякога най-добрата незабавна реакция е просто да кажете: „Запознати сме със ситуацията. Установяваме фактите и ще предоставим повече информация възможно най-скоро.“

Няма нищо лошо в това да признаете, че все още не знаете всичко. Опасно е да се преструвате, че знаете. Признайте ситуацията бързо, проверявайте внимателно и отговаряйте честно.

Днес социалните мрежи на практика дадоха възможност на милиарди хора да публикуват съдържание. Това увеличава ли значението на професионалната журналистика?

Със сигурност. Фактът, че всеки може да публикува, не означава, че всеки е журналист. Журналистиката не е просто умението да натиснеш бутона „Публикувай“

Тя означава проверка на факти, проверка на източници, предоставяне на контекст, задаване на трудни въпроси и поемане на отговорност за това, което публикуваш. Започнах кариерата си в журналистиката, затова изпитвам огромно уважение към професията.

В същото време социалните мрежи значително демократизираха обществения дебат. Виждате ли в това повече ползи или проблеми?

Прекрасно е, че милиарди хора вече имат възможност публично да изразяват мнението си. В същото време това създаде огромни количества дезинформация, манипулации и информационен шум.

Именно затова смятам, че стойността на професионалната журналистика всъщност нараства.

Същото важи и за професионалния PR. Имаме повече възможности да комуникираме директно с обществеността, а с по-голямото влияние трябва да идва и по-голяма отговорност.

PR специалистите и журналистите вече използват сходни инструменти, а и двете групи могат да комуникират директно с обществеността. Къде остава основната граница между тях?

Границата е независимостта. PR специалистът представлява компания, организация, човек или определена гледна точка. Той трябва да го прави честно, прозрачно и професионално, но все пак представлява нечии интереси.

Журналистът трябва да има свободата да задава въпроси, да ни разследва, да ни оспорва, да не се съгласява с нас и да публикува дори неща, които бихме предпочели да не четем.

Могат ли тогава двете професии да споделят едни и същи принципи, без ролите им да се размиват?

Да. Споделяме отговорността за истинността, точността и етиката, но ролите ни не са еднакви.

Добрият PR трябва да улеснява работата на журналистите, като им предоставя факти, достъп до информация, контекст и честни отговори. Той никога не трябва да се опитва да направи журналистиката зависима.

Общество, в което всеки публикува единствено предпочитаната от него версия на действителността, много бързо би загубило доверието.

Имате изключително близка връзка с Чехия – учили сте в Прага, говорите чешки и сега ръководите Българо-чешката търговска камара. Какво според Вас отличава нашия регион от Западна Европа или Съединените щати?

Преди всичко способността за адаптация.

Чехите, българите и останалите хора в региона преживяха огромни политически, икономически, социални и технологични промени в рамките на едно-единствено професионално поколение.

Научихме се на предприемачество и на работа на международните пазари в движение, а днес по същия начин се учим да работим с изкуствения интелект. Тази способност за адаптация е значително конкурентно предимство.

А къде според Вас все още имаме какво да подобряваме?

В признаването на комуникацията като стратегическа част от управлението.

В някои американски и западноевропейски компании репутацията и комуникацията имат място на управленската маса от много години. В нашия регион понякога все още първо се взема решение и едва след това се викат PR специалистите, за да го обяснят.

Но този модел вече не работи.

Днес практически всяко значимо бизнес решение може да се превърне в репутационен проблем за броени минути. Следователно комуникационните специалисти не могат просто да бъдат хората, които обясняват вече взети решения.

Именно тук нашият регион има голяма възможност – ние знаем какво означава да преминеш през трансформация, а днес целият свят преминава през такава.

Ако се срещнем отново на ForumMedia след пет години, по какво според Вас PR ще се различава напълно от днешния?

Предполагам, че след пет години ще гледаме на днешния изкуствен интелект по същия начин, по който сега гледаме на първите мобилни телефони, и ще се чудим как изобщо сме могли да ги смятаме за толкова напреднали.

Голяма част от рутинната комуникация вероятно ще бъде автоматизирана – мониторинг, анализ, превод, адаптиране на съдържание, таргетиране, а може би дори и самото производство на съдържание.

Комуникацията ще стане много по-персонализирана и ще се осъществява в реално време.

А какво ще остане непроменено, независимо колко напреднат технологиите?

Честността, творчеството, преценката, отношенията между хората и доверието.

Технологиите могат да променят почти всичко около комуникацията, но не могат да променят човешката природа.

Хората продължават да задават едни и същи въпроси: Мога ли да ти вярвам? Разбираш ли ме? Ще ми кажеш ли истината, когато нещо се обърка? Съответстват ли действията ти на думите ти?

Значи дори в един много по-технологично развит свят доверието ще остане решаващият фактор?

Убеден съм в това.

Може би след пет години ще разполагаме с изключително напреднали нови инструменти, но най-добрите PR специалисти ще продължат да успяват по една много старомодна причина: хората ще им вярват.

Следователно бъдещето на PR в крайна сметка няма да бъде само въпрос на видимост. То ще бъде въпрос на достоверност.

Изкуственият интелект вероятно няма да отнеме работните места на PR специалистите. Но онези, които го използват интелигентно, много лесно могат да отнемат работните места на тези, които не го правят. Приемете го, но никога не му делегирайте собственото си мислене.

Първоначално публикувано в Marketing & Media, брой 30/2026, стр. 28-33.

Оригинално заглавие на чешки: „Důvěrajenovouměnoukomunikace“.

Интервю: Шимон Хаузер. Снимки: Личен архив на Максим Бехар.

Прочетете оригиналното интервю: https://mam.mam.cz/30-2026/strana-28

»Всички статии